Стефани Кирякова: Доволни сме от представянето си, но се чувстваме ограбени

"Мога да ви кажа, че сме доволни от представянето си на световното първенство. Дълбоко в себе си обаче се чувстваме ограбени. Все едно нещо много скъпо за нас ни бе отнето пред очите на целия свят.

През изминалата година работихме в залата всеки ден с ясната цел да станем абсолютни световни шампионки. Направихме всичко, което зависеше от нас! Дадохме на спорта сърцата и душите си и въпреки всичко не получихме това, за което мечтаехме! Тук не става въпрос просто за битка на килима. Не. Тази битка я спечелихме. Има битки на много, много по-високо ниво, които може би никога няма да разберем. Има места, където ние не можем да се намесим. Места, където нямаме власт. Има неща, които не могат да бъдат изречени! Не и сега. Заради всичко това не мога да ви излъжа, че сме истински щастливи.

Не мога да ви излъжа, че след ярките усмивки на терена и на стълбичката нямаше и сълзи. Сълзи на гняв и разочарование. Не мога да ви кажа, че нашата приказка получи мечтания край. Просто защото нашата приказка не е стигнала до своя край!

Токио дръж се! Защото момичетата от малката България идват! И ще ти разкажат история, която ще се помни дълго...", това написа в осциалните мрежи Стефани Кирякова, едно от момичетата в уникалния ни ансамбъл, който се завърна от световното първенство в Баку с бронзов медал в многобоя и със сребърен във финала с пет топки. В този с три обръча и два чифта бухалки, въпреки брилянтната игра бяха поставени на петото място.

Публикуваме написаното от Стефани Кирякова без редакторска намеса: 

"Мотото на тазгодишното Световно Първенство в Баку беше “Fairy tales will come to life” или казано на български “Приказките ще оживеят”. Още когато го прочетох за първи път много ми хареса. Наистина всеки разказва една приказка в нашия спорт. Ние отидохме в Баку, за да разкажем нашата. По-скоро двете истории, които пресъздаваме в нашите съчетания.

Първа е тази на момичетата, които са част от “Най-великото шоу” и истински се забавляват докато играят. История, в която невъзможното става възможно, история, в която заявяваме: Да, това сме ние!

Другата история обаче е тази, която според мен ни определя най-точно:

Историята на принцесите-воини. Невинни и нежни на пръв поглед, но готови за битка във всеки един момент. С огън, който гори в сърцата им и никога няма да угасне.

Мога да ви кажа, че сме доволни от представянето си на Световното Първенство. Излязохме четири пъти на терена и четири пъти изиграхме безгрешни съчетания. Това беше нашата цел. Постигнахме я. Нашите треньори са доволни. Спечелихме сребърен и бронзов медал от най-голямото състезание в света на художествената гимнастика тази година! И сме много щастливи от всичко това!

Дълбоко в себе си обаче се чувстваме ограбени. Все едно нещо много скъпо за нас ни бе отнето пред очите на целия свят. През изминалата година работихме в залата всеки ден с ясната цел да станем абсолютни световни шампионки. Направихме всичко, което зависеше от нас! Дадохме на спорта сърцата и душите си и въпреки всичко не получихме това, за което мечтаехме! Тук не става въпрос просто за битка на килима. Не. Тази битка я спечелихме. Има битки на много, много по-високо ниво, които може би никога няма да разберем. Има места, където ние не можем да се намесим. Места, където нямаме власт. Има неща, които не могат да бъдат изречени! Не и сега.

Заради всичко това не мога да ви излъжа, че сме истински щастливи. Не мога да ви излъжа, че след ярките усмивки на терена и на стълбичката нямаше и сълзи. Сълзи на гняв и разочарование. Не мога да ви кажа, че нашата приказка получи мечтания край. Просто защото нашата приказка не е стигнала до своя край!

Искаме да кажем на всички, които ни подкрепяха и ще продължават да го правят едно огромно-Благодаря!

Наясно сме, че по пътя към успеха винаги ще има хора, които ще се опитват да ни спънат и да ни попречат. Винаги някой ще се надява да се провалим. На тях искам да кажа:

Няма да ни пречупите. Ние няма да се предадем. Не и до последния си дъх на килима! Ще вървим смело и гордо към нашата най-голяма мечта, без значение през какво трябва да преминем! Токио дръж се! Защото момичетата от малката България идват! И ще ти разкажат история, която ще се помни дълго..."

Прочети цялата публикация