Тъканната банка “Крио Сейв“ спира дейността си в България

Една от големите тъканни банки у нас “Крио Сейв“ е спряла да приема нови клиенти от май месец, а миналата седмица е подала заявление за прекратяване на лиценза й. Банката оперира в България от 2005 година и в нея стволови клетки от пъпна връв на децата си съхраняват над 7500 семейства. Съхранението на кръв и стволови клетки от пъпна връв дава възможност те да бъдат използвани евентуално в бъдеще за лечение на онкохематологични и др. заболявания. Причината за замразяването на дейността на тъканната банка у нас е продажбата на част от бизнеса на компанията-майка. Собственикът на “Крио Сейв“ - холандското дружество Есперайт (Esperite) се е споразумяло с полската тъканна банка PBKM, която е придобила бизнеса със съхранението на стволови клетки от пъпна връв, но не е успяло да се споразумее за дейността по събирането на нови проби и поради това тази дейност е замразена. Неясно остава и бъдещето на българския клон. “В бъдеще това може да създаде комуникационни трудности за българските клиенти, но те трябва да са спокойни за съхранението на пробите им, тъй като договорът между “Крио Сейв“ и полската банка гарантира непрекъснатост на процеса на съхранение съгласно европейските директиви“, обясни пред Mediapool д-р Асен Пачеджиев, директор на българския клон на “Крио Сейв“. Част от сделката пропада Тъканна банка “Крио Център България“ е част от международната група “Крио Сейв“, която е една от най-старите и до момента най-голямата биологична банка за кръв и тъкан от пъпната връв в Европа. Оперира от 2000 г. насам, като в България присъства от 2005 г. – първоначално чрез посредник, а от 2008 година директно. Офисът у нас е на компанията-майка, а работещите в него са служители на централата на “Крио Сейв“. През февруари започват преговори между холандското дружество “Есперайт“, което е собственик на “Крио Сейв“, включително клона му в България и полската банка за стволови клетки PBKM, която е друга голяма международна банка за кръв и тъкан от пъпна връв. Преговорите са били по две основни направления: за резервно съхранение на вече взетите проби и за придобиване на операциите по биологично банкиране, т.е. събирането на нови проби. По първото направление за резервно съхранение сделка е сключена и в периода април – юни “Крио Сейв“ е прехвърлила целия инвентар от биологични проби, които е съхранявала до този момент в Белгия и Швейцария в централната лаборатория за криогенно съхранение на PBKM във Варшава, Полша. Прехвърлени са общо 300 000 единици биологичен материал на клиенти от 40 държави в света, включително България. По второто направление за дейността по събирането на нови проби двете тъканни банки не са се договорили за цената и договор за бъдещата дейност няма. Българският клон спира дейност заради неяснотата “За момента нямаме официално становище на “Крио Сейв“ какво ще се случи със събирането на нови проби и дейноста на българския клон“, казва Пачеджиев. Бизнесът със замразени стволови клетки от пъпна връв е свръхрегулирана, високоспециализирана медицинска дейност. “Българския офис има разрешение да взима, етикетира, опакова и транспортира пробите, а те биват обработвани, изследвани, замразявани и съхранявани в друга държава и от друго дружество, макар и собственост на същата шапка. Специфичната нормативна уредба изисква всички дейности да са покрити между отделните дружества със специален вид договори, наречени договори за осигуряване на качеството“, обяснява Пачеджиев. Българският клон обаче няма такъв договор с полската тъканна банка, т.е. не може да продължи да събира нови проби и да ги изпраща в Полша. Така българският клон спира да изпълнява регулаторните изисквания за тъканна банка, поради което иска прекратяване на лиценза си у нас, въпреки че компания-майка в нито един момент не проявявала инициатива за закриване на дейността у нас. “Ние в момента прекратяваме безсрочно, т.е. не знаем дали това е временно или ще остане за постоянно, дейността на тъканна банка Крио Център България като български клон на “Крио Сейв“ по простата причина, че нямаме такова техническо споразумение с полската банка за стволови клетки. Затова по наша инициатива ние подадохме миналата седмица заявление за прекратяване на лиценза в агенцията за “Медицински надзор“, обясни Пачеджиев. Какво следва за българските клиенти? Той уверява, че от това обстоятелство не следва българските клиенти на “Крио Сейв“ да се тревожат и да се съмняват в съдбата на техните проби. Пачеджиев обясни, че всички проби са безопасно транспортирани от Белгия и Швейцария до Полша, а договорът между “Есперайт“ и PBKM гарантира, че те ще бъдат съхранявани при същите условия и предоставени при нужда до съответното лечебно заведение. Финансовите взаимоотншения също са уредени: вече платените изцяло договори, ще продължат да се изпълняват от полската тъканна банка, а висящите плащания засега ще продължат да бъдат към “Крио Сейв“, съответно и към българския му клон. Таксите за замразяване и съхранение варират между 4000 и 6000 лева, като след първоначалната вноска е предвидена възможност за разсрочено плащане на месечни вноски за няколко години. Офисът в София ще продължи да работи засега, като според Пачеджиев “Крио Сейв“ има интерес от поддържането му, за да си получи плащанията от клиенти. Засега българските клиенти ще продължат да комуникират и плащат по банковата сметка на българския клон. Ако той затвори обаче, вероятно ще се наложи да контактуват директно с полската банка или централата на “Крио Сейв“, което може да създаде комуникационни трудности. Предстои българският клон на “Крио Сейв“ да пусне на сайта си информация с въпроси и отговори за своите клиенти. Българският клон и централата вече са изпратили 2 писма до клиентите си, с които ги уведомяват за промяната. Съхранението и доставката на пробите при нужда са гарантирани Договорът между “Крио Сейв“ и полската банка PBKM цели непрекъснатост на процеса на съхранение на биологичния материл. По силата на този договор индивидуалните договори на клиентите на “Крио Сейв“ в България и във всички над 40 държави остават в сила. “Т.