Израелската левица, която не смее да изрече името си

Когато израелският премиер Бенямин Нетаняху иска да уязви най-силния си изборен съперник, той му лепва етикета, който мнозина израелци смятат за обида: "Левичар". Израел бе основан от левите, които доминираха в политическия живот през ранните години на държавата. През 1992 г. те спечелиха 61 от 120-те места в Кнесета - парламента. Близо 30 години по-късно, прогнозата е, че те ще имат само около 25 места след изборите във вторник. Левицата ближе раните си след серия от неуспехи - убийството на премиера Ицхак Рабин през 1995 г., провала на подписаните от него мирни споразумения с палестинците в Осло през 1993 и 1995 г., многократните неуспешни преговори и годините на кръвопролития, които само изостриха гнева и недоверието между двете страни. Сега само 12 процента от израелците евреи се идентифицират като ляво ориентирани, според израелския Института за демокрация. Преди 15-ина години те бяха около двойно повече. 56 процента сега казват за себе си, че са дясно ориентирани - значителен ръст от 40-те процента по онова време. Центристите запазват почти непроменен процента си - 26,5 процента. Нетаняху е на власт през последните десет години и само след няколко месеца, ако бъде преизбран, ще стане най-дълго управлявалия лидер на страната - очевиден признак, че десницата е във възход. Единственият кандидат с шансове да го победи не е левичар. Бени Ганц - бивш генерал и новак в политиката, е представител на нова партия с центристка платформа. Стремейки се да привлече дясно ориентирани гласоподаватели, 59-годишният Ганц изтъква постиженията си като военен и е прагматик. Той бе начело на израелската армия по време на войната в Газа през 2014 г. между Израел и радикалната ислямистка групировка "Хамас", при която бяха убити 2100 палестинци, а израелските жертви бяха 67 войници и 6-има цивилни. Генералът използва тези факти в (предизборна) телевизионна реклама, в която специално изтъква броя на убитите палестинци при неговото командване. Той внимава да не отблъсне центристките избиратели и щателно подбира думите си по темата, която повече от всяка друга разделя десницата и левицата в Израел - т.нар. двудържавно решение на израелско-палестинския конфликт. Ганц прави реверанс към левицата, като казва, че Израел трябва да се стреми към мир и да престане да опекунства над палестинците, но млъква, когато стига до въпроса за палестинската държавност. Повечето анкети сочат, че неговата партия "Синьо и бяло" води пред дясната "Ликуд" на Нетаняху в пряка надпревара между двете. Но те показват също, че предвожданият от Нетаняху алианс на всички десни партии има повече шансове да си осигури мнозинство. "Предатели" Нетаняху се опитва да представи Ганц като слаб левичар, който ще застраши сигурността на Израел, като направи териториални отстъпки на палестинците - нещо, което е анатема за десницата. Това е шаблонният подход на Нетаняху, казват неговите опоненти. "Думата "ляв" е инструмент за делегитимиране на всички и всеки, който е против Нетаняху, - казва депутатът от левоцентристката Партия на труда Мерав Михаели. - Тя стана нещо като ругатня, така че не е изненадващо, че много хора се опитват да я избягват." Подготвяйки се за изборите, Нетаняху сключи съюз с антиарабски и крайнодесни политици, някои от които са за анексиране на окупирания от Израел Западен бряг. Най-отявленият критик на Нетаняху за обръщането му все по-надясно е последният "левичар", който го е победил на избори - Ехуд Барак. И той, като Ганц, е бивш военен. Оттеглилият се вече от политиката 77-годишен Барак казва, че крайната десница е станала водеща сила в израелската политика, подобно на "опашката, която води кучето". Левицата, казва той, е изпуснала парата. "Левицата имаше визия за Израел - модерно, ционистко, просветено общество в авангарда на развития свят, - каза Барак, който беше премиер от юли 1999 до март 2001 г. - Десните имат своя собствена визия, която е някак си мрачна, ултранационалистическа, донякъде расистка и месианска. Но тя е изгаряща визия, и така ги мотивира." Историкът Гади Тауб от факултета за публична политика в Еврейския университет (в Ерусалим), се смята за бивш левичар. Според него левицата е станала елитарна, свръхкритична към собственото си общество и е загубила връзка с обикновените израелци, които са дълбоко скептични относно изгледите за мир с палестинците. "Масата израелци е прагматична. Тя си извлече изводи от провала на лявата визия и промени посоката", каза Тауб. Няма мир Много израелци смятат, че Барак има главна вина за упадъка на левицата. През 2000 г. той и палестинският лидер Ясер Арафат не успяха да постигнат мирно споразумение. "От онзи ден нататък масата израелци са убедени, че няма партньор (за преговори), че те (палестинците) не искат мир, - каза Анджела Годфри-Голдщайн, ветеран активистка на израелското движение за мир. Избухването на палестинската интифада, или въстание, няколко месеца по-късно още повече разшири пропастта между двете страни. Палестинците извършваха нападения с огнестрелно оръжие и самоубийствени бомбени атентати, а израелците отвръщаха с въздушни удари и армейски набези. Позициите още повече се втвърдиха, когато Израел изтегли войските и изселниците си от Газа през 2005 г. Това доведе дотам, че 2 г. по-късно "Хамас" установи пълен контрол над целия анклав, което още повече отдалечи изгледите за мир. Ако иска да постигне победа, Ганц ще трябва да убеди избирателите, че той е от същия "калъп" на бивши (армейски) командири, прескочили в политиката, като Рабин и Ариел Шарон, който беше премиер от 2001 до април 2006 г. На предизборно събитие в Тел Авив във вторник Ганц бе помолен да направи сравнение между себе си и Рабин. "Да бъда сравняван с Ицхак Рабин би бил най-големият комплимент, за който мога да си помисля" - отвърна той. - Рабин бе центрист, малко вляво, малко вдясно, според това как бихте искали да го определите." По БТА

Прочети цялата публикация