Енергийният министър не вижда проблеми с ТЕЦ "Варна" и студения резерв

Енергийният министър Теменужка Петкова показа, че за нея няма проблем в собствеността на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган в ТЕЦ "Варна", в получаването на договор за студен резерв от тази мощност за сметка на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", както и в разпределението и функционирането на резервирането и заплащането на разполагаема мощност в случай на нужда. Според нея ТЕЦ "Варна" отговаря на техническите изисквания за пускане в експлоатация и включване в енергийната система и няма изискване за компетентност на собствениците на енергийни мощности, а за ръководителите и служители им. Теменужка Петкова обясни още пред бТВ в сряда, че миналия август ТЕЦ "Марица Изток 2" не е се е отказал доброволно от договора си с "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) за осигуряване на студен резерв. Тогава държавната централа поиска прекратяване на този ангажимент и това бе сторено, а за освободената разполагаема мощност кандидатства ТЕЦ "Варна" и получи първите си приходи от възстановяването на работата си след като чешката ЧЕЗ продаде въглищната централа на дружество на бившия министър на транспорта от кабинета на Пламен Орешарски – Димитър Папазов. Тази фирма пък продаде мажоритарния си дял на Доган. От ръководството на ТЕЦ "Варна" са категорични, че три от шестте, спрени през 2015 г., въглищни блокове вече са на газ. Експерти обаче се съмняват в това и обвиняват дружеството в проформа газификация и политическа подкрепа за договорите за студен резерв, без да е способно реално да осигури производство на електроенергия. "Тук става въпрос за едно смущение в електроенергийната система, което беше настъпило на 17 март 2018 г.", обясни Петкова сега казуса с отказа на държавната ТЕЦ от договора с ЕСО за разполагаемост. "Тогава електроенергийната система, зарази проблем и в съседните страни, беше застрашена и трябваше да се предостави възможност на "Националната електрическа компания" да гарантира своите доставки. Беше възложено на ТЕЦ "Марица Изток 2” да осигури електричество за регулирания пазар, бита. Оставаше кратък период до изтичането на договора й за студен резерв, централата нямаше как да обслужва и студения резерв, и да предоставя електрическа енергия за битовите потребители”, защити взетите тогава решения енергийният министър. По думите й това е било необходим отказ за гарантиране на регулирания пазар и довело до договора с ТЕЦ "Варна". Според нея не отговарят на истина твърденията, че преобразуваната на газ централа не е технически изправна и застрашава енергийната сигурност. "При студен резерв всяка централа трябва да отговаря на определени технически параметри", посочи тя и допълни, че размера на студения резерв се определя от енергийния министър и у нас е средногодишно 650 МВ при положение, че според изискване на Европейската мрежа на преносните електроенергийни оператори той трябва да е минимум колкото най-голямата единична енергийна мощност в страната. Това е блок на АЕЦ "Колзодуй" от 1040 МВ. Петкова обяви, че търговете за студения резерв са прозрачни. Тя обаче пропусна да отговори за влизането на почетния лидер на ДПС в собствеността на ТЕЦ "Варна". "Работата на министъра е да се грижи да енергийната сигурност, собствеността в мощностите не е от моята компетентност. Няма изискване за компетентност към собствениците на енергийни мощности, а към техните служители и ръководители", каза тя. Енергийният министър не се ангажира и с отговор дали държавата е отказала на бившия собственик на ТЕЦ "Варна" – ЧЕЗ, екологизация на въглищната мощност. Чехите също имаха план за преобразуване на въглищната мощност в газова, но държавният газов оператор не можа да им гарантира доставките по своя газопровод, а доставчикът "Булгаргаз" – предсказуеми цени. В допълнение ЧЕЗ бе отрязана от студения резерв и се стигна до затварянето й в началото на 2015 г. Петкова обясни, че не може да коментира план аз екологизация на ЧЕЗ, защото не е запозната с подобно предложение. Според нея ТЕЦ "Варна” работи нормално и няма заплаха за енергийната сигурност на страната.  Тя коментира и сделката на застрахователя "Еврохолд" с ЧЕЗ за електроразпределителното и електроснабдителното дружество в Западна България с думите, че правителството няма отношение към нея. "Трите ЕРП-та са приватизирани, те са частна собственост и могат да се продават. Според нашето законодателство, регулаторните органи трябва да се произнесат при подобен тип сделки. КФН вече прави проверка, следва да се произнесат КЗК и КЕВР”, обясни енергийният министър. Относно коментара на шефа на надзора на "Еврохолд" Асен Христов, че предишният купувач на активите на ЧЕЗ – "Инерком", се е надскочил, Петкова заяви, че всяка една компания може да се опита да придобие ЧЕЗ. "Друг е въпросът дали този купувач ще бъде одобрен от регулаторните органи и точно това се случи, след като сделката не е била одобрена от КЗК. Темата е приключена", каза енергийният министър. Тя допълни, че продължава да се чува от време на време по празници  със собственичката на "Инерком" Гинка Върбакова, с която стан ясно, че са в близки отношения и дори подаде оставка заради това, след като стана ясна сделката с ЧЕЗ, но тя не бе приета от премиера Бойко Борисов. Енергийният министър уточни, че не коментира работата си с Гинка Върбакова. "При предишната сделка нещата бяха преекспонирани от БСП, особено с исканията за обратно влизане на държавата и на фона на тяхното решение за приватизация повдигането на тази тема беше доста странно", коментира Петкова. Относно коментарите за политически гръб зад "Еврохолд" тя каза: "Г-н Христов застана с лицето си, каза кой стои зад тази компания – той и акционерите. Което е достатъчно красноречив отговор. Това е сделка, която се реализира по чешкото законодателство. Няма как българската държава да оказва въздействие на подобен тип сделка и трябва да се спре с подобен вид спекулации и регулаторите да си свършат работата". Въглищните централи са основна базова мощност и на тях ще се разчита, декларира още министър Петкова. "Борим се за нашите централи, тъй като работят с местни лигнитни въглища и трудно за кратък период от време могат да бъдат заменени базови мощности. Затова ще разчитаме на тях до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.", обяви още тя. Според нея не може да се говори за обричане на региона на Маришкия въглищен басейн. Всички въглищни централи са поискали изключение от повишените европейски екостандарти, за да работят след 2030 г. и такава е предоставена за държавната ТЕЦ, припомни още Петкова. Тя призна, че претърпялата тежък пожар преди два дни ТЕЦ "Марица Изток 2" е в много лошо финансово състояние. Предстои да разберем дали АЕЦ "Белене" е неизбежна, каза тя по повод думите на президента Румен Радев в Санкт Петербург по-рано този месец. Петкова припомни,че крайният срок за подаване на заявления от потенциални кандидат-инвеститори в ядрения проект изтича на 19 август.  Тя изрази надежда АЕЦ "Белене" все пак да се реализира и смята, че няма да се стигне отново до продажба на ядрено оборудване, както това се случи след първото спиране на проекта през 1990 г..  

Прочети цялата публикация