Mediapool.bg | 10.03.2019 10:15:03 | 144

Сирни Заговезни е. Ден за прошка, халва и огньове


Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни, Прошка, а също и Поклади, заради обичая да се палят големи огньове за гонене на злите духове и за здраве. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него започва Великият пост. Това е последният ден, в който православните християни за последно преди Великден ядат млечни продукти и яйца. На трапезата се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. На този ден се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви". Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили". В храмовете вярващите се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, с дело или с мисъл. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор. Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича "люшкане". Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата. На много места в страна има обичая за запалване на празнични огньове, наричани Сирнишки или Поклади. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" (слама от царевица) и "черешовина" (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички, на места има обичай и хората около огъня да се почернят полицата с пепелта от изгорелите дървета. Заради този обичай от екоминистерството предупредиха кметовете да следят дали не се нарушават забраните за горене на автомобилни гуми, масла и други опасни отпадъци, а огньовите да се палят на подходящи места. Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.

Прочети цялата публикация