Български транспортни фирми изнасят офисите си в Западна Европа

Големи български транспортни фирми изнасят бизнеса си в Западна Европа. Някои от тях вече са закупили бази в Испания и Германия, като спасителен ход за бизнеса си в случай, че пакетът "Мобилност" бъде одобрен в сегашния си вариант. Това стана ясно на съвместна пресконференция на министъра на транспорта Росен Желязков и превозвачите. Това става след "абсолютната и безусловна капитулация" на пакета "Мобилност" и "пълна победа на българската позиция", обявена преди повече от година от евродепутата Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП). От тогава условията по добилия публичност пакет "Макрон" дори се влошиха за нашите превозвачи. Нещо повече, т.нар. група на единомишлениците – осемте страни, които подкрепяха българските искания, намаля до пет. В момента пакетът "Мобилност" се намира във фазата на т.нар. триалог – съвместното му обсъждане и одобрение от Европейския съвет, Европарламента и Еврокомисията. Очакванията са той да бъде окончателно одобрен до края на годината. Поне такива са амбициите на финландското председателство на ЕС, каза транспортният министър Росен Желязков. За разлика от преди сега страната ни сменя подхода и е готова на компромиси в името на постигането на "балансирани промени". Вместо стачки и камиони в Брюксел начело с транспортния министър и евродепутати, се отива на преговори с "доказателства и силни аргументи" в търсене на съмишленици с всяка от засегнатите страни. Това, от което няма да отстъпи България, е предложението камионите да се връщат в страната на регистрация на фирмата на всеки четири седмици и за правото на шофьора сам да избира къде да почива, а не задължително в хотел. Това стана ясно от думите на министъра на транспорта Росен Желязков и превозвачите. "Доказателствата и силните аргументи" за защита на тази позиция този път са подплатени с бизнес изследване на консултантската компания "Кей Пи Ем Джи" (KPMG) за последиците от пакета "Мобилност" за страната. Проучването е направено по поръчка на Съюза на международните превозвачи у нас, в който членуват 80 компании. На въпросите на KPMG са отговорили 57 от тях. В изследването са използвани още данни от НСИ, Евростат, доклади на ЕК, както и собствени източници и анализи, каза Цветан Елисеев, който представи изследването на "Кей пи Ем Джи". Бизнесът обаче изглежда не вярва, че ще има успех, тъй като българската позиция може да разчита твърдо само на пет страни от ЕС. При неуспех в преговорите това ще означава фалита на една трета от малките компании и пререгистрация на големите в Западна Европа, смята браншът. Затова някои фирми вече са купили бази в Испания и Германия, като застраховка за спасяване на бизнеса си и работят по прелицензирането си, каза Йордан Арабаджиев, председател на Съюза на международните превозвачи, без да посочи колко. KPMG: Българският бизнес ще загуби около 509 млрд. евро приходи годишно Регистрираните транспортни фирми в България са 12 700, като над три четвърти от тях имат до 5 камиона. В сектора работят 42 000 души, а средната работна заплата е 1751 евро. Тя не се различава от средното възнаграждение в ЕС за сектора, каза Елисеев. Около 25 800 български камиона, които оперират на европейския пазар, са на възраст до 3 години. Средната възраст на камионите в ЕС е над 11 г., докато над 90 на сто от българските камиони са на възраст под 6 години. За последните три години браншът е инвестирал около 1.5 млрд. евро в обновяването на парка. сочат данните на KPMG. Тежкотоварният автомобилен транспорт има съществен принос за брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, който възлиза на 2.8 млрд. евро. Това е 6 на сто от БВП на България, посочи Елисеев. Проучването показва, че над половината от камионите (53%) ще се връщат у дома празни, ако се запази искането това да става на всеки четири седмици. Това не само ще генерира допълнителни разходи на превозвачите за гориво, но ще доведе и до замърсяване на околната среда, докато в Европа води политика за намаляване на въглеродните емисии. От KPMG са пресметнали, че принудителното връщане на камиона на всеки четири седмици означава изпускането в атмосферата на 88 500 тона годишно въглеродни емисии. Това е увеличаване на растежа им с 3 на сто. Ефектите от одобрения от ЕП вариант на пакета "Мобилност" ще донесе пропуснати приходи от 509 млн. евро годишно за българските превозвачи, показва още анализът на консултанската компания. От тях най-големите разходи ще дойдат за гориво (155 млн. евро) и за осигуряване на почивката на шофьорите в хотел, а не в кабината (109 млн. евро). Това са и двете основни искания за отпадане на тези промени, от които българските превозвачи не отстъпват, а държава и синдикати ги подкрепят. Разширяване на подкрепата Росен Желязков и превозвачите не казаха какви отстъпки са готови да направят за да постигнат целта си с аргумента, че искат да запазят козовете си. Тактиката им ще бъде да разширят т.нар. група на съмишлениците, която подкрепя българската позиция. Сред потенциалните кандидати за нея са Словакия, Чехия, Ирландия, Испания и Португалия, като със всяка от тях ще се търси пресечната точка на интересите, стана ясно от думите на Росен Желязков. Търсим "златното сечение" на интересите ни, допълни председателят на Съюза на международните превозвачи. "Не отхвърляме мобилния пакет, но той трябва да бъде балансиран и всички държави да бъдат поставени на равна основа", каза още Арабаджиев. Това е коренна промяна в позицията на транспортната организация, която до преди година се бореше за отхвърлянето на пакета "Макрон". Ако балансираният подход не успее и пакета "Мобилност" бъде приет с рестрикцията за връщането на камионите на всеки четири седмици и почивка на шофьорите в хотела, това ще означава намаляване на приходите на българските превозвачи с 1.7 млрд. евро до 2023 г., показват сметките на KPMG за тригодишен период.  

Прочети цялата публикация