Природозащитници: Кабинетът саботира строежа на "Струма"

Правителството саботира строителството на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле и тя няма да бъде готова до 2023 г., а има и вероятност да не бъде построенав този участък. Това предупредиха в петък от природозащитната коалиция "Да спасим Кресненското дефиле". На пресконференция те изнесоха данни от подадената в Европейската комисия апликационна форма за изграждането на магистралата през Креснеското дефиле от българското правителство. От тях става ясно, че кабинетът на Бойко Борисов планира да построи по-малко от половината от 36-километровия участък (41% от участъка). Той няма да е с магистрални габарити, а ще бъде скоростен път, ще минава през зони, за които не е правена екологична оценка, а обходът на Кресна е изместен до къщите на хората. "Правителството води към катастрофа проекта за магистрала "Струма" през Креснеското дефиле", предупреди Петко Ковачев от Институт за зелена политика, който е част от коалицията "Да спасим Кресненското дефиле". Той призова управляващите да спазят европейското законодателство, за да не се налага българският народ да връща похарчените досега около 1 млрд. евро за магистралата. В края на май, при пускането на пореден участък от магистрала "Струма", премиерът Бойко Борисов заплаши да спре строежа на магистралата и да остави изграждането на пътя през Креснеското дефиле за следващия програмен период, през който обаче поне засега не се предвижда финансирането на пътища. Магистралата няма да е готова до 2023 г. Сега се оказва, че думите на премиера Борисов не са били просто заплаха, а действително намерение. В апликационната форма до ЕК, внесена в средата на август, българското правителство е посочило, че ще може да усвои само 41 на сто от сумата за участъка от 36 километра през Кресненското дефиле. Това означава, че по-малко от половината от пътя ще е готов. Седмица преди това българското правителство решава да осигури до 741 млн. лв. за пътя през Кресненското дефиле. Това е направено най-вероятно с цел да се покаже на ЕК сериозността на намерението на България да довърши започнатия участък със собствени средства след 2023 г., смята Петко Ковачев. По думите му обещаните пари отговарят на липсващите 59% от сумата за изграждането на целия участък. Според Петко Ковачев целта на продължаването на строителството след 2023 г. на магистралата през дефилето е да се избегне контролът на ЕК върху пролома и "Натура 2000" зоните. "Ако ЕК позволи да се реализира безконтролно строителство след 2023 г., правителството под натиска на пътно-строителната гилдия може да направи драстичен ход и да зареже изобщо лявото платно, построявайки с пари от бюджета и ТОЛ-системата цялата магистрала в пролома", опасява се природозащитникът. Неясно оскъпяване на участъка с 234 млн. евро От апликационната форма става ясно още, че незнайно как 36-км участък с габарити за скоростен път (Г10.5) е поскъпнал с 234 млн. евро спрямо данните от анализа разходи – ползи (cost benefit analysis). В него е посочено, че участъкът между Кресна и Крупник с габарити Г10.5 в двете посоки – източен обход и реконструкция на сегашния път Е79 ще струва 415 млн. евро. В същото време в заявлението до ЕК пише, че той ще струва 649 млн. евро. От документите не става ясно защо е поскъпнал в рамките на две години, каза Петко Ковачев. В същото време той отбеляза, че един от аргументите на правителството да не избере изцяло източен обход на Кресна с ленти и в двете посоки с магистрални габарити (Г20) е бил, че ще струва 603 млн. евро. Така сега се оказва, че вариантът, който не опазва природата в Кресна и пътят не е магистрала, струва по-скъпо от вариантът, за който природозащитници и правителство си стиснаха ръце преди години. Друг интересен факт е, че в апликационната форма се признава, че разходите за опериране и поддръжка на отхвърления магистрален вариант Г-20 са по-малки от тези на приетия Г-10.5. Разминавания в трасето Освен разминаванията в цената, от коалиция "Да спасим Кресненското дефиле" твърдят, че са открили несъответствия и на трасето и подробните устройствени планове (ПУП). Изготвеният ПУП (внесен за съгласуване в общини Кресна и Симитли и в МОСВ през ноември 2018, след което изтеглен от там) не отговаря на трасето на магистралата според апликационната форма (приложение 5). Отклоненията са значителни поне в три аспекта, които липсват в Оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС), твърди Петко Ковачев. По цялата дължина на път Е79 в Кресненския пролом ПУП предвижда широк няколко десетки метри сервитут, който е с много по-голяма площ от самия път (10.5 метра). Той липсва в ОВОС и не е посочен в апликационната форма, т.е. не е съгласуван и неговите въздействия не са оценени. Това позволява абсолютно всякакви строителни работи в рамките на този ПУП, смята Ковачев. Освен това се измества обходът на град Кресна с до 200 метра в посока на града. Така последните къщи ще са на отстояние от 80 метра от скоростния път, вместо първоначално заложените 280 м. Доближаването на магистралата до къщите на хората ще доведе до значително увеличаване на шума и замърсяването за населението. Освен това пътят вече идва съвсем близо до резервата "Тисата", където има редица защитени видове животни и растения. Риск и загуби за местните хора Освен че ще се унищожи природата, вариантът на правителството крие съществен риск и за хората в региона. Те оставят без локален път и директна връзка с регионалния център Благоевград, ще загубят бизнеса си като рафтинг и туризъм, а разходите им за здравеопазване, заради замърсяването на въздуха от засиления трафик, въобще не са оценени, посочват от "Да спасим Кресненското дефиле". Сега действащият път, който ще обслужва трафика в посока София – Кулата, ще има минимален банкет до 3 м в повечето случаи. Не са предвидени и оградни съоръжения за спиране на проникването на хора и животни. Това ще доведе до локален трафик по него от пешеходци, диви и домашни животни, което създава риск както за местното население, така и за пътуващите, предупреждават природозащтниците. Вариантът на правителството оставя местните хора без локален път, с шум и замърсяване от магистрала, минаваща на места едва на 80 метра от града, затруднява достъпа на север до регионалния център Благоевград, застрашава развитието на рафтинг и каяк туризма, който привлича около 10 000 души годишно в региона, както и бъдещето на региона, и остава все така опасно решение за пътуващите в посока Гърция. Решението – изцяло източен обход Решението на проблема е изграждането на изцяло източен обход на Кресна с по две магистрални ленти във всяка посока, посочват от "Да спасим Кресненското дефиле". За този вариант ръце си бяха стиснали премиерът Бойко Борисов и природозащитниците по времето на втория му кабинет. Неясно по какви причини обаче той беше подменен в крачка, което предизвика ново напрежение. В същото време еврокомисарят по околна среда Кармену Вела в писмо до природозащитниците от 17 септември 2019 г. пише: "Безспорно е, че пътят Е79 представлява най-съществения натиск за тези "Натура 2000" зони, тъй като интензивният трафик причинява висока смъртност за европейските защитените видове и влошава състоянието на "Натура 2000" зоните. В допълнение, от съществена важност е изграждането на Лот 3.2 на автомагистрала "Струма" да избегне всякакво бъдещо увреждане или сътресения на защитените хабитати и видове." Български и международни неправителствени организации подадоха жалба до ЕК срещу избрания вариант за магистрала "Струма" през дефилето, заради нарушаване на Директивата за местообитанията. В писмото си до тях Вела пише, че сравнителен научен анализ на смъртността на животни по пътя показва, че настоящият път Е79 в отсечката на Кресненския пролом се е превърнал в своеобразна "тапа" и вече е унищожил съществена част от защитените видове.

Прочети цялата публикация