30 септември: “Вълшебната флейта” е поставена във Виена

На 30 септември 1791 г. във Виена за пръв път е поставена последната опера на Волфганг Амадеус Моцарт - "Вълшебната флейта". Либретото е на Емануел Шиканедер, а операта е в популярната за края на XVIII век форма "зингшпил", включваща едновременно пеене и словесен диалог. Самият Шиканедер играе ролята на Папагено, а Кралицата е изпълнявана от бълдъзата на Моцарт Йозефа Хофер. Операта не печели ведната популярност, но благодарение на бизнес нюха на Шиканедер постепенно набира скорост. През ноември 1792 г. операта е изпълнена за 100-тен път, но Моцарт не може да се радва на успеха, тъй като е починал само пет седмици след премиерата й на 5 декември 1791 г. "Вълшебната флейта", която днес е сред най-поставяните опери на световната сцена, е популярна и поради закодираните в нея масонски послания. И Шиканадер, и Моцарт са били масони, а в политическия климат в края на XVIII век на масонството не се е гледало с добро око. Император Йозеф II започва да преследва масоните от началото на 90-те години, а през 1794 г. то дори е забранено на територията на Австрия. Главен източник за масонските елементи във "Вълшебната флейта" е романът "Сет" на Жан Терасон, публикуван през 1731 г.,действието в който се развива в древен Египет, предполагаемата основа на масонските ритуали. Именно от него Шиканедер е заимствал идеи и символи като двамата стражи, трите дами, змията и проверките с огън и вода

Прочети цялата публикация