Барабанистът Джон Мередит: Композирах метъл по речта на Грета, защото като дете и аз исках да променя света

Ню Йорк - градът, в който Грета Тунберг обвини световните лидери, че са отнели детството и мечтите й. Там се намира и студиото на барабаниста Джон Мередит, в което е записана песента, вдъхновена от речта на 16-годишната тийнейджърка. Видеото събра милиони гледания в интернет само за дни, макар че за музиканта, композирал песента, не се говори много. В специално интервю за „Изотопия” Джон Мередит обясни защо пламенната рeч на момичето го е вдъхновила.

„Здрасти! Как си?” са първите думи на барабаниста Джон в единственото му засега интервю за българска медия. Оказа се, че музикантът има приятел, който му преподалурока. Родният език на Джон е английски, но все повече научава индонезийски, защото е част от индонезийската метъл банда Suaka, основана от Rully "Roots" Rochmat и Patrick "QQ" Salomo.

След като ни изненадва с познанията си по български, Джон прави важно жанрово уточнение за композицията. Най-честите определения за нея са Swedish Death Metal и дори Death Climate Metal. Вторият вариант е идея на последователите на Джон в Туитър, където и Грета му отговори с шега, че ще се занимава само с дет метъл, защото е надраснала „това с климата”.

„Това не е шведски дет метъл. Може би има някаква препратка към родината на Грета. Вероятно трябваше да го нарека Swedish Black Metal. Композицията е много по-близка до този жанр”, категоричен е Джон, който отговаря с усмивка на въпроса дали се чувства баща на жанра „климатичен метъл”. „Гневът на Грета и тийнейджърската й ярост ми напомниха за мен самия. Когато бях малък, исках да променя света”, допълва Джон и признава, че се е влюбил в дет и блек метъла именно в тази възраст.

За тежките жанрове са много характерни теми като смъртта, страданието и апокалипсиса, каквито можем да открием и в речта на Грета. „Метъл музиката, която слушах дори от 80-те, винаги е била изключително социално чувствителна. Засягат се и екологични теми, особено по отношение на ядрената енергия. В наши дни можем да ги открием в творчеството на Gojira. В техните текстове темите за екологичната катастрофа или за мерките за опазването на околната среда са изключително засегнати. Не мисля, че съм повдигнал нова тема за метъл сцената”, казва скромно Джон.

Грета – с вдъхновяваща ярост и спорни убеждения

„Речта й много ме заинтригува. Именно затова реших да напиша песен по нея. По отношение на идеите й как да спасим света и да опазим околната среда, мисля, че има място за много сериозен дебат”, категоричен е музикантът и дава пример с дискусиите около ядрената енергия и „залитането” по възобновяемата: „Аз лично не съм противник на ядрената енергия. Тук в Съединените щати имаме много соларни и вятърни централи и се оказа, че увреждат сериозно природата и изобщо не са толкова ефективни. Само че ние не сме специалисти по темата. Важното е, че искаме едно - да спрем замърсяването и да намерим по-добър начин, за да опазим богатствата на планетата”, категоричен е Джон.

Забраненият Heavy Metal

В песента по речта на Грета има нещо особено по отношение на публиката. Видеото на Джон е гледано и от метъл фенове, и от категорични противници на тежката музика. Обикновено, ако метъл парче се чуе от хора, които не харесват такава музика, те реагират негативно. „Мислил съм много върху този въпрос. Моите родители бяха силно вярващи християни. В детските ми години хеви метълът беше забранен вкъщи. И не само - всеки вид музика, свързана с мрака”, разказва Джон. Според него със сигурност има промяна в настроенията, но „ако хората не искат да слушат агресивна музика като пънк и метъл, това си е тяхна работа”.

Метълът е забранен и в детските години на Рули и Патрик от Suaka. Името на групата значи „подслон“, „убежище“.

Миналото на Рули и Патрик и дългият път от Индонезия до Ню Йорк ли са в основата на текстовете на бандата, свързани с теми като отчуждението, бягството, яростта и несправедливостта? „Повечето текстове ги пише китаристът, който пее и основните вокали. Всъщност всички допринасяме, но така или иначе той е основният текстописец”, отговаря с усмивка Джон, но е напълно сериозен като казва, че точно тези проблеми стават все по-сериозни и нямаме право да мълчим и да се правим, че не съществуват.

