Отричането на Холокоста не е свобода на словото

Изказвания, отричащи Холокоста, не могат да се ползват от защитата на свободата на словото. Това става ясно от решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург по дело, заведено заради жалба на бившия депутат в регионален парламент в Германия Удо Пастьорс. Жалбоподателят в своя реч в местен парламент в Германия практически е отрекъл съществуването на Холокоста, което представлява престъпление по германското право. Той е говорил за "така наречения Холокост", който според него "се използвал за политически и търговски цели". Впоследствие Пастьорс е осъден в страната си заради обругаване на паметта на избитите в концлагерите и затова се е обърнал за защита към ЕСПЧ. Делото е заведено по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, който регламентира свободата на изразяване. Жалбата му обаче е отхвърлена като неоснователна с 4:3 гласа, като председател на съдебния състав е бил българският съдия Йонко Грозев. Съдът приема, че Пастьорс умишлено е заявил неистини за евреите и преследването, на което те са били подложени, които противоречат на установената историческа истина. Намесата в свободата на изразяване е анализирана в контекста на специалната морална отговорност на държавите, които са преживели ужасите на войната и нацистките зверства. В този контекст присъдата е пропорционална на преследваната цел и "необходима в демократичното общество", гласят мотивите за съдебното решение. Според него подобни изказвания "не биха могли да се ползват от защитата на свободата на словото", предложена от Европейската конвенция за правата на човека, тъй като те противоречат на ценностите на самата конвенция.

Прочети цялата публикация