Изненадващо: Борисов обяви първа копка на Дунав мост ІІІ при Свищов

Третият мост между България и Румъния ще е между Свищов и Зимнич, а символичните първи копки ще бъдат направени до десетина дни. Това обяви изненадващо премиерът Бойко Борисов пред журналисти в Дубровник след края на осмата среща на държавните и правителствени ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай, известна като Инициативата "16+1". "И с колежката от Румъния Виорика се надявам другата седмица, поне това ми докладваха, те са твърди, че са взели решение за Зимнич – Свищов да започнем изграждането на втория мост. И може би другата седмица, до десетина дена, се разбрахме да направим първи копки от двете страни и да го стартираме", каза Борисов, без да представи подробности откъде ще дойде финансирането, има ли готов проект и избран строител. Изявлението на българския премиер е изненадващо предвид факта, че тази локация въобще не съществува в интегрираната транспортна стратегия на България до 2030 г. В нея е заложено строителството на четири моста над Дунав в периода 2029 – 2034 г. при: Оряхово – Бекет (357 млн. лв.), Силистра - Кълъраш (267 млн. лв.), Никопол – Турну Мъгуреле (357 млн. лв.) и втори мост при Русе (267 млн. лв.). За първи път мост между Свищов и Зимнич беше споменат от премиера Борисов в края на март по време на съвместното заседание между правителствата на България и Румъния в Букурещ. Тогава транспортните министри на двете страни подписаха споразумение за транспортна свързаност, което предвиждаше да бъде избрана една от следните локации: Оряхово - Бекет; Никопол - Турну Мъгуреле; Свищов - Зимнич; Русе - Гюргево и Силистра – Кълъраш. През 2014 г. тогавашният кмет на Свищов Станислав Благоев съобщи, че по време на международна конференция за регионалното сътрудничество между местните власти по Дунав е била обсъдена възможността за изграждане на мост между Свищов и Зимнич. По думите на Благоев проектът имал подкрепата на CREAM Europa. Това е организация, която подпомага осъществяването на публично-частни инфраструктурни проекти. Благоев посочва, че бившият вицеканцлер на Австрия Ерхард Бузек, който по това време е председател на Института за Дунавския регион и Централна Европа, също е подкрепил идеята. Бузек е една от основните фигури, които спомогнаха за изграждането на Дунав мост между Видин и Калафат. През последните години България държеше третия мост да бъде между Русе и Гюргево, но румънците бяха категорично против. Тъй като мястото на моста между Видин и Калафат беше посочено от България, сега беше ред Румъния да посочи следващата локация и очевидно Борисов се е съгласил с тяхното предложение.   Румънски милиардер обещаваше инвестиции в съоръжението Преди години един от най-богатите румънци – милиардерът Йон Николае имаше интерс към изграждането на съоръжението и обещаваше да се включи при условие, че се построи на базата на публично-частно партньорство. Новината за това разпространи през 2012 г. в България бившият шеф на футболния съюз Валентин Михов. Йон Николае е собственик на пет завода в Зимнич, сред които фабрика за биодизел. Той ръководи румънско-британска агропромишлена и финансова група InterAgro, която оперира в сферата на селското стопанство, химическата промишленост, туризма и енергетиката. Аргументите за мост при Свищов – Зимнич Първото правителство на Бойко Борисов също е смятало, че вариантът за мост между Свищов и Зимнич е сред най-удачните. Това става ясно от изложение на преподавателите проф. Андрей Захариев, доц. Стоян Проданов и докторанта Ивайло Маринов. Аргументите са, че Свищов се намира по средата на двата моста при Видин и Русе и е в центъра на Северния район за планиране. Брегът е висок и подходящ за строителство на мост. В същото време Свищов е едно от най-големите речни пристанища, има жп гара и фериботен терминал. Летище Горна Оряховица, което беше поето от частен концесионер, дава добра връзка по въздух. Към това трябва да се добави и наличието на железопътна инфраструктура от двете страни на границата. Чрез железопътната линия Зимнич - Александрия се пресичат Карпатите, а чрез линията Свищов - Левски се прави връзка с железопътната мрежа на България. Плановете за строителство на тунел под връх Шипка ще генерира трафик по направлението север-юг в централната част на България, е посочено още в документа. Посочва се, че географското положение на бъдещият мост ще е еднакво удобно за осъществяване на маршрути както към Централна и Западна България, така и към страните от бившия Съветски съюз. В подкрепа на казаното се посочва, че разстоянието Свищов - Зимнич - Александрия - Крайова - Турну Северин - Тимишуара - Арад е 536 км, докато Русе - Букурещ - Сибио - Арад е 609 км. Позитивните очаквания за натовареност на бъдещия мост Свищов - Зимнич се обуславят и от стратегическото разположение, защото се намира на два международни транспортни коридора. Единият е Истанбул – Свиленград – Велико Търново – Свищов – Зимнич - Александрия – Крайова – Турну Северин – Арад - Будапеща. Този коридор конкурира използвания сега път Велико Търново – Русе – Гюргево – Букурещ – Брашов – Арад – Будапеща. Другият международен транспортен коридор е София – Плевен – Свищов – Зимнич – Александрия – Букурещ и конкурира пътя Плевен – Бяла – Русе – Гюргево – Букурещ. По двете дестинации се постига съкращаване на пробега средно с 31 км. При пътуване през Свищов движението се насочва на запад от Букурещ, което позволява да се ускорят превозите в направление север – юг, посочват тримата преподаватели. Мостът най-вероятно ще е източно от пристанище Свищов При разположение на моста източно от пристанище Свищов, на територията на бившото военно поделение, ще се постигне близост до всички транспортни трасета през града в посока Плевен, Русе и Велико Търново. Въпреки че се предвижда мостът да бъде разположен в рамките на града, пътищата, които ще извеждат трафика по посока Велико Търново – Истанбул и по посока Плевен – София – Солун заобикалят всички жилищни и обществено-обслужващи райони на Свищов, твърдят проф. Захариев и доц. Проданов. Според тях това става без да се налага строителството на околовръстни трасета, защото основната част от пътищата вече съществуват. На 200 м от фериботния комплекс има ж.п. отклонение, свързано с коловозите на ж.п. гара Свищов. Това ще даде възможност от една страна за приложение на комбиниран транспорт, а от друга, лесно и евтино изграждане на ж.п. подход към моста с радиус на завиване от 90 градуса от запад към север, твърдят проф.Захариев и доц.Проданов. Територията на бившето поделение ще бъде използвана за изграждане на обслужващи моста дейности – гаражи, паркинги, офиси, терминал, пътен възел. В момента там са изградени съоръжения, които могат да бъдат пригодени за тази цел без допълнителна инвестиция. Използване трасето на магистрала "Хемус" и новата магистрала "Велико Търново – Русе" с пътен възел "Полски Тръмбеш" към Свищов ще осигури интензивен трафик на тирове.

Прочети цялата публикация