Климатичните промени не са чужди на групата, най-малкото защото природни стихии често нанасят огромни щети в Индонезия. Променящият се климат е сред основните причини, които ще провокират огромни бежански вълни, смята музикантът. „Все пак всички сме човешки същества, страдаме заедно. Ето защо трябва да узреем до идеята, че всеки проблем може да бъде решен, ако сме заедно. Ключът е в единството”.

А иначе – Джон е член на Suaka от около десет години. Първият албум на индонезийската банда е от 2007-а - шест години след основаването й. „Момчетата са се установили в Ню Йорк, но не са бежанци или поне не в политическия смисъл на думата. Хеви метълът е бил забранен в Индонезия и когато са получили възможност, са дошли тук, за да правят музика. Основали са банда и са използвали майчиния си език. Сега между 30 и 50% от песните ни са изцяло или частично на индонезийски”, допълва Джон и с мъничко гордост обяснява, че и той знае няколко думи, научени при трите турнета в родината на Рули и Патрик.

Азиатската публика копнее за метъл

Последното азиатско турне на Suaka е най-вълнуващото за Джон. „Пътувахме из цяла Азия - Малайзия, Тайланд, Япония, Монголия, дори Непал. Индонезия е великолепна страна, изключително красива и много различна. Джакарта е огромен метрополис, но вътрешността на страната е много по-селска, по-близка до природата. Бали е прекрасно място за почивка, страхотен курорт. Наистина прекрасна страна, в която се влюбих. Много я обичам”. Думите на Джон звучат ентусиазирано, спомените от турнето са още много живи в паметта му.

В Европа и Съединените щати азиатската метъл сцена не е особено позната, но обратното не е вярно, категоричен е Джон. Рули и Патрик помнят първия концерт на Metallica в Индонезия през 1993 г. Той прераства в огромен бунт, защото хиляди фенове не успяват да си купят билет и щурмуват стадиона. Когато се установяват в Ню Йорк, основателите на Suaka смесват рок и метъл с индонезийски фолклор.

„Откакто се присъединих, правим повече страйт-ъп траш метъл, докато преди това те свиреха повече груув и ню метъл. Може да ги сравним с Korn и Sepultura. Между другото и аз обичам Sepultura. Имахме шанса да се засечем с тях в Монголия, което е наистина огромна чест”, спомня си Джон.

Без бира на срещата със Sepultura

„О, това е забавна история”, казва той. „Когато пристигнахме в Монголия, не бяхме спали 36 часа. Открихме, че точно тогава има тридневна забрана за продажбата на алкохол. Което принципно е ок, но нямаше как да изпием по бира със Sepultura. Успяхме да се видим само с Дерик Грийн и Елой Касагранде. Мисля, че другите момчета вече бяха отпътували, нали знаете - и те пътуват много. Но както и да е - те са страхотни. (…) Обожавам творчеството им, особено последния албум. Знам, че за много хора Sepultura е просто Макс (б. ред. – Макс Кавалера, един от основателите на бандата, който вече не е част от нея) и всичко до албума Roots, но за мен не е така. Всъщност Machine Messiah от 2017-а ми е любимият”.

На азиатското турне се случва още нещо много важно – композиран е новият аблум на Suaka - Suakatrocity. Заглавието очевидно е игра на думи от Sauka и atrocity – „зверство“, „варварщина“. „Записахме го в моето студио. Направихме всичко сами - от написването на песните до записите и всички останали неща, свързани с това да има албум”, разказва Джон и допълва: „Например една от песните в последния ни албум се роди така - китаристът просто я записа на телефона си, докато импровизирахме. Спогледахме се - това е песента. Няма нужда да правим нищо повече, освен да напишем текста”.

Индонезийски метъл ще разтърси Съединените щати

Съвсем скоро Suaka ще започнат американското си турне с Burgerkill.„Това е може би най-известната индонезийска метъл банда. Те са имали мащабни концерти в Индонезия, както и много голямо азиатско турне. Познати са и на европейската сцена, но почти не тук – в САЩ. За нас организацията е доста трудна, защото трябваше да им уредим визи и да подсигурим всичко за пътуването им. Месеци работим по това турне”, обяснява Джон. Турнето ще бъде в 16 града, с малки концерти в барове и клубове, но обещанието е категорично: „Индонезийски метъл ще разтърси Съединените щати!”. Както се случи и в ефира на „Хоризонт“.

Чуйте как в звуковия файл. 

Прочети цялата публикация