Спомен за проф. Саша Попов

В рубриката за българското музикално минало "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" припомняме изкуството на един от най-големите български музиканти - Саша Попов. Той е цигулар и диригент с огромен принос в създаването и професионалното израстване на нашите симфонични оркестри.На 12 юли се навършиха 120 години от неговото рождение.

Със Саша Попов и Софийската филхармония са свързани първите ми спомени от концертния живот в София през 50-те години. Присъствала съм на десетки концерти и всички те бяха събитие за присъстващите, за публиката, преизпълнила до крайност зала „България“ - възторжена и щастлива от красивите моменти, които изживява. Саша Попов беше голям музикант, но имаше и още нещо в него, което силно въздействаще - умееше много ефектно да изгражда кулминациите,  финалите на творбите, които се изпълняваха, впечатляваше и очароваше. Музиканти от Филхармонията са ми разказвали различни случки от съвместната работа на оркестъра с него. Много ясно си спомням една: В началото на 40-те години на отминалия век Филхармонията, тогава Царски военен симфоничен оркестър, гостува в Казанлък и изнася концерт на открито. В края на концерта изпълняват "Увертюрата 1812" от Чайковски. Саша Попов се уговаря с ръководството на военната част, която е там и на финала, по даден знак, едновременно с музиката започват да стрелят оръдията от казармата. Ефектът бил потресаващ.

За Саша Попов говори друг наш голям музикант и негов наследник на пулта на Софийската Филхармония - Константин Илиев. Записът е от концерта в памет на диригента, състоял се на 17 септември 1982 г. и се съхранява в Златния фонд на БНР. Чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация