Откриването на нови факултети и университети ще бъде забранено

Откриването на нови частни и държавни университети да бъде временно забранено. Това предлага Министерството на образованието и науката чрез промени в Закона за висшето образование. Мораториумът ще важи и за факултети, департаменти и филиали на държавните висши училища. Той ще е в сила до приемането на документ, който да определя къде в страната какви университети може да има и обучение по какви специалности трябва да предлагат тези училища. Идеята е така да се преодолее свръхпредлагането на кадри, от които икономиката няма нужда, за сметка на такива, за които има голямо търсене, но пък липсват специалисти. Проектът предвижда картата да е готова до една година след влизането в сила на предложените сега промени. Тя трябва да бъде разработена от МОН и да се приеме от парламента. Мораториумът идва, след като в последните месеци беше разрешено откриването на нов факултет - медицински, в Бургаския университет, както и на филиал на Националната художествена академия в същия град. За да влезе в сила забраната за нови висши училища, тя трябва да бъде одобрена и от Народното събрание. Качество, а не количество Образователният министър Красимир Вълчев от доста време говори за мораториум върху откриването на нови висши училища, филиали и звена, като обхваща и несвойствени за даден университет специалности. Това обаче не е включено в официално публикуваните текстове. В мотивите към законопроекта се посочва, че се налага въвеждането на ред в откриването на нови висши училища и техните звена, тъй като "през последните години в резултат на масовизацията на висшето образование мрежата от висши училища значително се разрасна". "По инициатива на ръководствата на висшите училища се откриха множество нови филиали и основни звена. С цел привличане на повече студенти, а заедно с тях и по-голямо финансиране, се откриха и нови професионални направления и специалности, често неприсъщи за самите висши училища. В резултат в определени случаи се стигна до дублиране на обучение в направления и професии в един и същи регион от различни висши училища, без да е отчетена необходимост от тези професии, за сметка на недостиг в други", пише в мотивите. В тях се посочва още, че разрастването на мрежата е довело до спад в качеството на обучението, а ниските резултати са концентрирани в "професионални направления, които не са традиционни за съответното висше училище". Без такси по някои специалности За да се насочи търсенето на кандидат-студентите към специалности, които държавата определя като важни, се предлага обучението в тях да е безплатно, ако е в държавен университет. Таксите на практика ще се поемат от държавата през субсидията за висшите училища. Не е сигурно дали това ще доведе до по-голям интерес към нежелани специалности като математика или природни науки, тъй като и сега някои университети предлагат обучение по тях при много по-ниски такси, но запълването и на малкото бройки за първокурсници остава трудно. В мотивите не е посочено и колко би струвало на данъкоплатците да поемат таксите по приоритетните за правителството специалности. В същото време се предвижда възможност добрите университети да поискат по-високи такси за обучение, чрез промяна на начина за определяне на ценовия таван на образованието. Свобода за частните училища Броят на първокурсниците в частните университети вече да не се утвърждава от Министерския съвет, предлага още образователното министерство. В момента правителството гласува приема както в държавните, така и в частните висши училища. Обикновено бройките за частните са такива, каквито ги предлагат техните ръководства. Преди няколко месеца Красимир Вълчев настоя да се определи таван за местата в първи курс в частните университети, тъй като голяма част от тях остават незапълнени. В предложените за обсъждане текстове обаче се дава пълна свобода на тези висши училища да определят броя на първокурсниците. Контрол на ректорите в държавните Очаквано законопроектът предлага и ректорите на държавните университети да сключват договор за управление с министъра на образованието. С него ръководителят на университета се задължава да следва политиката за развитие на висшето училище. Тя пък се определя от ректора, но се утвърждава от министъра. Ректорът ще е задължен да комуникира с министъра всички текущи проблеми на висшето училище и какво се прави за решаването им. Ръководителят на висшето училище трябва да се отчита пред министъра за резултатите от изпълнението на политиката за развитие на висшето училище и за финансовото му състояние. От закона обаче не става ясно дали за ректора би имало някакви последствия, ако не спазва договора си за управление. Проектът предлага и включване нехабилитираните преподаватели, както и на администрацията в органите на управление на университетите - факултетни съвети, академичен съвет и общо събрание. Освен това се разширява съставът на настоятелствата. В тях освен дарители, общественици, представители на бизнеса и на министъра на образованието, вече ще влизат задължително и хора от общината, в която е регистриран университетът. Освен това членове на настоятелството вече ще могат да са и синдикалисти, които в момента нямат това право. Съветът на настоятелите ще има право на съвещателен глас в академичния съвет.

Прочети цялата публикация