Алтернативният търг на "Булгаргаз" - пак руски газ, но по друг начин
Три фирми са подали оферти в обявения от държавния газов доставчик "Булгаргаз" търг за закупуване на природен газ извън дългосрочния си договор с руската компания "Газпром Експорт". Срокът за подаване на предложенията за осигуряване на 144 млн. куб. м суровина за нагнетяване в хранилището в Чирен в следващите три месеца изтече миналия петък, а в понеделник те са били отворени. Кандидатите са гръцкият газов доставчик ДЕПА, българският производител на торове "Агрополихим" и швейцарската "Колмар", научи Mediapool от свои източници в "Булгаргаз". До дни ще бъде обявен победителят в първата подобна процедура на държавния газов доставчик. Търгът се счита за успешен, тъй като и тримата кандидати да подали отговарящи на изискванията условия, а водещото от тях беше да се предложи доставка с отстъпка от цената на газа, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране. За вътрешния пазар тя миналата седмица бе фиксирана на 45.17 лв./МВтч (без акциз, ДДС и такси за достъп до мрежата и за пренос). От тази цена 44.35 лв. плаща държавният газов доставчик "Булгаргаз" при получаването на суровината от "Газпром" на входа на българската система и търсената в сега провеждащия се търг алтернативна цена е под тази. Предстои да се види кой от тримата кандидати е предложил най-голяма отстъпка от цената на КЕВР и ще спечели поръчката. По неофициална информация най-голяма отстъпка е предложила гръцката ДЕПА и се очаква именно с нея да се подпише договорът. Конкурентен принцип? Обявените от "Булгаргаз" амбиции на конкурентен принцип да постигне по-ниски цени за газохранилището за зимния период в сравнение със стойността на руски газ обаче се подлагат на съмнение от газови експерти. Според тях ДЕПА участва в процедурата, за да пласира заложени в нейния договор за доставка на газ от "Газпром" количества, които обаче няма да може да реализира на гръцкия пазар и смята да ги пласира у нас, вместо да плаща на руснаците по клаузата "вземай или плащай", каквато има и в българския договор с "Газпром". Експертите коментират, че ДЕПА може да предложи газпромовски газ на по-ниска от българската цена заради по-различната формула на образуване на тарифата. За "Булгаргаз" цената е обвързана с тази на петрола за девет месеца назад, докато за ДЕПА е за шест месеца и поевтиняването на петрола в този срок се отразява в по-голяма сила в гръцката цена, отколкото в българската. Доколкото гръцкият доставчик има достъп и до втечнен газ, който в момента на техния терминал в Ревитуса се търгува за 15-16 евро/МВтч, ДЕПА предпочита да ползва по-евтиният втечнен газ за вътрешния си пазар. А по-скъпия руски газ, който е длъжна да вземе от "Газпром" по силата на клаузата "вземай или плащай", да чисти – в случая на българския пазар, без да е на загуба. Така дори и с постигната по-ниска цена спрямо плащаната от "Булгаргаз" на руснаците, това не е диверсификация на доставките за българския пазар, твърдят експерти и критикуват дружеството за начина на провеждането на търга. Изкуствено ограничение за втечнен газ Специалистите твърдят, че обявената от "Булгаргаз" процедура е била проформа и на практика е ограничавала възможността за внос на втечнен природен газ, тъй като е поискана равномерна доставка на търсените по месеци обеми. Според тях, ако не е било поставяно това условие, а кандидатите да е можело да си внесат заявките за доставка с предложена от тях работна програма по дни и обеми, е можело "Булгаргаз" да постигне наистина целта си за разнообразяване на вноса и сваляне на цените, тъй като в момента пазарите на втечнен природен газ предлагат ниски цени. Макар и търгът да е определян от тях като дискриминационна за редица възможни доставчици, процедурата не е обжалвана. Тъй като не е по Закона за обществените поръчки, тя не може да бъде атакувана пред Комисията за защита на конкуренцията, обясняват представители на бранша. Съмнения за услуга в полза на Доган Откъде "Агрополихим" се осигури търсените обеми природен газ за нагнетяване в подземната хранилище в Чирен не ясно. Производителят на торове е един от най-големите промишлени потребители на природен газ у нас. Едната възможност е да си е осигурил от "Булгаргаз" по-големи от необходимите му доставки и затова сега да се опитва да пласира обратно излишъка си, за да не е длъжен да плаща на свой ред на доставчика по клаузата "вземай или плащай". В бранша обаче се говори, че "Агрополихим" ще изчисти всъщност излишък на ТЕЦ "Варна". Преминалата на природен газ електроцентрала на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган също има договор с "Булгаргаз" за доставка на конкретни количества суровина за мощността. Доколкото централата се издържа най-вече от договори с "Електроенергийния системен оператор" да поддържа част от блоковете си в режим на готовност в случай на нужда, в сектора се говори, че ТЕЦ "Варна" има невзети количества от "Булгаргаз" и ще дължи неустойки на дружеството. Планът бил през "Агрополихим" излишните обеми да се изчистят. Как обаче ще се постигне по-ниска от определената от КЕВР цена за следващото тримесечие не е ясно. И швейцарци за цвят Третият кандидат "Колмар" е швейцарска група, специализирана в доставките на нефт и нефтени продукти. У нас "Колмар Груп" има регистрирано дружество "Колмар България", чието управление е възложено на Мартин Макариев, познат в битието си на шеф на фалиралия врачански завод "Химко". Фирмата "Колмар България" реално не е извършвала никаква дейност у нас за близо девет години от регистрацията си през 2010 г. Единственият й подаден финансов отчет е изпълнен с нули. Самият Макариев е собственик на компанията за управление на имоти в България и чужбина "Арко Кепитъл Мениджмънт", застрахователната "Арко Асетс Груп", "Овърсиз Инвестмънт" и др. "Булгаргаз" търси 20 млн. куб. м газ за месец април, а за май и юни – по 62 млн. куб. м. Периодът е избран не само заради спирането на отоплителния сезон и обръщането на режима на ползване на газохранилището в Чирен от черпене към нагнетяване, но и заради отварящата се пролука в доставките от "Газпром". Възможно е подобен търг да бъде обявен и за третото тримесечие на годината, но дали ще се предприеме такава стъпка, ще зависи от изпълнението на текущия договор с "Газпром" Средногодишното потребление на газ в България е около 3 млрд. куб. м. За миналата година е било под 3.2 млрд. куб. м, което е спад отблизо 5 процента спрямо предходната година.
Прочети цялата публикация