Mediapool.bg | 25.09.2019 12:20:44 | 53

ООН: Океаните и криосферата са в голяма беда, хората също


В резултат на климатичните промени океаните на планетата по-бързо се затоплят, губят кислород и стават по-киселинни. С ускорени темпове се топят и ледовете, според мрачна международна научна оценка. Ако не бъде овладяно глобалното затопляне, още по-страховита картина вещае специалният доклад на Междуправителствената експертна група за климатичните промени: покачване на морското равнище с над 90 сантиметра до края на века, по-малко риба, отслабване на океанските течения, още по-малко сняг и лед, по-силни и влажни урагани, по-застрашителни феномени Ел Ниньо. "Океаните и ледените части на света са в голяма беда. Това означава, че и всички ние сме в голяма беда. Промените се ускоряват", казва един от водещите автори на доклада, Майкъл Опенхаймер от Принстънския университет. Въпросните промени не само ще засегнат 71 процента от света, покрит с океани, или 10-те процента, покрити с лед и сняг, но и ще навредят на хора, растения, животни, храна, общества, инфраструктура и глобална икономика, отбелязват авторите на доклада. Океаните поглъщат над 90 процента от излишната топлина от въглеродното замърсяване във въздуха, както и голяма част от самия въглероден диоксид. Моретата се затоплят по-бавно от въздуха, но улавят топлината за по-дълго с по-сериозни странични ефекти. Докладът свързва тези води с криосферата - леда и снега на Земята, тъй като бъдещето им е преплетено. "Океаните и криосферата поемат топлината от климатичните промени от десетилетия. Последствията за природата и човечеството са всеобхватни и сериозни", казва Ко Барет, заместник-председател на Междуправителствената експертна група за климатичните промени. Специалният доклад установява: Моретата понастоящем се покачват с 3,66 милиметра годишно, което е 2,5 пъти по-бързо от темповете в периода между 1900 и 1990 г. Океаните на планетата вече са изгубили между 1 и 3 процента от кислорода в горните си нива и ще губят още, ако затоплянето продължи. От 2006 до 2015 г. топенето на ледове от Гренландия, Антарктида и планинските ледници се е ускорило. Понастоящем годишната загуба на лед се равнява на 720 милиарда тона. Арктическата юнска снежна покривка се е свила наполовина след 1967 г. до 2,5 милиона квадратни километра. Арктическият воден лед през септември, когато се отчита годишният минимум, намалява с близо 13 процента на десетилетие след 1979 г. Тази година бяха отчетени вторите рекордно ниска нива, откакто се води статистика. Ако замърсяването с въглерод продължи, до края на века има между 10 и 35 процента вероятност всяка година арктическият воден лед да изчезва през септември. Заради климатичните промени морските животни вероятно ще намалеят с 15 процента до края на века, а уловът - с между 21 и 24 процента. За първи път международният екип от учени прогнозира, че "някои островни нации вероятно ще станат необитаеми в резултат на свързаните с климата промени в океаните и криосферата". Междуправителствената експертна група за климатичните промени е увеличила прогнозното си покачване на морското равнище до края на века в най-лошия сценарий с 10 сантиметра спрямо предвижданията си от 2013 г. Причината е повишеното скорошно топене на ледените покривки в Гренландия и Антарктида. Новият доклад предвижда, че при обичайния сценарий за въглеродните емисии до края на века моретата ще се покачат с между 61 и 110 сантиметра, като най-вероятното покачване е 84 сантиметра. Това е малко по-малко от традиционното покачване с един метър, което учените често използват. "Морското равнище продължава да се покачва с ускорени темпове. Свързаните с него екстремни събития, които се случват рядко - веднъж на век в близкото минало, се очаква на много места да зачестят до поне веднъж годишно", се посочва в доклада. Ако затоплянето продължи, морското равнище ще се покачи с два до три пъти през идните векове. "Светът гледа към бъдеще, което определено изглежда напълно различно от настоящето", казва един от авторите на доклада, германският климатолог Ханс-Ото Портнер, цитиран от Асошиейтед прес. Киселинността на океаните леко се е повишила, но ще продължи да се увеличава бързо, ако затоплянето продължи. В най-лошия сценарий се очаква повишение с 95 процента на общата киселинност на океаните, отбелязва съавторът на изследването Нейтън Биндоф от университета на Тасмания. Дори затоплянето да бъде ограничено до няколко десети от градуса, кораловите рифове в топлите води по света ще изчезнат на места, а на други места ще бъдат коренно различни, се посочва в доклада. "Вече сме свидетели на гибелта на коралови рифове - един от най-силните предупредителни сигнали, които получаваме", казва Портнер. Авторите на доклада правят прогнозите си на базата на различни сценарии за емисиите на улавящия топлина въглероден диоксид. Според единия светът драстично е намалил въглеродното замърсяване, а според най-лошия е направено малко за справянето с проблема. "По-близо сме до най-лошата ситуация", предупреждават учените. Експертите допълват, че докладът не означава, че Земята е напълно обречена. "Целта ни е да покажем, че имаме избор. Дали ни очаква мрачно бъдеще зависи от решенията, които ще бъдат взети. Предстои ни по-добро бъдеще, ако направим правилния избор", казва Ханс-Ото Портнер. По БТА

Прочети цялата публикация