Изборите за ЕП: 6 препоръки и 6 недопустими комуникационни действия

Обзор на Центъра за анализ и кризисни комуникации

Ситуацията

Намираме се в навечерието на Изборите за Европейски парламент. Редица страни в комуникационния процес – Европейска комисия, политически лидери на европейско и национално ниво, анализатори – коментират, че тези избори са съдбовни за развитието на континента.

Европа е арена на все по-бурни политически борби. От една страна, част от големите партии губят позиции. Процес, който е отворил вратите на популистки и националистически движения. Засилват се антимигрантските настроения, в различни страни-членки на ЕС расте напрежението и евроскептицизма. От друга страна, добрата стара Европа понякога затъва в бюрократични плетеници, принудена е да се занимава с Брекзит и с отделни високопоставени политици, компрометиращи европейската идея. Добрата новина е, че се инвестират ресурси и се правят реални опити за достигане все по-близо до хората.

Самата европейска идея обаче продължава да носи заряд, който да увлича хора след себе си. В същината тя е насочена към едно по-добро бъдеще за всички и една по-значима човечност. Най-доброто от нея трябва да бъде запазено и надградено. Именно това е част от отговорността на кандидатите за Европейски парламент в България в момента.

Кампанията скоро ще започне. В резултат на наблюдения и анализи на публичността, Центърът за анализ и кризисни комуникации извежда 6 препоръки към партиите и кандидатите и 6 недопустими действия, които биха имали потенциал да предизвикат криза.

6 комуникационни препоръки

Конструктивната цел на препоръките е да могат щабовете на партиите и коалициите да изградят и осъществят предизборни кампании, които да са по-чисти от предишни години, да се базирани на сблъсък на идеи за бъдещето на обединена Европа и за мястото на България в нея, както и да изключват личностни нападки или компромати. Недоверието на масовата аудитория към политическия елит и политическите комуникации е достигнал своеобразен максимум. Затова и нашите препоръки са:

1. Дебати. Независимо дали защитават една или друга идея, партиите, коалициите и кандидатите трябва да влизат в дебати помежду си. Бягството от дебати, което видяхме в някои от предишните предизборни кампании, в чисто комуникационен план може да предизвика негативи с натрупване – хората започват да си мислят, че нещата се решават задкулисно. От което страда цялата политическа класа и цялото общество.

2. Оптимизирани бюджети. Разточителните бюджети за предизборни инициативи само дразнят хората. Отмина времето на масовото производство на плакати и подаръчета, отмина необходимостта от грандиозни предизборни концерти с безплатни напитки и мащабни турнета, както и на дарения към социално зависими граждани, направени по време на предизборната кампания. Освен всичко, парите за това могат да бъдат насочени към по-градивни инициативи. Партиите и кандидатите могат да получат предимство и само с умело използване на комуникационните платформи.

3. При хората. Връща се времето на директните срещи с гласоподаватели. Всъщност, то никога не си е отивало. При изборите за Европейски парламент това е още по-важно, тъй като за разлика от националните и местните, те са доста по-абстрактни и често неразбираеми от гражданите. Всички граждани трябва да знаят защо и как се случва, каква е ролята на „Брюксел“ в процеса по оформяне и реализиране на дадена политика. Така избирателите ще могат да гласуват информирано и отговорно.

4. Обратна връзка. Изборите за Европейски парламент са и тест – за системата, за настроенията на хората. Политиците трябва да разчетат добре обратната връзка, която избирателите им дават и ще им дадат – включително и в социалните мрежи. И да я вземат предвид, за да подобрят политиките си.

5. Дългосрочна отговорност. Всеки кандидат трябва да държи сметка за това, което комуникира – не само в краткосрочен план, когато иска да надвие своя опонент, но и в дългосрочен план – дали и как ще повлияе на обществото задълго. Лъжите и евтините компромати може и да осигурят моментно предимство, но правят средата по-непоносима и не носят развитие за обществото и за икономиката

6. България. Независимо от това, че става въпрос за избори за Европейски парламент, разговорите се водят в и за България. Хвърлянето на абстрактни и откъснати от действителността мнения или погледите навън само отдалечават комуникацията от избирателите. И затварят съответния кандидат в кула от слонова кост.

