„Валкюра” – първи ден от тетралогията „Пръстенът на нибелунга”, опера в три действия от Рихард Вагнер (съдържание)

Действащи лица:
• Зигмунд (тенор)
• Зиглинда (сопран)
• Хундинг (бас)
• Вотан (бас-баритон)
• Брунхилда (сопран)
• Фрика (мецосопран)
• Валкюрите: Хелмвига (сопран), Ортлинда (сопран), Герхилда (сопран), Валтраута (мецосопран), Зигруна (мецосопран), Росвайса (мецосопран), Гримгера (алт), Швертлайта (алт). 

Върховният бог Вотан е разтревожен, откакто е откраднал пръстена от Алберих и го е използвал. Той е платил с него на великаните, вместо да го върне на дъщерите на Рейн. Брюнхилда, дъщеря на Вотан от Ерда, заедно с осемте си сестри събират войска от убити герои, която да защитава Валхала. Междувременно друга смъртна жена е родила на Вотан близнаците велзунги Зигмунд и Зиглинда. Вотан се надява в лицето на Зигмунд да създаде свободно същество, което да възстанови нарушеното равновесие…

Първо действие
Изтощен мъж, търсейки подслон от бушуващата буря, влиза в непознат дом сред пустошта. Посреща го Зиглинда, която му донася вода и му казва, че къщата и тя самата принадлежат на воина Хундинг. Странникът й казва, че е ранен и не е въоръжен. Младата жена му предлага медовина, от която отпиват и двамата. Мъжът се готви да си тръгне, казвайки, че където и да отиде, го следва нещастие. Зиглинда го моли да остане като обяснява, че животът й не би могъл да бъде по-нещастен, отколкото е в момента.
Хундинг се връща и неохотно предлага гостоприемство на странника. Той забелязва прилика между него и жена си. Войнът го пита за името му. Странникът му отвръща, че би трябвало да се нарича Скръбен. След това разказва своята история. Един ден след лов, той и баща му се върнали вкъщи, за да намерят дома си разрушен, майка му убита, а сестра му близначка – отвлечена. Баща му изчезнал и след това той винаги бил преследван от нещастие. Загубил оръжието си, докато защитавал девойка, принудена да се омъжи без любов. Убил братята й, само за да я види след това посечена от други членове на рода. Хундинг разбира, че убитите мъже са му родственици. Обвързан от закона за гостоприемството, той дава подслон на странника за през нощта, но предизвиква обезоръжения си гост на следващата сутрин.
Беглецът си спомня за меча, който баща му веднъж е обещал, че ще намери в часа на най-голяма беда.
Зиглинда се връща, след като е дала приспивателно на Хундинг. Тя разказва как на насилствената й сватба с Хундинг се е появил странник и е забил един меч в ствола на дървото. После никой не могъл да го измъкне оттам. Зиглинда и Зигмунд се вричат един на друг и странникът моли Зиглинда да му даде ново име. Разбирайки, че името на баща му наистина е било Велзе, тя е убедена, че той е нейният близнак. Нарича го Зигмунд и го подбужда да извади меча от дървото. Зигмунд изважда меча Нотунг и обявява Зиглинда за своя сестра и годеница.

