Рияд и Абу Даби се страхуват от хаос в Судан и от "зараза" из региона

Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства се примириха със свалянето на суданския президент Омар Башир, но се страхуват страната да не изпадне в пълна разруха, което би дестабилизирало Африканския рог, накърнявайки техните интереси. "През последните години Судан доби по-голямо значение в стратегически план за страните от Залива, затова падането на Башир по дефиниция е граничен момент", изтъква Елизабет Дикинсън от Международната кризисна група. След неколкодневно мълчание саудитското кралство и съюзените с него емирства вчера реагираха предпазливо - "в името на стабилността", на отстраняването на Башир, осъществено от суданската армия под натиска на улицата. От друга страна, Катар, който имаше известно влияние върху режима на Башир преди неговото сближаване с Рияд, все още пази притеснено мълчание. Реакциите на Рияд и Абу Даби бяха облечени в грижливо премерени формулировки. Двете столици заявиха "подкрепа за суданския народ", изразиха надежда за "мирен преход" и добавиха неясни обещания да подпомогнат страната, която с всеки ден затъва повече и повече в икономически хаос. Карим Битар от Института за международни и стратегически отношения напомня, че "Саудитска Арабия и Арабските емирства са враждебни по природа към всеки народен бунт". "Тези сили предпочитат статуквото. Опасяват се, че всяко брожение, всеки национален протест може да плъзне като зараза", обясни той пред АФП. Според него "страните от Залива следят с боязън събитията в Судан и ще направят всичко възможно, за да осигурят приемственост в прехода, сиреч Судан да остане под властта на военните". "Неизбежна промяна" "Държавите от Залива не желаят насилствено предаване на властта. Те не желаят да се повтори трагедията от Либия, Сирия или Ирак; единственият начин е мирно предаване на властта", подчертава например Мустафа Алани от изследователския институт "Гълф рисърч сентър" в Дубай. Рияд и Абу Даби - продължава той, - са стигнали до заключението, че и в Судан също като в Алжир "промяната е вече неизбежна", стига процесът да остане под контрола на военните. Саудитска Арабия и ОАЕ са нетърпими към всякакви стихийни вълнения, каквито хвърлиха в хаос Либия през 2011 г. и насърчиха подема на ненавижданите от тях "Мюсюлмански братя" в Египет и донякъде в Тунис. Те се намесиха без колебание с военна сила в съседен Йемен, щом преходът там тръгна накриво и бунтовниците хуси, смятани за близки до Иран, получиха възможност да завладеят обширни зони в страната, включително столицата Сана. В йеменската война те бяха подпомогнати на терена от суданската армия, изпратена от сваления президент Омар Башир, в рамките на военната коалиция под саудитско командване, действаща в тази страна от 2015 г. И напротив, Катар, който близо две години е в конфликт с Рияд и Абу Даби, изглежда недоволен от ставащото в Судан. При все че Доха "по принцип подкрепя опозициите" - изтъква Битар, - близостта й с режима на Башир я поставя в неловка ситуация. "Овладян преход" "Судан засяга редица жизнени интереси на страните от Залива", подчертава Елизабет Дикинсън от МКГ. "Той се открои като ключов съюзник на Саудитска Арабия срещу иранското влияние в Африканския рог и Хартум изпрати войски в Йемен", казва тя. Същевременно страната е "решаващ играч в спора между Етиопия и Египет за използването на водите от Нил и може да послужи за основа на бъдещата продоволствена сигурност в Залива", добавя аналитичката. По думите й "една от целите на страните от Залива е да поддържат стабилността на Судан, бранейки държавните институции, докато траят реформите и преходът". "Не сме в положението на Залива от 2011 г., когато тези страни бяха абсолютно против всякакъв преход", изтъква Дикинсън, според която "с оглед твърде крехкия като цяло регион един овладян преход може би най-добре ще гарантира напредък". В края на миналата седмица Международната кризисна група предупреди, че "ако Судан потъне в хаос, безредиците може да прелеят отвъд границите". По БТА

Прочети цялата публикация