БНБ вижда рискове в ръста на кредитите

Ръстът на кредитирането, който бе регистриран през 2018 г. и продължава от началото на 2019 г., крие рискове, особено ако се стигне до по-сериозно забавяне на икономиката или до покачване на лихвите. Това става ясно от годишния отчет на Българската народна банка (БНБ) за 2018 г., който на 30 април бе внесен в Народното събрание. "Бързият кредитен растеж е потенциален източник на цикличен системен риск, който би могъл да се материализира при последващо отслабване на икономическата активност и/или бъдещо покачване на лихвените равнища. При настъпването на такива условия на натиск е подложена способността на кредитополучателите да обслужват задълженията си, а и съответно устойчивостта на капиталовата позиция на банките към кредитен риск", посочва в отчета си централната банка. След като банковото кредитиране години наред бе на точката на замръзване заради банковата криза, от началото на 2017 г. пазарът започна да регистрира по-съществени ръстове, като през 2018 г. растежът достига 9.2%. Специално заемите за домакинствата отбелязаха растеж от 11.2% през 2018 г., като жилищните кредити нараснаха с 11.4%, а потребителските – със 17.7%. Макар и по-бавно, чувствително развитие се регистрира и в бизнес сегмента, като фирмените заеми бележат годишен растеж от 5.4%. По оценка на БНБ благоприятните тенденции в икономиката и засилената кредитна активност през миналата година означават, че страната се намира във възходящата фаза на икономическия и на финансовия цикъл. Заради произтичащите от това рискове, от 1 октомври 2018 г. БНБ увеличи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложимо към кредитни рискови експозиции в България, до 0.5%. От 1 април 2020 г. той ще стане 1%. "Банков надзор" е извършил проверки на банки за спазване на правилата относно проучването на кредитоспобността на потребителите, от които е станало ясно, че финансовите институции у нас като цяло спазват добрите практики в кредитирането, става ясно още от отчета. Делът на необслужваните кредити в банковата система е продължил да спада (с 1.5 млрд. лв. до 7.6%), а покритието им с обезценки се е покачило от 49.4% на 51.4%. През 2018 г. са наложени надзорни мерки спрямо пет банки заради регулаторни нарушения. По традиция БНБ не оповестява в отчета си нито имената на трезорите, нито вида на нарушенията. Същевременно, лихвите и годишният процент на разходите (ГПР) продължиха да държат исторически ниски нива през 2018 г. ГПР, който включва лихвите плюс таксите и комисионите, е паднал от 4.2% на 3.57% по жилищните кредити в левове за домакинствата през миналата година, сочи статистиката на БНБ. Цената на потребителските кредити леко е намаляла от 11.64% на 11.39%. Лихвите по бизнес заемите за година са паднали от 4.03% на 3.48%. На този етап опасност от сериозно забавяне на икономиката не се очаква. През март Националният статистически институт обяви, че растежът у нас за 2018 г. е 3.1%, което е много под очакванията, при положение че първоначално правителството бе заложило в бюджета 3.9%. За 2019 г. правителството официално заложи растеж от 3.7% в Бюджет 2019, но в априлската средносрочна бюджетна прогноза той вече бе коригиран на 3.4%. Въпреки това Европейската комисия твърди, че ръстът на БВП на България ще започне да се възстановява и ще остане на добро ниво, тъй като вътрешното търсене, което бе основният двигател на растежа през 2018 г., ще продължи да дърпа напред икономиката и през 2019 г. и 2020 г. БНБ обаче е предпазлива заради външната среда и неяснотите пред европейската и световната икономика, свързани с търговската война на САЩ с Китай и Брекзит. По отношение на другата тревога на БНБ – натрупващият се лихвен риск, проблемите засега се отлагат за след края на 2019 г. Преди два месеца Европейската централна банка реши да отложи за още по-далечно бъдеще вдигането на лихвите. Първоначално се очакваше процесът да започне през лятото на тази година, но през март Франкфурт обяви, че покачването няма да започне преди края на 2019 г. В края на 2018 г. международните валутни резерви на България, управлявани от БНБ, достигат 25 млрд. евро, което е ръст от близо 6% или 1.4 млрд. евро, става ясно още от отчета на БНБ. 92.69% от резервите на страната са в евро, а 6.57% - в злато. Нетната доходност от управлението на резервите през 2018 г. е положителна – в размер на 0.01% на фона на нулевите и отрицателни лихви на световните пазари.

Прочети цялата публикация