Mediapool.bg | 26.07.2019 12:15:43 | 55

По план: Управляващите "свалиха пагоните" от шефа на военното разузнаване


Парламентът прие в петък законовата поправка, според която вече и цивилен може да е шеф на военното разузнаване. Промяната бе предложена от ГЕРБ, ВМРО и НФСБ и бе прокарана скоростно през парламента в разгара на скандала около службата, заформен от прокурорското разследване в нея. Срещу промяната се обявиха само депутати от БСП, като в пленарна зала тя бе защитена от ГЕРБ и ВМРО. От БСП за пореден път обясниха, че промяната се прави, за да бъде назначен точно определен човек, а от ГЕРБ и ВМРО твърдят, че процедурата по назначаването на нов директор гарантира, че на поста няма да бъде допуснат случаен човек. Директорът на служба "Военна информация" се назначава с указ на президента по предложение на правителството. Държавният глава Румен Радев вече се обяви срещу възможността цивилен да оглави службата и се очаква да наложи вето върху поправката. По план По-рано този месец шефът на военното разузнаване Пламен Ангелов подаде рапорт за освобождаване от поста, след като бе обвинен заедно с предшественика му на поста Светослав Даскалов, че са издали над 500 достъпа до класифицирана информация на НАТО и ЕС в нарушение на закона. Военният министър Красимир Каракачанов първоначално не беше готов да се раздели с Ангелов и министерството обяви, че от службата няма теч на информация. След това обаче прие рапорта и обясни, че след като Пламен Ангелов бъде освободен от поста ще влезе в екипа му. Така на практика той потвърди съмненията си в силата на прокурорските обвинения. Докато Каракачанов публично демонстрираше несъгласието си с рокадата, депутати от партията му станаха съвносители на поправката, която дава възможност службата да бъде оглавена от цивилен кадър с десетгодишен опит в сектора за сигурност. Според различни източници, за фаворит се смята сегашният заместник-директор на службата Янко Златанов, който преди това е работил в МВР и ДАНС. Той е в службата едва от миналата година и не е военен, въпреки че има военно образование. Това е и визираното от БСП име. Персонална промяна Николай Цонков от БСП коментира, че поправката се прави за определен човек. Стига с тези поправки за определени хора, бъдете принципни, заяви той. Милен Михов от ВМРО му отговори, че процедурата, по която става назначението, елиминира тази теза. "Кой може да твърди, че министърът на отбраната ще предложи точно един човек за този пост и той ще бъде утвърден от МС, от президента с указ, ако не отговаря на всички изисквания, на които трябва да отговаря ръководителят на военното разузнаване", коментира той. Цонков обаче го репликира: "Не вярвах, че сте човек за мокри поръчки". Освен това според него хората губят мотивация, ако цивилен от друга служба оглави военното разузнаване. Красимир Янков от БСП пък обясни промяната с желание да бъде овладяна единствената служба, която е останала извън обхвата на премиера Бойко Борисов. Преди години имаше възможност службата да се ръководи от цивилен, но през 2015 година БСП с подкрепата на ГЕРБ прие ограничение постът да е само за военнослужещи. Така бе свален от поста бившият депутат от СДС Йордан Бакалов, което предизвика остра реакция от страна на Реформаторския блок и президентско вето, което обаче бе преодоляно. Сега в ГЕРБ отново са променили позицията си. Чака се реакция на президента Новият директор на военното разузнаване обаче "минава" през президентството. Управляващите лесно ще преодолеят очакваното вето, но след това трябва да съгласуват с Радев името на новия шеф. Държавният глава заяви категорично, че няма да приеме цивилен за директор на службата. За това, ако правителството иска да назначи такъв човек, ще трябва да преговаря с президента. Друга опция е да се подготви нова промяна, която да отмени изискването шефът на военното разузнаване да се назначава с президентски указ. Разследването продължава В същото време продължава и разследването на прокуратурата в службата. Зам.-главният прокурор Иван Гешев съобщи, че се разследват и финансови нарушения и че междувременно прокуратурата се е натъкнала на действия, които според него са "грозни" и "обидни", макар да не е сигурен дали са престъпление. Военен разузнавач, например, возил като такси бизнесмен в чужбина и го брифирал с информация за бизнеса му. Гешев отхвърли като "целенасочена лъжа" твърденията, че прокуратурата се занимава с чисто оперативната дейност на военното разузнаване. 

Прочети цялата публикация