OFFNews Политика | 28.09.2019 12:40:37 | 57

Посланикът на Швейцария: Критичните гласове в България трябва да се чуват


В България е необходима аналитична и разследваща журналистика, заяви в интервю за „Хоризонт“ посланикът на Швейцария у нас Мюриел Берсе Коен. Според нея това е изключително важно, особено в среда, когато всички трябва да се преборим с фалшивите новини.

Коен отказа да коментира ситуацията в БНР с аргумента, че не я познава добре и не би могла да направи обективна оценка без да е запозната с детайлите. И все пак  тя определя демокрацията у нас като „млада“ и вижда неравенството като един от основните проблеми в страната ни, както и липсата на квалифицирана работна ръка. Българо - швейцарското сътрудничество може да се надгради най-вече в сферата на високите технологии и иновациите, където и двете държави са много силни, допълва Мюриел Берсе Коен, която през седмицата откри изложбата „Иновации за здраве“ пред НДК в столицата.

Именно с темата за дигитализацията в здравеопазването започва разговорът.

„Тя (дигитализацията – б.р.) предлага много големи възможности, защото ще имаме шанс за наистина персонализирано лечение. Ако аз или човек, който обичам, е болният, аз бих искала най-доброто лечение. Сега се радваме на революционни възможности благодарение на дигитализацията, която навлиза в медицината.

В същото време това повдига много въпроси. Част от тях са етични, но може би сред най-важните е кой има достъп до информацията за моето здраве. Къде се пази тази информация? Кой има достъп до нея? Аз имам право да взема решение за всичко това“, казва Коен.

-Има ли общи проекти в сферата между български и швейцарски учени?

-Знаете, че ние имаме една много голяма програма - Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Всъщност, нашето сътрудничество е от десетилетия, но конкретно тази програма е с десетгодишен срок и приключва тази година. Като част от нея ние подкрепяме българските изследователи - те могат да прекарат няколко години в Швейцария и да работят по своите проучвания. Помагаме им и с конкретни образователни програми.

-Преди да поговорим за останалите детайли от програмата, бих искала да попитам дали очаквате тя да бъде продължена и след края на годината?

-Лично аз като посланик на Швейцария в България много се надявам това да се случи. Правителството вече предложи на парламента нова програма, но вече е работа на депутатите да решат. Знаете, че през октомври има парламентарни избори в Швейцария и мисля, че ще трябва да изчакаме след тях, за да чуем решението по този въпрос.

Въпреки това искам да отбележа, че хората в Швейцария са напълно убедени, че развитието на държавата е пряко свързано с това на останалите страни. България е близка до Швейцария държава и затова швейцарците са съгласни да споделят част от техните данъци, за да допринесат за развитието на България.

-Може би най-големият успех на програмата е проектът за дуално образование. Вие как оценявате резултатите?

-Когато пристигнах тук преди година, първото нещо, за което всички започнаха да ми говорят - на официално и неофициално ниво, беше именно колко е добър проектът за дуално образование. Започнах да посещавам училища и предприятия и наистина установих, че този проект дава резултат. Това е най-важното, а не как аз го оценявам.

Голяма част от учениците и чираците по тази програма остават в предприятията, където е бил стажът им, след края на програмата. Това означава, че те успяват да се сработят в компаниите, където придобиват знания и умения.

-Също част от програмата е проект за интеграция на ромите. Това също е сред образователните инициативи, нали така?

-България се нуждае много от квалифицирани кадри. Ето защо предизвикателството е да се обучат добре всички български граждани. Затова ние обърнахме специално внимание на достъпа до образование преди училище. В случая говоря за детските градини. От опита си в Швейцария знаем, че когато има малки деца, които не говорят основния език и директно бъдат изпратени на училище, изобщо не е лесно за тях да усвоят новите знания и умения и в същото време да учат език, който всички останали говорят.

Ето защо ние избрахме интегриран подход и създадохме програма, с която не само децата имат достъп до детски градини, но те и семействата им имат достъп до здравни грижи. Именно там може да поговорим и за семейното планиране. Идеята е не просто децата да се изпратят на училище, а цялото семейство да получава медицински грижи, за да се чувства добре.

-Какво липсва на България, за да бъде по-добро място за живеене и инвестиции?

-Ако погледнете класацията за конкурентоспособност, правена от Световния икономически форум, България е на 51-во място от 140 държави. Най-добрите оценки получавате в сферата на иновациите, дигиталните и комуникационните технологии. Това са сектори, които се развиват много бързо в цял свят и е добре, че България се представя много успешно в тях.

Разбира се, има и предизвикателства - всички компании търсят предвидимост и сигурност, включително правна. Върховенството на закона е много важно. Също така все по-голямо внимание се обръща на околната среда, където се правят инвестициите, защото всички ставаме свидетели на климатичните промени и това е огромен проблем.

-Много предприемачи са се оплаквали от липса на върховенство на закона и корупцията в България и посочват тези проблеми като причина или да не инвестират у нас, или да изтеглят инвестицията си.

-Това е проблем навсякъде, а не само в България. Вярно е обаче, че това е едно от предизвикателствата пред България. Все още има много какво да се направи, за да се ограничат тези явления. Ние наблюдаваме развитието по този въпрос и оценяваме това, което вече е направено. Въпреки това предизвикателството не е преодоляно и има още много какво да бъде направено.

-Когато говорим за върховенство на закона, много експерти дори отбелязват, че демокрацията в България е застрашена. Вие споделяте ли подобно опасение?

-Никой не трябва да бъде над закона. Това обаче е и въпрос на доверието на гражданите към институциите. Това е процес, демокрацията е процес. Напълно разбирам защо българските граждани гледат много внимателно какво се случва и как действат институциите.

Критичните гласове са част от здравата демокрация. Ние трябва да ги чуем, независимо, че може и да не сме съгласни с тях. Не бива обаче да уронваме тяхната репутация с цел да заглушим или поставим под въпрос правдоподобността на това, което казват.

-Какво мислите за медийната среда в България?

Забелязах, че има много медии. Аз дори се учудвам колко голям брой медии откривам, откакто съм тук. Те са с различно качество, разбира се. Мисля, че в България е много важно да има добра аналитична и разследваща журналистика. Това трябва да е част от медийната среда. Само по този начин гражданите ще могат да се радват правата, които им дава функциониращата демокрация.

Прочети цялата публикация