Данъчни едва не станали нудисти в изпълнение на служебния си дълг

Финансовият министър Владислав Горанов изпадна в трудно положение, опитвайки се да обясни в петък как с едната ръка данъчните глобяват самодеен танцов състав за неиздаване на касови бележки за 1.50 лв., а с другата държавата опрощава 8 млн. лв. данъчни и осигурителни задължения на мюфтийството. "За кокошка няма прошка" Данъчната администрация ползва всички законови методи за контрол, за да има по-малко сива икономика и бюджетът да бъде обезпечен, коментира пред журналисти в парламента Горанов по повод операция "Хоро". Оказа се, че на 4 март данъчни служители под прикритие са играли хоро в пловдивското село Марково, за да хванат членовете на самодеен състав, че не издава касови бележки по 1.50 лв. "В случая служителите буквално са преиграли", констатира Горанов със своеобразното си чувство за хумор. Министърът разкри и други куриозни превъплъщенията на данъчните, отдадени на дълга си да съберат приходи. Той разказа за служители на НАП, които миналата година са били качени на круизни кораби. "Имаше забавна ситуация, когато вече навътре в морето се оказа, че това е нудистки круиз и колегите бяха изключително притеснени", каза Горанов. "Но всички способи са допустими, защото в края на краищата интересът на обществото е да има по-малко сива икономика и бюджетът да бъде обезпечен", подчерта той. "За милиони няма закони" В същото време той трябваше да обясни как на фона на всеотдайността на данъчните по отношение на сравнително дребни нарушители съответства на гласуваната в петък в парламента данъчна амнистия на 8 млн. лв. данъчно-осигурителни задължения на мюфтийството. "Случаят със задълженията на мюфтийството действително е по-особен, тъй като тук не говорим за стопански или търговски субекти, а за регистрирани вероизповедания", опита да се измъкне Горанов. "Основната цел на закона, така както ми е известно и след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, беше максимално бързо да намалим до голяма степен възможните влияния на външни разузнавателни служби и други върху отделните вероизповедания", допълни министърът по отношение на предвидения солиден ръст тази година на субсидиите за вероизповеданията. "Ако не се беше взело решението във вида, в който беше гласувано днес на първо четене, на практика целта на закона нямаше скоро да бъде изпълнена. Тоест, през цялата 2019 г. полагащата се на едно от вероизповеданията с най-големи дългове субсидия е нямало да бъде достатъчна дори за покриването на тези задължения. Те биха могли да бъдат покрити чрез продажба на религиозни имоти, но това е изключително чувствителна тема, а и размерът на сумата е относително малък спрямо 40-те млрд. лв. приходи в бюджета", добави финансовият министър. Според него 8-те милиона не би трябвало да се приемат като държавна помощ. Задълженията на мюфтийството са основно за осигуровки, данък върху доходите на физическите лица, а има и корпоративен данък, разясни Владислав Горанов, но отказа да посочи точния размер с мотива, че те, както и задълженията на всички останали, са еднакво защитени от законовата тайна. Данъчните си търсят 500 млн. лв. от търговците И докато държавата е склонна да опрости милиони на мюфтийството, далеч не е толкова благосклонна към търговците на дребно. Бюджетът губи по около 500 млн. лв. годишно от укриване на обороти по консервативни оценки на НАП, заяви Горанов по време на парламентарния контрол. От тях към 330 млн. лв. били в сектора на кешовите разплащания – заведения, барове, хотели, търговия на дребно, облекла. Министърът даде пример, че 4- и 5-звездни хотели по курортите осигурявали служителите си на под 500 лв. на месец. Другата голяма част от загубата за бюджета се дължала на електронните магазини, които не отчитат продажбите си. "Ако приемем, че сивият сектор е малко над 20 на сто в момента, потенциалните загуби от него може да се измери на доста повече от половин милиард лева", изчисли министърът. Той обясни, че е разпоредил отлагане на крайния срок за въвеждане на новостите при софтуера за продажбите на търговците, тъй като анализ на НАП установил, че над 90% от тях не са могли да спазят определения краен срок – 31 март. Според същия доклад към 80% от търговците ползват система за управление на приходите освен касов апарат.

Прочети цялата публикация