Пак се търси инвеститор за спасяването на "Топлофикация-София"

Изграждане на нови мощности за комбинирано производство на ток и парно в "Топлофикация-София" с участието на частен инвеститор. Това е идеята, която в момента отново се обсъжда в Столичната община в опит да намери варианти за подобряване на финансовото състоянието на дружество си. Възможностите за изграждането на нови когенерации и модернизиране на съществуващите се обсъждат от работна група към общинския съвет. След техническа оценка и определяне на евентуалните разходи за изпълнението им ще се търсят и частни инвеститори, които да осигурят средства за строителството на новите мощности. "Топлофикация-София" не е в състояние сама да намери пари за това заради лошото си финансово състояние. Дружеството има над 800 млн. лева дългове, които постоянно растат. Как точно ще бъдат избрани частните инвеститори и при какви условия ще си върнат вложенията в столичното парно ще се решава на следващ етап, обясниха участници в работната група. Възможности Сред възможните варианти е предоставяне на право на строеж, избор на инвеститор чрез някакъв вид обществена поръчка или други варианти, които тепърва ще се обсъждат. Идеята е частният партньор да си върне инвестицията от приходите от продажбата на ток от бъдещите мощности за комбинирано производство. Председателката на комисията по инженерна инфраструктура и енергийно планиране Валя Чилова (ГЕРБ), която ръководи и работната група, съобщи, че се търсят варианти за нови мощности, а когенерациите са възможен вариант. Тя добави, че не става въпрос за продажба или концесия. Според колегата ѝ Николай Стойнев (ГЕРБ) към подобно публично-частно партньорство би имало интерес. Причината е, че по принцип цената на тока, производен от подобни съоръжения, е по-висока, а приходите от тези продажби постъпват много по-регулярно и бързо от постъпленията от осигуряването на парно и топла вода на абонатите в София. "Трябва да се видят възможностите за изграждане на нови когенерации, с което да се увеличат постъпленията на "Топлофикация-София" и така да може да се плащат огромните дългове на дружеството", коментира общинският съветник Милка Христова (БСП). Тя добави, че експлоатационният срок на някои от мощностите на дружеството изтичал и била нужна модернизация. "Интерес към подобно партньорство има", смята и общинският съветник Трайчо Трайков, който е бивш министър на енергетиката от първия кабинет на ГЕРБ. Причината са високите цени на електроенергията от такива производства. От БСП обаче обявиха, че работата за спасяването на "Топлофикация-София", която към края на миналата година отчете 835 млн. лева задължения, може да пропадне заради проектопромени в Закона за енергетиката, които засягали "кафявата енергия" (по принцип тук влиза производството на енергия във въглищни централи, а столичното парно работи с газ). Валя Чилова от ГЕРБ отговори, че ръководството на общината ще търси среща с народни представители, за да се намери някакво решение на проблема. От думите им не се разбра какъв точно е той. В момента в парламента се обсъждат промени в Закона за енергетиката, които задължават и централите с мощност над 1 мегават да продават тока си през борсата, а не той да бъде изкупуван от НЕК. Това обаче няма да намали цената на тока от комбинирано производство, тъй като разликата между борсовата и преференциалната цена ще се покрива от Фонда за сигурност на енергийната система. Освен това за "Топлофикация" това правило вече важи, тъй като още миналата година излизането на борсата стана задължително за централите над 4 мегавата мощност. В законопроекта обаче има и текст, според който новите мощности за комбинирано производство ще получават по-високи цени след конкурс. Съществуващи мощности Столичното парно в момента има две когенерации - в ТЕЦ "София" и в ТЕЦ "София-изток". Приходите от продажбата на ток за миналата година са около 115 млн. лева. Тези от топлинна енергия са 317 млн. лева. Трябва да бъде направена нова когенерация на площадката на ТЕЦ "София", която ще произвежда ток и парно от гориво от отпадъци (т.нар. RDF). Тя се финансира основно с евросредства и със заем, който Столичната община взе за съфинансирането на проекта. Очаква се тази мощност да замени част от съществуващите в "Топлофикация-София" и така потреблението на газ за производството да бъде намалено. От това дружеството би трябвало да спести пари, тъй като ще получава безвъзмездно горивото от боклук, произвеждано в завода за отпадъци края София. Задължения Основният проблем за столичното парно с в огромните му дългове. Дружеството дължи 549 млн. лева на "Български енергиен холдинг", заради доставен от дъщерното му дружество "Булгаргаз" газ. За тях има споразумение за разсрочено плащане и в момента се плащат само лихвите. Отделно дружеството има нови задължения и към "Булгаргаз". В края на януари ръководството на "Топлофикация" обяви, че за 2018 г. компанията е натрупала загуба от 19 млн. лева, но все пак имало положителна тенденция - отрицателният резултат продължавал да намалява. През 2017 г. той беше минус 35 млн. лева. От дружеството залагат загуба и за 2019 г. - от 14 млн. лева. Възможно е обаче да е по-голяма заради по-високите разходи за парникови квоти. В бизнес плана си, приет от общинския съвет преди няколко месеца, дружеството отбеляза, че е нужно повишаване на цената на топлинната енергия от юли 2019 г., за да се компенсира поскъпването на природния газ. Тогава разчетите бяха стойността на мегаватчас да нарасне от 92.8 лева на 93.65 лева. Промени в ръководството Междувременно в края на миналата и в началото на тази годината в ръководството на "Топлофикация-София" бяха направени поредните промени. В края на миналата година общинският съвет смени начина на управление на дружеството - създаде надзорен съвет, който пък избира управителния съвет, а той пък изпълнителния директор. Така в управата на "Топлофикация-София" влязоха бивши мениджъри на топлофикационни дружества, свързани с Христо Ковачки. С решение на общинския съвет в новосъздадения надзорен съвет беше назначен бившият шеф на топлофикацията в Плевен Валентин Терзийски. В този орган на управление освен него са и бившият вече изпълнителен директор Сашо Чакалски, както и Десислава Билева, която и преди това беше в управата. Надзорът избра и новият управителен съвет, в който влезе друг човек, свързан с Ковачки - Кремен Георгиев, който е бил ръководител на парното във Враца, Перник и Велико Търново. Той беше избран и за изпълнителен директор. Освен него в управителния съвет са Иванка Попова и Петър Тодоров.

Прочети цялата публикация