Изявление на ПИБ внесе още съмнения около тризонета на Пламен Георгиев

Съмненията за сериозни разминавания около имотите на антикорупционния шеф Пламен Георгиев се задълбочиха след като в операцията по изчистване на имиджа му се включи и Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е финансирала с ипотечен кредит покупката на апартамента му с прочулия се покрив-тераса. ПИБ разпространи становище, което потвърждава неговата теза, че покривът тераса е обща част и не е заложен пред банката. Вследствие на становището от ПИБ обаче възникнаха още повече въпроси колко пари са платени за имота и как точно е формирана цената. Сметки Банката твърди, че терасата-покрив от 186 кв. м., на която освен зидана постройка с барбекю и сауна за шест човека са разположени спалня и баня, не е включена в ипотеката. Същото каза и шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Причината е, че тази тераса-покрив е част от общите части, поради което Георгиев твърди, че е не неин собственик, макар единствен да има достъп до нея. Изваждайки въпросните 186 кв. м., Георгиев практически е понижил данъчната оценка на целия имот, за да докаже, че е сключил сделката на по-висока сума. Без да се взема предвид цената на терасата, в изявлението на ПИБ до БНР е записано, че на Георгиев е отпуснат кредит 189 500 лв. Това е 50% от пазарната цена на имота. Освен това шефът на КПКОНПИ плаща и още 103 874 лв. Крайната цена на имота му, посочена в нотариалния акт, е 150 хил. евро. Според банката самоучастието в сделката е над 30%. Това на практика значи, че крайната цена на жилището би трябвало да е 482 874 лв. (189 500 x 2+103 874) при условие, че не се включва терасата-покрив. Според позицията на Георгиев нейната данъчна оценка е 197 479.70 лв. т.е. цената на имота би се увеличила още. На практика тя се доближава до онази, посочена в обявата за продажба на имота от 2016 г. - 265 хил. евро. За нея съобщи преди дни Антикорупционният фонд. В нотариалния акт обаче е записана друга крайна цена – 150 хил. евро. Покривът е тераса Тезата на Георгиев за статута на терасата като обща част бе подкрепена от професора по административно право Иван Тодоров, който в сряда сутринта говори по Нова телевизия. Това бе първото "включване" на телевизията в темата за имотите на Пламен Георгиев, след като конкурентната бТВ направи свое разследване още миналата седмица и продължи разкритията си с нови данни. "В този случай, специално за терасата, законът е разрешил много еднозначно въпроса. Чл. 38 от Закона за собствеността изрично казва, че покривът е обща част на сградата и не подлежи на делба. Има едно тълкувателно решение още от 1983 г., което съвсем ясно казва, че общите части, включително покривът, не могат да бъдат обект на сделки, нито да се придобиват по давност", заяви проф. Тодоров. И допълни, че макар само от един апартамент да се стига до терасата, това не я прави собственост към жилището. В закона е записано, че тази обща част може да се променя само със съгласието на всички собственици. Два сигнала и мълчание Заради имотния скандал вече има два сигнала срещу Георгиев. Единият е до прокуратурата и е подадени от гражданското движение "БОЕЦ". Вторият е до оглавяваната от него комисия, подаден от адвокат Николай Хаджигенов. "Във връзка с разследвания на редица медии, установяващи сериозни разминавания в имущественото състояние на председателя Пламен Георгиев, както и оповестяване от КПКОНПИ, че не е налице законен повод, с настоящото сезирам КПКОНПИ да извърши проверка на председателя си Пламен Георгиев досежно притежавани от него имоти, подавани имуществени и данъчни декларации, наличие на разминавания между доходи и декларирано имущество във всички регистри, включително имотен и кредитен, като с оглед безпристрастност на извършваната проверка Пламен Георгиев да излезе в отпуск, като до приключване на проверката му се отнеме и преустанови достъпът до служебни помещения, имейл, информационни системи и канали, включително служебен телефон, както и последният да подпише съгласие за вдигане на данъчна и банкова тайна", пише в този сигнал, съобщи Хаджигенов във Фейсбук. Засега нито от прокуратурата, нито от комисията са съобщили, че са започнали проверки. Сам себе си По-рано Георгиев заяви, че няма никакъв проблем да бъде проверяван от оглавяваната от него комисия. Дали това ще се случи, не е ясно. Остава висящ и въпросът как някой от подчинените му би проверявал шефа си. "По принцип, той не може да проверява сам себе си, тъй като ще е в конфликт на интереси. Има си прокуратура, има си и други контролни органи, които могат да проверяват. Прокуратурата, ако има някакви съмнения, може да провери щателно всеки, когото реши", заяви по този повод Тодоров. В същото време обаче възниква въпросът няма ли да е компрометирана и проверката "от игла до конец", която Георгиев започна за Цветан Цветанов, Цецка Цачева и двамата зам.-министри, подали оставки заради евтино напазарувани апартаменти от "Артекс". Другият въпрос е дали Георгиев е в състояние достатъчно безпристрастно да води разследванията срещу бизнесмени, които той обвини, че стоят зад "компроматните глупости" срещу него, тиражирани в медиите.

Прочети цялата публикация