Атина пак отваря въпроса за военни репарации от Германия

Гръцкият парламент гласува снощи с голямо мнозинство да започне кампания за оказване на дипломатически натиск върху Германия да изплати стотици милиарди евро репарации за нацистката окупация на страната по време на Втората световна война, предаде Ройтерс. Премиерът Алексис Ципрас заяви в словото си пред депутатите по този повод, че Атина ще използва европейското и международното право в подкрепа на своето искане, което Берлин многократно вече е отхвърлял. Германия смята този въпрос за отдавна уреден. "Ще изчакаме отговора на германското правителство, - каза Ципрас, приключвайки 12-часовия дебат в парламента. - Но какъвто и да бъде той, този път ние няма да допуснем този въпрос заглъхне. Ще настояваме." Премиерът добави че "нашата главна цел е да постигнем съгласие с Германия за започване на диалог като равни партньори, като приятели и съюзници". Гръцка парламентарна комисия, съставена от представители на всички партии, през 2016 г. реши, че страната трябва да иска от Германия минимум 292 млрд. евро за понесените страдания и щети през Втората световна война, и още 9,2 млрд. евро за Първата световна война, посочва АП. В същия доклад на комисията се прави и друго изчисление на щетите, според което те са около 400 млрд. евро. В тази сума се включва и насилствено взетият от нацистите заем от Гръцката национална банка през 1942 г. Този "окупационен заем", изчислен от гръцкия парламент на около 10 млрд. евро, помогна на Хитлер да финансира своята военна кампания в Северна Африка. Германия в миналото се извини за престъпленията от нацистката ера, но не желае да започне преговори за репарации. През 1960 г. тогавашната Западна Германия изплати на Гърция 115 млн. германски марки като репарации за военновременните страдания, причинени на балканската страна, отбелязва Ройтерс. "Въпросът за германските репарации е окончателно уреден, както юридически, така и политически", каза днес говорителят на германското правителство Щефен Зайберт. Миналата година Гърция излезе от продължилата цяло десетилетие програма за строги финансови ограничения, наложена й от международните кредитори в замяна на спасителни програми, които й позволиха да оцелее след дълговата криза, избухнала през 2010 г. Премиерът левичар Ципрас каза, че неговото правителство не свързва двата въпроса. Така той отвърна на критиките за закъснелия отговор на парламента по въпроса за репарациите, повдигнат през 2016 г. "Ние никога не можем да поставим на едни и същи везни абсолютното зло, каквото бе нацизмът. Никое убийство, никоя жестокост, нито една капка кръв не могат да бъдат съпоставяни с каквато и да е спасителна програма", подчерта премиерът. Лидерът на опозиционната партия "Нова демокрация" Кириакос Мицотакис, която води в проучванията на общественото мнение, каза, че всяко бъдещо правителство, оглавено от него, ще търси начин да си върне окупационния заем.

Прочети цялата публикация