Неравностойната битка за новия завод на "Фолксваген"

Критиките срещу решението на Фолксваген да строи новия си завод в Турция се увеличават. Макар окончателната позиция на Надзорния съвет на концерна да не е официално обявена, вече е ясно, че германският автомобилен гигант очевидно е предпочел Турция пред България. "В продължителни месеци на пазарлъци "Фолксваген" остави България и Турция да наддават една срещу друга", пише в тази връзка германският "Тагесцайтунг". Изданието отбелязва и причината, поради която везните са натежали в полза на Турция. Според неназовани източници от Еврокомисията, Ердоган е обещал на "Фолксваген" преки държавни субсидии в размер на 400 милиона евро, както и покупката на 40 000 автомобила за турското правителство.   "Неравностойна битка"   Евродепутатът от партията на "Зелените" Райнхард Бютикофер е силно притеснен от решението на най-големия в света автомобилен концерн. Бютикофер е особено възмутен от факта, че страна като Турция, която погазва човешките права, свободата на печата и принципите на правовата държава, излиза победителка от съревнованието с държавата-членка на ЕС България - и то само защото турското правителство обещава субсидии, които в този размер не са позволени в ЕС. "При това Турция е в Митническия съюз на ЕС и всъщност би трябвало да спазва правилата за горните граници на държавните субсидии", казва Бютикофер. А тази горна граница възлиза на 250 милиона евро, което е значително по-малко от 400-те милиона, обещани от Турция. И докато Ердоган просто е игнорирал това ограничение, България е била длъжна да се съобрази с него, заключава изданието. Преди няколко дни по същия повод критика отправи и председателят на фракцията на ЕНП в Европарламента Манфред Вебер. Политикът от германския ХСС дори призова еврокомисарката за защита на конкуренцията Маргрете Вестагер да провери дали обещаните от Турция субсидии не нарушават европейското право. "Не е логично нашите страни-членки да са длъжни да се придържат към строгите правила за конкуренцията и субсидиите, а Турция да отпуска субсидии за едно производство, които ще се изнася на европейския пазар", посочва Вебер.   За "неравностойна битка" говори и бившият български президент Росен Плевнелиев. В разговор с германския "Ханделсблат", който е озаглавил статията си "България не се предава в битката за "Фолксваген", Плевнелиев разказва, че правителството в София е направило всичко възможно, за да засили натиска над компанията. Българска делегация дори е била в Берлин, но от канцлерството се чули само общи фрази и уверението, че ставало дума за "решение на бизнеса".   "Решението на Фолксваген в полза на Турция отслабва Европейския съюз", казва Плевнелиев пред "Ханделсблат". Той добавя, че "Ердоган не се придържа към европейските правила. Хиляди са в затворите, а сега ще бъде подкрепен с една милиардна инвестиция от Германия".   В тази връзка "Ханделсблат" пише, че автомобилната индустрия е сред малкото бурно развиващи се сектори в България. Сред най-известните инвеститори са фирми като "Магна", "Фесто", "Грамер" и "Костал". В страната се произвеждат и спирачки за "Порше", както и софтуер за "Мерцедес-Бенц".   Едно от големите "предимства" на Турция   Инвестицията на "Фолксваген" отива в Турция не само заради огромната държавна субсидия, твърди на свой ред "Тагесцайтунг". Изданието обяснява, че едно от големите предимства на Турция е всъщност сериозен недостатък. В тази страна стачките на практика са забранени, а чуждестранни концерни, в това число и от Германия, безскрупулно се възползват от предимствата, които произтичат от репресиите срещу синдикатите, пише германското издание. "Резултатът от тези репресии: ниски надници и заплати. Дори и за високо квалифицирани кадри. По данни на турския синдикат на работниците в металопреработващата промишленост в турски заводи, сравними с бъдещия на "Фолксваген", се плаща средна надница от 2.40 евро на час, а новоназначените получават дори само 1.40 евро. И макар разходите за труд да не са най-важният фактор, Турция определено предлага райски условия за предприемачите", пише не без ирония "Тагесцайтунг".   *Текстът е публикуван в "Дойче веле"

Прочети цялата публикация