ЕС запазва пълната си подкрепа за споразумението с Иран

ЕС запазва пълната си подкрепа за споразумението по ядрената програма на Иран, съобщи в четвъртък върховният представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини. С голяма загриженост научаваме последните изявления от Техеран, свързани със споразумението, допълва Могерини. Оставаме изцяло обвързани със запазването и пълното прилагане на споразумението, което е ключово постижение в световните усилия срещу разпространението на ядрено оръжие и с водещо значение за общата сигурност, добавя тя. ЕС призовава Иран да продължи да спазва споразумението изцяло, както досега, и да се въздържа от стъпки, които биха довели до влошаване на обстановката. Отхвърляме всякакви ултиматуми и ще оценим прилагането на договореностите от страна на Иран на основата на действията. Припомняме ролята на Международната агенция за атомна енергия, която следи и проверява приложението на поетите от Иран задължения, се посочва в изявлението на Могерини. Тя изразява съжаление от възобновяването на санкциите срещу Техеран от страна на САЩ и оттеглянето на Вашингтон от споразумението. Решени сме да продължим усилията за осигуряване на законна търговия с Иран, заявява Могерини. Тя призовава държавите, които не са част от споразумението с Техеран, да се въздържат от действия, които биха ограничили възможностите на страните, подписали споразумението, да изпълняват поетите с договора задължения. ЕС е пред тежка дилема Вчера Иран даде на европейските страни 60 дни да решат дали ще спасят ядреното споразумение от 2015 г., като откажат да се съобразяват с американските санкции. Според "Франкфуртер алгемайне цайтунг" това поставя Европейския съюз пред тежка дилема. "Заплахата (на Техеран) да поднови обогатяването на уран е игра с огъня. Ако се стигне дотам, споразумението от 2015 г. отива на бунището. Призивите (към Иран) от останалите пет страни, които го подписаха, да го спазва, са спешни и разбираеми, - пише германският всекидневник. - Ако Иран престане да спазва споразумението, не може да има "нормални" икономически отношения. Остава да видим дали Иран ще бъде възпрян чрез военни заплахи (от САЩ)." "Кризата поставя европейските страни, които са участници в споразумението, и Европейския съюз пред дилема без очевиден изход... Как могат те да се съобразят с искането на Техеран да защитят неговата петролна индустрия и банките му от американските санкции? Трябва ли те наистина да влязат в конфликт със САЩ и да застанат на страната на иранския режим?", пита риторично "Франкфуртер алгемайне цайтунг". В същия дух е издържан и анализът на лондонския "Гардиън" по темата. Обявявайки две малки, но внимателно премерени стъпки към излизане от ядрената сделка от 2015 г., Иран дава на Европа и на Китай двумесечен ултиматум да се възправят срещу САЩ на световната арена, или да рискуват нещата в Близкия изток да тръгнат към война, пише вестникът. Зад ерозията на многостранното споразумение и връщането към военно противостояние в Персийския залив стои малка група от радикални играчи в администрацията на Тръмп, в израелското правителство и в две арабски монархии - Саудитска Арабия и ОАЕ. В САЩ и Израел това става въпреки съпротивата на военните кръгове, посочва "Гардиън". Вестникът изтъква и дълбоките опасения в бизнес средите, защото корпорациите се страхуват да не попаднат в черните американски списъци повече, отколкото да загубят позициите си на иранския пазар. Усилията на ЕС да защити своите компании от санкциите на Вашингтон засега се оказват твърде неубедителни. Първоначалният отговор на Техеран на усилията на Тръмп да разруши споразумението беше "стратегическо търпение", разчитайки, че останалият свят ще помогне на неговата икономика да устои. Иран се надяваше, че поне Пекин ще се възпротиви на САЩ и ще продължи да купува неговия петрол след изтичането (на 2 май) на изключенията, допуснати от САЩ за неколцината останали купувачи. Това обаче, поне засега, не се получава. Пекин сега е изнервен от провала на деликатните му търговски преговори с Вашингтон и породените от това нови търговски проблеми. Русия изразява подкрепа на Иран, но тя не купува петрол от него и има малка "тежест" в световната икономика. "За европейците, китайците и руснаците ядреното споразумение бе приоритет, но не сред трите главни приоритета. То се оказа жертвеното агне", казва Ели Геранмайе, старши изследовател в Европейския съвет за външни отношения, цитиран от "Гардиън". Повишавайки залозите с новия си ход, Иран отправя предизвикателство към Европа и Китай да се освободят от зависимостта от долара - което и за двете е дългосрочно намерение. Иран сега им дава 60 дни да направят значими стъпки в тази посока или да се изправят пред потенциално много опасна нова криза в Близкия изток, заключава британският всекидневник. САЩ засилват натиска върху съюзниците си В същото време САЩ засилиха натиска си върху своите съюзници да се присъединят към американските санкции срещу Иран и да прекратят бизнес отношенията си с Ислямската република. В интервю за британския всекидневник "Дейли телеграф" държавният секретар на САЩ Майкъл Помпейо, който бе на кратко посещение във Великобритания, недвусмислено заяви, че "идеалното развитие на събитията се състои в това, всяка страна да се присъедини към съществуващия днес санкционен режим". "Ние смятаме, че е добро дело да откажем на Иран правото на благосъстояние, което той да използва, за да разпалва тероризъм, да продължава изпитанията на своите балистични ракети и своята ядрена програма", подчертава държавният секретар. Според него задачата на Вашингтон "се състои не в това да бъде причинена вреда на иранския народ, а в това Иран да започне да се държи като нормална страна".

Прочети цялата публикация