Mediapool.bg | 10.06.2019 10:44:29 | 236

Макрон, Меркел и Медведев отбелязват 100-г. на Международната организация по труда


Международната организация по труда (МОТ), родена непосредствено след Първата световна война през 1919 година, е единственото творение на Версайския договор, което е оцеляло досега. Въпреки преклонната си възраст МОТ продължава да бъде в крак с времето, обсъждайки проблеми като тормоза на работното място и роботизирането. Годишната конференция на МОТ по проблемите на труда, която започва на 10 юни, трябва да приключи с приемането на два важни текста: Конвенция срещу тормоза и Декларация за бъдещето на труда в перспективата на новите предизвикателства като климатичните промени и новите технологии като изкуствения интелект, предава Франс прес. Срещата, която ще продължи до 21 юни, ще бъде открита в присъствието на генералния директор на МОТ британеца Гай Райдър. Държавни и правителствени лидери ще вземат думата в началото и в края на тези двуседмична конференция. Френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Ангела Меркел и руският премиер Дмитрий Медведев ще говорят на 11 юни. Президентът на Екваториална Гвинея Теодоро Обианг Нгуема ще говори на 19-и, когато думата ще вземат още президентът на Колумбия Иван Дуке и иракският държавен глава Бархам Салих. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш ще закрие дебатите на 21 юни. За стогодишнината си МОТ, тристранна организация на ООН, обединяваща правителствени представители, работодатели и синдикати, очаква 5700 делегати от 187-те страни членки. "Много бих искал да вярвам, че става дума за един празничен момент, но силно се съмнявам, че ще е така. Преговорите ще бъдат много тежки", заяви пред журналисти Райдър, имайки предвид възраженията, изказани от работодателите във връзка с Конвенцията срещу тормоза. Рузвелт МОТ, чийто първи директор е бил французинът Албер Тома, е създадена, също като Обществото на народите (предшественичката на ООН), под егидата на Версайския договор. Само че за разлика от Обществото на народите, МОТ преживява Втората световна война благодарение на ролята, изиграна от американците. И докато САЩ никога не са били членове на Обществото на народите, макар да са сред инициаторите за създаването на организацията, те дават пълната си подкрепа за МОТ, влизайки в нея още през 1934 година, малко след като хитлеристка Германия излиза от нея. Това решение е взето по настояване на президента Франклин Делано Рузвелт, който току-що е обявил своя "Нов договор" ("New Deal"), програма за мащабни проекти с цел да се съживи икономиката на САЩ и "отлично отговаряща на исканията на МОТ", обяснява пред АФП Доротея Хьохткер, историчка в отделя за изследвания на МОТ. Поради тази причина самият Рузвелт описва МОТ като "мечта", според организацията. "Преди случвало ли се е някога правителства да се събират, за да осъждат как да подобрят нормите на труда в международен план? Идеята, че (...) работниците и работодателите от различни страни могат да дискутират с правителствата, за да определят нормите на труд, беше още по-немислима". През 1939 година американецът Джон Уайнънт оглавява МОТ, а на хоризонта неизбежно се задава Втората световна война. В желанието си да не допусне МОТ да се превърне в инструмент на тоталитарни държави, Уайнънт премества централата й в Монреал. След войната МОТ се завръща в Женева и става част от ООН. Тормоз на работното място Оттогава са минали над 70 години и организацията, създадена с идеята, че "траен мир" може да се изгради единствено въз основа на "социалната справедливост", продължава да се занимава с темите на своята епоха. Представители на правителства, работодатели и работници подеха миналата година, в разгара на движението #Metoo, преговори по една задължаваща конвенция, за страните, които я ратифицират, по проблемите на насилието и тормоза на работното място. МОТ се надява да приключи този процес през следващите дни. Генералният директор на МОТ, подчертавайки "изключителното значение на този проблем", посочи, че продължава да има трайни противоречия по определението на понятието "тормоз на работното място". Компаниите искат отговорността им да бъде вкарана в точна рамка, а не да бъде прекалено голяма, обясни Райдър. Той каза, че има работодатели, които са обезпокоени, че тяхната отговорност може да бъде разширена, ако работници оказват тормоз върху други работници по време на транспортирането до работното място, например. Друг препъни камък: трябва ли да се състави списък на най-уязвимите групи, застрашени от тормоз, и, ако отговорът е "да", трябва ли в него да се включват ЛБГТ? Предложение, което не се харесва на някои африкански страни. "Декларацията на столетието" трябва да определи приоритетите за бъдещето на труда в перспективата на предизвикателствата на новите технологии, климатичните промени, застаряването на населението в богатите страни, миграциите и глобализацията, посочи Райдър. По БТА

Прочети цялата публикация