е. ако някой си е платил да се съхраняват стволови клетки на детето му между 2010 и 2030 г. и за този срок останат на съхранение във Варшава, полската банка ще признае всички плащания и клаузи на клиентите с “Крио Сейв“, каза Пачеджиев. Това е уредено като процедура в договора между “Крио Сейв“ и полската банка, а този договор почива на европейските директиви за тъканите и клетките, а именно че независимо от обстоятелствата трябва да бъде осигурена непрекъснатост на съхранението. Другият важен аспект, който е гарантиран, при нужда да бъдат освободени пробите и да бъдат предоставени в съответната болница, където ще се използват . Това също е част от ангажиментите от полската банка на стволови клетки. Полската банка признава всички плащания Според договора полската банка признава плащанията, които са направени към “Крио Сейв“. Клиентите, които имат висящи плащания към локален клон на “Крио Сейв“, следва да си ги завършат към “Крио Сейв“. Биологичният материал, за чието съхранение е изцяло платено, полската банка ще го съхранява и няма да иска пари на клиентите. “Интересът на PBKM обаче е да достигнат до контакт с клиентиет на “Крио Сейв“ и след изтичане срока на съхранение да поискат доплащане и удължаване срока на съхранение“, посочи Пачеджиев. Според него удължаването на договорите за повече от 20 г. не е удачно първо защото след навършване на пълнолетие собственикът на биологичния материал може сам да вземе решение и второ защото с порастването на детето замразеният материал става недостатъчен за лечение. Безопасно транспортиране “Някои български клиенти остават с впечатление, че пробите им са местени два пъти – от Белгия в Швейцария и сега от Швейцария в Полша, което не е така. Пробите на всички български клиенти на “Крио Сейв“ до юни 2014 година се съхраняваха в Ниел, Белгия, а след този период в новата лаборатория в Женева, Швейцария. Сега при сключването на договора с полската банка за стволови клетки в един ход криоконтейнерите, съдържащи пробите на “Крио Сейв“ бяха пренесени от Женева и Ниел във Варшава. Не е имало местене на проби първо от Белгия в Швейцария и след това във Вършава“, обяснява Пачеджиев. Преместени са общо 300 000 единицини биологичен материал, като при операцията по транспортирането са местени директно криоконтейнерите със стотици и дори хиляди проби. “Самият физически процес на транспортирането беше обект на специален вид застраховане. Криоконтейнерите по време на транспорта, както и във всеки един момент бяха следени за температурата, т.е. има пълна проследяемост на процеса как се е случил. От тази гледна точка хората трябва да са спокойни ,че пробите им не са погинали вследствие на преместването, защото не е имало екстремни температурни колебания в криоконтейнерите. Във Варшава те се съхраняват по абсолютно същия начин“, посочи той. Затруднена комуникация По думите му това, което евентуално може да бъде затруднено за в бъдеще е комуникацията. “Ако затворим офиса в София, което ние все още не сме на 100% сигурни дали ще направим, клиентите ще трябва да комуникират директно с полската банка и директно с централата на “Крио Сейв“, обясни той. “Със сигурност ще е по-некомфортно за клиентите да комуникират с чужди офиси на чужд език, но при всички положения ще има към кого да се обърнат“, посочи той. Преместване в друга банка би било трудно Биологичният материал е собственост на новороденето и неговите родители се разпореждат с него до навършването на пълнолетие. Семействата по принцип имат право да поискат преместване на материала в друга банка, но това е трудно да се реализира. “Първо те трябва да намерят банка, която да е съгласна да извърши прехвърлянето, което според Пачеджиев е свързано с висок риск. “Самото преместване, когато се касае за една проба е скъпо да се осигури технологично. Освен това има сериозен въпрос за доверието, защото не знаеш другата банка как е обработила и как е съхранявала до момента пробите. Ще я вземеш, утре ще се наложи да я отпуснеш, ще я размразиш и ще се окаже, че клетките са измрели или не са достатъчно и няма да може да се докаже в какъв момент е станало това. Ние сме имали много запитвания за прехвърляне през годините, но ние никога не сме се съгласявали“, разказва той. Глобална стагнация Пачеджиев обяснява, че по принцип целият сектор в момента е в стагнация. “Въпреки очакванията, използваемостта на този биологичен ресурс е ниска за основните клинични индикации, за които тази дейност се развива – за лечение при злокачествени заболявания на кръвта“, обяснява той. С напредъка на медицината се развиват много революционни лечения точно за онкохематологичните заболявания и по терапевтично-икономически съображения тази дейност вече не е толкова интересна. Според Пачеджиев обаче не може да се каже, че тази дейност отмира. “На мястото на традиционните клинични индикации се развиват нови, които са във фазата на експеримента, като например приложението на кръв от пъпна връв или на клетки, изолирани от кръв от пъпна връв при лечение на детска церебрална парализа и аутизъм. И последните освобождавания на проби са били именно за лечение на аутизъм“, посочва той. 

Прочети цялата публикация