Достъпът до иновативни лекарства е все по-голямо предизвикателство

Осигуряването на достъп на пациентите до медицината на бъдещето става все по-голямо предизвикателство за здравните системи в следващите години и особено за България, където новите лекарства стигат до хората трудно и бавно. Това стана ясно във вторник на Шестия национален бизнес фарма форум “Стратегия “Здраве за всички“, организиран от сп. “Мениджър“. Фармацевтичният бранш отчита пряка връзка между увеличаващата се продължителност на живота и навлизането на новите лекарства. Очакващите се комбинирани, клетъчни и генни терапии в следващите години ще осигурят още по-добри възможности за лечение на пациентите. Достъпът до иновативните продукти обаче е неравномерен и първоначално те са привелегия основно за развитите държави. В първата година от регистрацията им иновативните лекарства отиват основно в 7 държави, коментира Д-р Иван Георгиев, управител на анализаторската компания IQVIA за България. Той посочи, че глобалният ръст на пазара на лекарствата по лекарско предписание ще се забави през следващите пет години - и по стойност, и по обем. Основен двигател на растежа са и ще продължават да бъдат специализираните продукти, основно в областта на онкологичните и автоимунните заболявания. Те растат два пъти по-бързо от целия пазар на лекарства като 7 пазара в света – САЩ, 5 държави в Европа и Япония държат 80% от стойността и 80% от растежа. Алтернативни модели за финансиране Той посочи, е здравните системи ще трябва да търсят алтернативни модели за финансиране, за да осигурят достъп до иновациите и запазят финансова устойчивост. Като възможни иновативни модели за финансиране, извън обичайните, той посочи създаването на фондове по терапевтични области, фондове за иновации, финансиране от лотарийни игри, различни инвестиционни инструменти, презастраховане. Георгиев коментира, че в следващите годинииновативните методи на финансиране и достъп до лечение ще станат норма и традиционната “цена“ ще започне да губи смисъл. “Развиващите се икономики ще взимат все по-дейно участие в иновациите. Китай ще играе все по-голяма роля в консумацията на нови продукти и в създаването на иновации. Клетъчните и генни терапии ще достигнат пазар от 25 – 30 милиарда долара“, допълни той. Новите терапии навлизат трудно у нас Съвременните лекарства спасяват и удължават живота на пациентите, спират или забавят развитието на заболяването, намаляват страничните ефекти, подобряват качеството на живот, предотвратяват ненужните хоспитализации и други скъпи медицински интервенции, обобщи ползите от иновативните терапии изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производетели  (ARPharM) Деян Денев. По думите му новите терапии все повече атакуват не само симптомите, но и причините за заболявания, водещи до тежки увреждания. В същото време средният период от разрешението за употреба на дадено лекарство в Европейския съюз до деня на завършване на административните процедури, необходими за заплащането му с публични средства в България е 535 дни. За сравнение този период за Германия е 106, а за Великобритания – 111. По отношение на достъпа до лекарствата-сираци забавянето на тези терапии за българските пациенти трае 890 дни. Според Денев лечението може да стане достъпно за пациентите само, ако здравните системи разпознават иновацията и я реимбурсират. Според Денев предложените през тази година нови етапи в процедурите за одобрение ще доведат до още по-голямо забавяне на новите лекарства. Бизнесът е инвестирал 2 млрд. в по-добър достъп до иновации за 3 години Той посочи, че фармацевтичната индустрия има огромен принос към българското здравеопазване и достъпа на пациентите до иновативни терапии. За периода 2015-2018 г. той се изчислява на стойност от 2 млрд. лв. - 0.5 млрд. лв. под формата на отстъпки към НЗОК, 1.2 млрд. лв. чрез инвестиции и спестявания чрез клиничните изпитвания и 0.25 млрд. лв. чрез отстъпки за намаляване на доплащането. Макроикономистът и експерт по здравна икономика Аркади Шарков цитира данни на Евростат за 2018 г., според които годишно домакинствата доплащат 1.205 млрд. евро за лекарства. Именно доплащането за лекарства е с най-голяма тежест в общото доплащане за здравеопазване от джоба на пациентите. При лекарствата то е 68% спрямо 9% за болнична помощ и 15% за извънболничната. Държавата абдикира от здравеопазването Проф. Григор Димитров, експерт по проблемите на пенсионното и здравното осигуряване и член на Надзорния съвет на НЗОК, очерта някои проблемни тенденции в разходите за здравеопазване за последните 10 години (2008 –2018 г.). Намалява делът на средствата, които се отделят от републиканския бюджет за здравеопазване, а средствата, които се плащат от домакинствата устойчиво растат. 50 на сто от разходите за здравеопазване са за сметка на населението. Тенденцията показва, че разходите на семействата за здравеопазване са се увеличили 2 пъти повече, отколкото разходите за храна, коментира Димитров. 80% от парите на НЗОК са за болници и лекарства По думите му към днешна дата структурата на разходите на НЗОК е силно нарушена. Разходите за болнична помощ са 50% от бюджета на касата, за извънболнична помощ – 13.1%, а за лекарства – около 28%. “За болнична помощ и лекарства даваме 80% от средствата, т.е. ние лекуваме хората в болница и с лекарства“, коментира Димитров. Той припомни, че без осигуряването на необходимия финансов ресурс, на НЗОК са прехвърлени много дейности от страна на държавата. За миналата година средствата за тези дейности са били 16% от бюджета на касата, с което е била ощетена извънболничната сфера. Като друг проблем проф. Димитров посочи, че държавата продължава да прави много ниски вноски за осигурените от нея лица – 3 пъти по-ниски, а в същото време 65-70% е разходът на здравната каса точно за тези осигурявани.   

Прочети цялата публикация