Второ действие
Вотан праща Брунхилда, любимата си дъщеря валкюра, в битката с Хундинг, за да осигури победата на Зигмунд.
Фрика, съпругата на Вотан, обявява, че Хундинг се е обърнал към нея като към пазителка на брачния съюз, за да накаже двойката прелюбодейци и кръвосмесители. Вотан не смята, че любовта е престъпление – той не зачита браковете без любов. Фрика иска да знае как може Вотан да разрешава кръвосмешенията и същевременно да поддържа законите на боговете. Вотан обяснява, че боговете се нуждаят от герой, Зигмунд, който може да извърши делата, които те самите не могат. Фрика му отговаря, че Зигмунд дължи меча и живота си на Вотан. Ако е бил истински независим, е нямало да се нуждае от защитата на меча. Сразен, Вотан обещава, че нито той, нито Брунхилда ще защитават Зигмунд. Останал сам с Брюнхилда, Вотан дава израз на отчаянието си. Казва й как, когато любовните радости започнали да му омръзват, е започнал да желае власт. Вотан разказва на Брунхилда историята на Алберих, нибелунга, който е отхвърлил любовта, откраднал е златото от рейнските дъщери и си е направил пръстен от него. Как след това Вотан го е откраднал от Алберих, но вместо да го върне на рейнските дъщери, го е използвал да плати на великаните за построяването на Валхала. Той й признава, че Ерда, богинята на цялата мъдрост, е нейната майка. Тя и осемте й сестри валкюри сега събират паднали герои за Вотан. Богът вярва, че те ще го защитят от Алберих. Твърдо решен, че Алберих не бива никога да си върне пръстена, Вотан отчаяно желае да го вземе от великана Фафнер. Той пък от своя страна се е превърнал в змей. Тъй като между Фахнер и Вотан съществува договор, той не може да нападне змея. Вотан се нуждае от свободен герой който да действа за него. А сега Зигмунд не може да бъде този герой, заради намесата на Фрика. Вотан трябва да изостави това, което обича най-много. Всичко, което той желае сега, е краят на това страдание. Вотан казва на Брунхилда, че не трябва да защитава Зигмунд и я заплашва с най-тежки последствия, ако не му се подчини.
Зигмунд и Зиглинда бягат от Хундинг. Зиглинда, измъчвана от чувство за вина, се опитва да убеди Зигмунд да я остави. Той се заклева да убие Хундинг. Зиглинда припада. Идва Брюнхилда и му съобщава, че ще умре в битката и ще се присъедини към другите герои във Валхала. Там той ще се срещне с баща си. Когато Зигмунд научава, че не може да вземе със себе си Зиглинда, отказва да отиде. По-скоро ще убие Зиглинда и нероденото им дете, отколкото да бъде разделен от нея. Брунхилда обещава да защитава Зигмунд.
Чува се рогът на Хундинг. Брунхилда се опитва да предпази Зигмунд, но с копието си Вотан строшава меча на Зигмунд. Хундинг пронизва Зигмунд. Брюнхилда събира парчетата от счупения меч и избягва със Зиглинда. Вотан убива Хундинг и се впуска в яростно преследване на Брюнхилда.

Трето действие
Валкюрите събират загинали воини за Валхала. Появява се Брунхилда и сестрите й са шокирани като виждат, че я придружава една жена. Брунхилда моли валкюрите да защитят нея и Зиглинда от Вотан. Ужасени, те не желаят да рискуват, за да й помогнат. Брунхилда разкрива пред Зиглинда, че тя носи в утробата си сина на Зигмунд, който ще бъде най-благородният герой на света. Отчаянието напуска младата жена и тя моли за закрила. Вземайки със себе си остатъците от меча Нотунг, тя бърза да избяга към гората на изток, където Фафнер охранява нибелунгското съкровище.
Вотан пристига и валкюрите се опитват да скрият Брунхилда от гнева му. Заради нейното неподчинение той я прокужда от Валхала. Тя ще бъде потопена в сън и ще спи, докато някой смъртен мъж не я събуди. Валкюрите протестират, но се разпръскват, когато Вотан ги заплашва със същата участ.
Поразената Брунхилда пита баща си дали престъплението й заслужава такова ужасно наказание. Когато е изпитала състрадание пред любовта между Зигмунд и Зиглинда, тя не се е подчинила на волята му. Но е вярвала, че това е, което Вотан истински желае. Вотан остава коравосърдечен, дори когато Брунхилда му казва, че Зиглинда ще роди герой велзунг. Накрая Брунхилда моли да бъде обградена от огън, така че да може да я намери само истински герой. Вотан се съгласява на това решение и се сбогува с нея. Той призовава Логе, бога на огъня, да обгради любимата му дъщеря с пламъци.

Прочети цялата публикация