6 недопустими действия

Последните години бяха изпълнени с редица кризи – къде по-значими, къде по-незначителни. Все повече обаче кризите възникват или се развиват в резултат на лоша комуникация или въобще на липсата на такава. През последните години станахме свидетели и на някои недопустими практики около избори. Препоръката ни е това да не се случва и в тази кампания:

1. Тролове и фалшиви новини. Използването им е като да кихнеш в пепелник – цапаш опонента, себе си и цялата среда. Масовото използване на такива неетични похвати води само до едно – хората се отвращават и спират да гласуват. От което никой няма полза. През 2017 г. българската PR-общност (БДВО, БАПРА, БААК, СБЖ и АСКО) излязоха с обща приеха декларация, с която се противопоставиха на използването на платени или провокирани коментатори в интернет, познати като „интернет тролове”. Тогава повод бе старта на тогавашната предизборна кампания, период, в който обичайно тази практика се активизира.

2. Лични нападки. Изкушаващо е кандидатите да си разменят лични нападки – лесно е, особено когато не разполагат с доводи. Аргументите ad hominem обаче изместват вниманието и създава предпоставки за напрежение – а в момента никой няма нужда от това, особено в ситуация на очаквани кризи.

3. Пренебрегване на медиите. Медиите в България – каквито и да са – имат своята аудитория. Постоянното говорене за зависимости и отдаване на приоритет на едни медии пред други създава предпоставки за разцепления в обществото

4. Пренебрегване на социалните мрежи. В социалните мрежи имало много хейт. Така е. Само че той не се заражда, а намира там своето русло да излезе на повърхността. Невниманието към социалните мрежи и към управлението на взаимоотношенията там може да поднесе неприятни изненади.

5. Игри със страховете. Пускането на плашила и спекулациите какво ще стане или няма да стане, ако се случи дадена политика, пораждат силен ефект на бумеранга. Едва ли има кампания, която игрите със страховете на хората са били градивни.

6. Подценяване на малките. Изненади на настоящите избори едва ли ще има. И все пак – партиите, коалициите и кандидатите биха сгрешили, ако още от тази кампания не се противопоставят на до този момент малки политически и граждански движения, но с голям разрушителен заряд.

Идващите избори за европейски парламент ще са изключително важни. Политическите партии, коалиции и кандидати частично вече поеха ангажименти да водят открита и прозрачна кампания. Ако го изпълнят, предпоставките за успех ще са налице.

-----------

Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през месец септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.

Доц. д-р Александър Христов е управляващ директор на Параграф 42 – ПР агенция, профилирана в измерването и оценката на ефективността в комуникациите и част от голямото семейство на The Smarts,. Редовен преподавател е в УНСС, води лекции и в НБУ от 2005 г. насам. В периода 2011–2013 г. е Председател на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). С ПР се занимава с кратко прекъсване от близо 18 години. Бил е журналист, заемал е мениджърски позиции маркетингови и комуникационни звена във финансови институции, управлявал е комуникационни проекти на клиенти от различни браншове като акаунт директор в ПР агенция Сивитас България. Завършил е Международни икономически отношения в УНСС и е защитил докторска дисертация по тема, свързана с негативните въздействия на рекламата. Автор е на три книги и над 80 публикации.

Любомир Аламанов работи в сферата на комуникациите повече от 20 години. За този период той е ръководил проекти за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Nestle, Beiersdorf, Siemens и много други. Проектите и кампаниите, в които е участвал, са спечелили повече от 100 български и международни награди. През 2016 г. е посочен за един от най-влиятелните комуникационни специалисти в сферата на Community Relations, а една от най-авторитетните световни медии за комуникации PR News го включи в своя ежегоден списък с професионалисти-иноватори, допринесли изключително за развитието на ПР професията - 50 Game-Changers of PR for 2017. През 2018 г. The Holmes Report го посочи в престижния списък Innovator 25 EMEA 2018. В края на 2018 г. най-голямата световна организация на ПР-агенции и национални асоциации International Communications Consultancy Organization (ICCO) го класира на второ място за PR Leader за целия свят в престижните Global Awards 2018. В момента Любомир Аламанов е управляващ партньор в SiteMedia Consultancy - агенция за класически и иновативни комуникационни услуги.

Даниел Киряков, PMP в момента е мениджър „Комуникации“ на Американска търговска камара в България, която наброява 350 членове. Експерт по комуникации и корпоративна социална отговорност с над 13 г. опит в сферата на комуникациите, който е натрупал в сектор „Енергетика“ (компаниите-собственици на ТЕЦ „Марица-изток 3“ – Enel и ContourGlobal) и в минната индустрия (Българска минно-геоложка камара). Член е на БДВО и EACD, председател на Етичната комисия към БДВО, доброволец към фондация bCause.

Прочети цялата публикация