Спирането на "Златен век" щяло да струва десетки милиони на "Артекс"

Окончателното спиране на строежа на сградата "Златен век" ще причини "вреди в размер на десетки милиони" на строителната компания "Артекс". От фирмата смятат, че са "неволен заложник на предизборната политическа обстановка" и че решението за спирането на проекта им в столичния кв. "Лозенец" е взето с цел "удовлетворяване на желанието на министър-председателя Бойко Борисов да се представи като едноличен гарант за опазване на обществения интерес". Дават заявка, че ще търсят правата за имуществени щети в съда. Това се казва в писмо на фирмата, адресирано до Борисов, президента Румен Радев, омбудсмана Мая Манолова, министъра на регионалното развитие Петя Аврамова, шефа на Дирекцията "Национален строителен контрол" Иван Несторов, кмета на София Йорданка Фандъкова и главния архитект Здравко Здравков с молба за съдействие и градивност и безпристрастност. Писмото е провокирано от поредната промяна в позицията на институциите по повод валидността на разрешението за строеж за "Златен век". В понеделник, 8 април, министърът на регионалното развитие Петя Аврамова обяви, че Дирекцията "Национален строителен контрол" ще спре окончателно изграждането на 34-етажната сграда до хотел "Маринела", тъй като нямала валидно разрешение за строеж. Заповедта за спиране щяла да бъде факт на 15 април. Решението за това беше взето след среща при премиера Бойко Борисов с представители на протестиращите срещу сградата от инициативния комитет "Лозенец". Още в понеделник от "Артекс" обявиха пред Mediapool, че ще обжалват акта, когато го получат. Тогава арх. Пламен Мирянов - младши изпрати писмо до премира, в което казва, че въпреки опитите му да получи покана за разговора, не е поканен да изложи гледната точка на компанията, която смята, че има валидно разрешение за строеж до 2020 г. Във вторник писмо до институциите от името на "Артекс" изпрати майката на Пламен Мирянов и съсобственичка в компанията арх. Весела Мирянова. То е придружено с правно становище на проф. Иван Русчев, в което се посочва, че разрешението за строеж на "Златен век" е валидно до януари 2020 г. Загуби "Заповедта за спиране на строежа ще засегне съществени законни права и интереси на "Артекс" и ще причини вреди в размер на десетки милиони. Да, компанията има право и ще предприеме мерки за защита, включително по съдебен ред. Но кой ще понесе отговорността от присъждане на обезщетение в полза на дружеството? Цената няма да бъде платена от лицата, издали незаконосъобразни актове, а от българския данъкоплатец. За "Артекс" като изцяло българска компания тази перспектива е неприемлива. Затова разчитаме, че Вие ще проучите обективно случая и ще реагирате адекватно в създалата се ситуация", пише в писмото, подписано от Весела Мирянова. В него се казва още, че от "Артекс" не могат да останат безучастни, "когато компанията със 700-те души, които работят всеотдайно в нея, се превръща в изкупителна жертва". "Ако всички служители в компанията с техните семейства, започнат да протестират и се явят под прозорците на Министерския съвет, ще се промени ли мнението на г-н премиера?", пита Мирянова. В писмото се казва още, че "Златен век" "ще бъде изключителна придобивка за София". Но общественото напрежение около спорната сграда се потушава на "цената на доверието в закона, на цената на респекта към институциите", "на цената на урок по "снишаване": всичко ново, високо, дръзко, всичко, което може да събуди неодобрението на група хора, достатъчна за един протест, да се избягва". "Вместо размах, вместо ярка визия за своя 21-и век, вместо строителство на бъдещето София все повече получава ремонти "на парче", казват от "Артекс" и допълват: "Компаниите с визия не си позволяват удобството на посредствеността, така както отговорните политици не избират спокойствието на компромиса". "Заложник" "Отношението към "Златен век" може да е противоречиво, но обявеното му спиране се тълкува еднозначно от всички: удовлетворяване на желанието на министър-председателя Бойко Борисов да се представи като едноличен гарант за опазване на обществения интерес", пише в писмото. От него става ясно, че от "Артекс" смятат, че действията на институциите от преди ден са в нарушение на закона. Като пример се посочва, че след ноември 2017 г., когато според институциите е изтекло разрешението за строеж на сградата в "Лозенец", са правени две проверки от строителния надзор. И те не констатират, че разрешението за строеж е изтекло. ДНСК стигна до това заключение едва на 8 април 2019 г., след като преди това твърдеше, че строежът е законен, а не може да се произнася по валидността на разрешението заради съдебно дело. "В условията на предизборна кампания и на вътрешнопартийни сътресения обаче се предпочитат действия, които, макар и в нарушение с конституционни принципи и на закона, "успокояват духовете... След разразилия се медиен скандал, в който "Артекс" се превърна в неволен заложник на предизборната политическа обстановка, спрямо дружеството започнаха откровено злонамерени атаки от различни лица, вероятно представляващи определени конкурентни икономически интереси", се посочва в писмото. Становище Спорът за валидността на разрешението за строеж на "Златен век" се води от 2017 г. Преди избухването на скандала с апартаментите на преференциални цени, купени от представители на ГЕРБ от "Артекс", институциите твърдяха, че сградата се прави с валидно разрешение за строеж. Неговият срок бил удължен до 2020 г. с поправки в Закона за устройство на територията, внесени от депутата от ГЕРБ Александър Ненков и влезли в сила в началото на 2017 г. От инициативния комитет "Лозенец" пък твърдяха, че разрешението е изтекло през ноември 2017 г., тъй като поправките в закона не могат да се прилагат за заварени случаи като "Златен век", тъй като законът не действа ретроактивно. От "Артекс" обаче се основават на становище на зам.-министъра на регионалното развитие Валентин Йовев в полза на противното тълкуване. То е от 2017 г. Сега от компанията прилагат в писмото си до институциите становище от юриста проф. Иван Русчев, в което се твърди същото. Според проф. Русчев в случая законът не се прилага ретроактивно, тъй като става въпрос за разрешение за строеж, което не е изтекло към момента на промяната на текстовете. Освен това в нормативния акт не е изрично записано, че новите разпоредби се прилагат само за нови разрешения за строеж, което означавало, че важат и за заварени такива.

Прочети цялата публикация