Mediapool.bg | 07.06.2019 15:24:21 | 250

Тереза Мей официално подаде оставка като лидер на Консервативната партия


Британската премиерка Тереза Мей официално подаде оставка като лидер на Консервативната партия, предаде Ройтерс в петък. Така тя откри пътя за вътрешни избори кой да я наследи на поста, а след това - и като министър-председател. Тереза Мей ще остане премиер и изпълняващ длъжността лидер на консерваторите, докато членовете на партията изберат нов лидер. Мей ще използва оставащото време като министър-председател, за да се съсредоточи върху своя дневен ред във Великобритания, каза по-рано днес нейна говорителка. Мей обяви намерението си да подаде оставка на 24 май в емоционално изказване, след като британските депутати на три пъти отхвърлиха нейното споразумение за Брекзит, договорено с ЕС. След днешното обявяване на оставката започва неколкоседмичен процес по избор на приемник на лидерския пост на Консервативната партия. Крайният срок за подаване на кандидатури за поста изтича в понеделник в 16 ч. по Гринуич (19 ч. българско време). На 13 юни консервативните законодатели ще проведат няколко кръга гласувания, за да намалят броя на кандидатите, като всеки път ще се гласува тайно. Всеки кандидат с 16 гласа или по-малко в първия кръг отпада от състезанието. Ако всички кандидати имат повече от 16 гласа, отпада този с най-малко гласове. Във втори кръг на гласуване отпада всеки кандидат с 32 гласа или по-малко. Ако всички кандидати имат повече от 32 гласа, отпада този с най-малко гласове. По-нататъшните гласувания са насрочени за 18, 19 и 20 юни и ще продължат, докато останат двама кандидати. За окончателните двама кандидати гласуват всички членове на Консервативната партия, като победителят се обявява за нов лидер. При предишни състезания за лидерския пост това гласуване се извършваше по пощата. Партията каза, че иска да завърши този етап в седмицата, която започва на 22 юли. Петте грешки на Тереза Мей Британците с лекота се съгласяват: осъществяването на Брекзит е огромно предизвикателство. Но като направи поредица от стратегически грешки през последните три години, британската министър-председателка Тереза Мей направи задачата още по-трудна, пише в деня на нейната официална оставка Франс прес. Агенцията предлага хронологично най-важните моменти от премиерския мандат на Мей. Припряност Дошла на власт през юли 2016 г., малко след референдума за членството в ЕС на 23 юни 2016 г., консервативната лидерка бе под силен натиск да задейства член 50 от Договора от Лисабон, който предвижда срок от две години за реализиране на излизане от ЕС. Тя го направи през март 2017 г., което ретроспективно изглежда много късо време за успешно осъществяване на толкова сложна операция, без ясна преговорна стратегия или подкрепа от нейната партия и британските депутати. Резултатът: лидерката беше принудена да отложи развода за 31 октомври 2019 г., предвиден първоначално за 29 март, за да се избегне излизане без споразумение, плашещ сценарий за икономическите среди. Изнурителни преговори Задействайки обратното броене на процеса на излизане и давайки израз на желанието си да постигне споразумение с Брюксел, Тереза Мей от самото начало даде предимство на европейците в преговорите, смятат редица политически коментатори в Обединеното кралство. Тя освен това начерта "червени линии" - излизане от митническия съюз и от единния пазар, от които после трябваше да отстъпи, особено приемайки "предпазния механизъм". Това крайно средство всъщност предвижда оставане на Обединеното кралство в митническия съюз, за да се избегне физическа граница между Република Ирландия (член на ЕС) и британската провинция Северна Ирландия, и стана причина до голяма степен за съпротивата на голяма част от депутатите срещу споразумението. Провалени избори Лидерката насрочи през юни 2017 г., три години преди предвидената дата, парламентарни избори, които да укрепят позициите й, за да прокара проекта си за Брекзит, насърчена от допитвания, които й обещават блестяща победа. Операцията се превърна във фиаско. След безлична предизборна кампания, тя загуби абсолютното си мнозинство, трябваше да смекчи своя вариант за Брекзит и най-вече да се съюзи с малката северноирландска юнионистка партия ДЮП, чийто непреклонни позиции за съюза с Великобритания, които за нея са екзистенциален въпрос, в крайна сметка свършиха с провал на споразумението й за Брекзит. Липса на откритост Въпреки поражението си на парламентарните избори, Тереза Мей не сметна за полезно да включи останалите британски политически партии при започването на преговорите с Брюксел, което от самото начало постави в неблагоприятно положение възможностите й да осигури одобрено споразумение. Трябваше да се изчака третото отхвърляне, в края на март, на текста, договорен с ЕС, за да започне преговори с лейбъристите на Джереми Корбин. Твърде късно: в средата на май той прекъсва тези дискусии, като се мотивира със "слабостта" на министър-председателката, чиято съдба вече е предопределена. За близо три години Тереза Мей отчужди както от евроскептиците, така и еврофилите от Консервативната партия. Доказателство са тридесетината оставки в правителството й, довели до "небивало текучество на министри" в британската изпълнителна власт, според мозъчния тръст "Инститют фор гавърмънт" (Institute for Government). Катастрофална комуникация Тереза Мей не успя да намери точните думи, които да обединят зад нейното виждане за Брекзит дълбоко разделената страна. Нейните технократски умения изглежда първоначално успокоиха британците, объркани от напускането на ЕС, но студеното й излъчване в крайна сметка й донесе не особено ласкавото прозвище "Мейбот", което означава "Робота Мей". "Брекзит означава Брекзит" повтаряше тя през първите месеци на мандата си, рефрен, който трябваше да въплъщава решимостта й да доведе до успешен край излизането от ЕС, но и това се оказа празно обещание. С твърдението, че развод без сделка "е по-добър от лошо споразумение", тя настрои срещу себе си част от общественото мнение, както и икономическите среди. Тя обърна срещу себе си и депутатите, като ги обвини, че носят отговорност за безизходицата в парламента, осъждайки техните "политически игри и неясни процедурни спорове".

Прочети цялата публикация