Все повече българи се подлагат на нелегални трансплантации в Турция

Все повече българи се подлагат на нелегални трансплантации в Турция, като причината да се търсят подобни схеми за трафик на органи вероятно е липсата на достатъчно бъбречни трансплантации у нас. Това коментира началникът на Клиниката по нефрология и трансплантация към Александровска болница проф. Емил Паскалев в петък пред Нова телевизия по повод разбития преди ден от специализираната прокуратура и ГДБОП канал за трафик на бъбреци. При акцията бяха заловени четирима души на българо- турската граница. По данни на разследващите, двама от тях са сочени за организатори. Другите двама били бивши донори, които са набирали нови желаещи да дарят бъбрека си срещу заплащане. От медицинска гледна точка подобни нелегални трансплантации са обезпокояващи, тъй като не се спазват правилата за добра клинична практика и това води до голям риск и усложнения. В ежедневната си практика проф. Паскалев установява нарастване на случаите с усложнения и коментира, че често пациентите, които са трансплантирани нелегално, не достигат до нормална бъбречна функция, поради това, че медицинските правила по всяка вероятност не се спазват. Освен това, документите, които представят, също не са изрядни и нямат юридическа стойност - в епикризите липсват данни, чисто медицински, по отношение на самата оперативна интервенция, по отношение на донора, по отношение на имунологични изследвания - липсват печати, подписи и пр. Паскалев посочи, че годишно трябва да се правят по 25 бъбречни трансплантации от трупни и живи донори на 1 млн. население за година, но в България това никога не се е случвало. “Най-много в рамките на една година сме имали около 12 на 1 милион души. Обикновено сме с около 3 до 5 на милион”, каза той. Той съобщи, че в момента в листата на чакащи за бъбречна трансплантация са около 1050 души, но на базата на данните, които има, те трябва да са 10 пъти повече, т.е. над 10 000 души. Това увеличава търсенето на нелегални канали за трансплантации. Говорителят на спецпрокуратурата Сийка Милева обясни в петък, че в заловената група на практика нямало недоволни, затова и разбиването й било много сложно. Прокуратурата и ГДБОП проверяват има ли замесени лекари в схемата за нелегално донорство на бъбреци. По данни на разследващите, преди да заминат за южната ни съседка на кандидат- донорите били правени лабораторни тестове. На място в болницата също се извършвали изследвания. Събраните до момента доказателства сочат, че при успешна операция, донорите получавали между 5 и 7 хил. евро, а нуждаещите се плащали от порядъка на  нуждаещите се плащали между 50 хил. и 100 хил евро, като преобладаващата част от сумата е за самата трансплантация. Петима донори и петима реципиенти са се възползвали от “услугите” на престъпната група за трафик на органи, която бе разкрита вчера, съобщи заместник-директорът на ГДБОП старши комисар Любомир Янев. Той допълни, че още трима донори и двама реципиенти също са били в готовност да се включат в нея. Двама от членовете на групата са намирали донори по поръчка на лидерите, а ръководителите й ги водили в определена лаборатория у нас. Там са били правени кръвни тестове. На донора се е заплащало едва след като е била извършена самата операция, като сумите са били в размер между 5 000 и 7 000 евро. Донори са ставали безработни от малцинствените групи с много нисък социален статус. Повечето от тях са с големи финансови задължения, каза Милева. Трима от членовете на бандата са с българско гражданство, а четвъртият – с двойно – българско и турско. Той е бил човекът, който е осъществявал връзка с турска болница. Ръководителите на групата са хората, които са помагали за издаването на фалшиви международни паспорти на донорите за пред турската болница, където е трябвало да се докаже родствена връзка с реципиента. Според турското законодателство донор може да бъде лице, което е роднина до трета степен, обясни Милева.    

Прочети цялата публикация