Завърналият се след 8 години Александър Тодоров: Уникално е - синът ми ме видя на стълбичката

След 8 години прекъсване един от най-титулуваните ни състезатели по мотоциклетизъм  в последните години Александър Тодоров се завърна на пистата. Всъщност роденият в Самоков пилот е единственият българин опитал да се състезава в световния шампионат в клас Moto GP.

Преди малко повече 14 години той застана рамо до рамо с Валентино Роси, Лорис Капироси, Хорхе Лоренсо на пистата „Аасен“, но по време на тренировките падна и счупи бедрената си кост. 

Сега Тодоров се завърща на пистата и то не как да е, а с второ място в кръга от източно-европейския шампионат на писта Долна Митрополия.

„Усещането отново да съм на пистата е уникално. Не мога да го опиша. Не съм го забравил това усещане, но не го бях изпитвал от доста време. При мен адреналинът е постоянен в ежедневието, но сега беше по 4, по 5.  Никога не съм се отказвал. Така се стекоха обстоятелствата. Нямаше пари, то не, че сега има. Сега имам приятели и познати около мен, които ми помагат. Доволен съм от това, което постигнах“, сподели Александър Тодоров.

„Състезанията не са ми липсвали. Изобщо. Аз казах НЕ и спрях. През тези 8 години не се бях качвал на мотор или пък на скутер. Виждам, че сега има млади момчета, които много добре се справят. Аз обаче очаквах нещо повече. Защото аз идвам след 8 години  и съм почти на секунда  от тяхното време. Е, не мога да поддържам темпото им, но пък си направих времето, което исках“, допълни Тодоров.

„Цялата инициатива всъщност е на баща ми. Не съм търсил мотор, не съм търсил пари и спонсори. Той закупи повреден мотоциклет преди 3 години, без аз да знам. Възстановихме го. Помогна ми и Богдан Николов“, разкри още титулуваният състезател.

„Най-голямото ми желание беше синът ми да ме види на мотор. Той пък ме видя на почетната стълбичка, което е още по уникално. Да сме живи и здрави ще карам докато имам средства, докато се чувствам добре. Това ме държи жив. За сега синът ми няма  влечение към този спорт. Но сега нещата може да се променят. Те знам. Там майката е фактор. Първо учението и после спорта. При мен, докато бях малък учението беше на заден план. Сега на стари години записах висше образование. Ще видим докъде ще стигна“, разказа  роденият в Самоков пилот и се върна към злополучното си участие в кръга от световния шампионат в клас Moto GP на легендарната писта „Аасен“ в Холандия.

„Пистата си беше много добре. Последният завой ми изигра лоша шега. Не прецених добре ситуацията – трябваше да мина на 5, аз минах на 6 и физиката си каза думата. На тези години аз гледах само класирането. Механиците казаха, че не са имали такъв пилот, които толкова бързо да се адаптира към мотора и окачването. Валентино Роси падна на следващия ден на същия завой, със същата скорост. На него му няма нищо, а аз със счупена бедрена кост. Но, така е трябвало да стане. Травмата, която получих сме я преживявали само аз и Ивет Лалова. Станаха по едно и също време. Моята обаче е по-различна. Тя тича с примерно 50 километра в час, а аз падам с 228. След това се почва едно търкаляне, едни разкъсвания. Но не съжалявам. Видях какво е. Рамо до рамо бях с такива личности, които са световни шампиони в момента“, завърши Александър Тодоров.

Прочети цялата публикация