Българите искат повече инвестиции в здраве, но не и да плащат повече

Около 86% от българите смятат, че държавата трябва да отделя повече пари за здравеопазване, но приблизително същият процент хора са против да плащат повече и здравните осигуровки да бъдат увеличени. Като цяло хората поставят оценка среден 3 на българската здравна система и мнозинството смятат, че тя се развива в негативна насока, но за сметка на това имат висока оценка за лекари, медицински персонал, фармацевти. Това показват данните от национално представително проучване на агенция “Тренд“, представено във вторник на конференцията “Заедно за повече здраве“, която събра политици, лекари, фармацевти, представители на фармацевтичната индустрия, икономисти в търсене на решения как да се подобри състоянието на системата и откъде да дойдат пари за повече инвестиции в здравето. Медийният образ на системата бил по-лош от реалният Проучването на “Тренд“ показва, че образът на здравната система и социалните мрежи е негативен, но при реален досег с нея хората демонстрират по-висок процент удовлетвореност, обясни социологът Димитър Ганев. Стъпвайки върху медийния образ на системата, хората дават на българското здравеопазване оценка среден 3 по шестобалната система. Приблизително 70% смятат, че посоката, в която се развива системата е негативна и само 13% виждат положително развитие. Ниското качество на лечението у нас е основен проблем според 46% от анкетираните, 43% посочват високото доплащане за медицински услуги, а 40% - доплащането за лекарства. В същото време при реален сблъсък със системата 40% са удовлетворени от здравното обслужване, а 53% не са, т.е. се забелязва по-балансирана оценка, а не толкова негативна. Освен това хората имат високо доверие към медицинските специалисти. С най-високо доверие са фармацевтите, които имат 73% одобрение, лекарите (64%), медицинските сестри (65%). Доплащането е реален проблем И при реалния досег до системата обаче се вижда високият процент доплащане в системата, тъй като на 50% от хората им се е наложило да дават допълнително пари. За диагностика и изследвания са са доплащали 19%, 15% - за лекарства, 13% - за консумативи като упойки, пирони, изкуствени стави и т.н. Освен това 96% от хората смятат, че средствата за здравеопазване трябва да се харчат по-ефективно отколкото в момента. Как да се промени това? Като цяло има обществен консесус, че трябва да се инвестира повече в здравеопазване и средствата да се харчат по-ефективно. Хората обаче недвусмислено показват, че не се склонни да дават пари директно от джоба си, нито приемат увеличаване на здравните вноски. Според Димитър Ганев това се дължи на факта, че в представите на българите “държавната пара, грубо казано, не се счита за нещо, което излиза от нашия джоб и е нещо различно“. Затова 39% изобщо не са съгласни да дават повече пари под формата на осигуровки и също 39% по-скоро не са съгласни. Пари от акцизи да се инвестират в здраве – приемливата първа стъпка Същевременно обаче идеята държавата да отделя част от приходите от акцизите на алкохол и цигари за здравеопазване среща категорична подкрепа според проучването. Здравният икономист Аркади Шарков от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) посочи, че могат да се възприемат различни подходи – например да се пренасочват средства както от акцизите от алкохол и цигари, така и от горивата, тъй като мръсният въздух е отговорен също е отговорен за белодробните заболявания. По негови изчисления ако през 2018 10% от акцизите за алкохол, цигари и горива се заделят за здравни политики, то 500 млн. лева биха влезли допълнително в здравната система. Ако се възприеме подхода само от акцизите за алкохол и цигари да се заделят 10%, то 280 млн. лева биха влезли допълнително, които могат да се насочат към превенция и лечение на заболявания, свързани с употребата на тези стоки. Зам-здравният министър Бойко Пенков също коментира, че това изглежда като най-безболезнената стъпка към повишаване парите за здравеопазване без да се влиза в конфликт с хората. Парите за здраве са инвестиция в по-дълъг и качествен живот Според Деян Денев от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) това предложение е един вид байпас в отговор на общественото очакване да се инвестират повече средства за здраве и правилната първа стъпка. По думите му, обаче, в крайна сметка правилният краен резултат е обществото да бъде убедено, че трябва да се инвестира повече в здравеопазване, защото това е неизбежно и е динственият начин икономиката на държавата в дългосрочен план да продължи да се развива. Той посочи, че публичните плащания за здравеопазване са инвестиция, а не просто разход и това се доказва от примерите от практиката, тъй като съвременното лечение удължава и подобрява качеството на живот на пациентите. Денев коментира, че демографската прогонза за 2050 година е, че един човек в трудоспособна възраст ще трябва да работи и плаща осигуровки за двама и начинът да се отговори на това предизвикателство е всички да работим по-дълго, поради което навсякъде в Европа пенсионната възраст нараства. Затова са нужди по-добра превенция, диагностика и контрол на заболяванията. Как фармацевтите могат да допринесат за по-добра профилактика? Всички участници в срещата се обединиха около тезата, че трябва да се инвестират повече публични средства в превенция и профилактика на заболяванията. Председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов даде пример как фармацевтите могат да допринесат в този процес като се разширят техните функции. Той даде пример, че в много европейски страни фармацевтите изпълняват в аптеките услуги по скрининг, превенция, здравно-образователни програми сред пациентите за правилен контрол на заболяванията. Фармацевтите също така могат да контролират придържането към терапията и мониториране на резултатите от лекарственото лечение, така че не просто да се дават пари за терапия, но и тя да бъде ефективна. Сега обаче българските фармацевти нямат такава правна възможност. “Сега ако контролните органи проверят аптека и там мерят кръвно на пациент, тя може да бъде санкционирана. Независимо, че там могат да ти продадат модерен, дигитален, говорещ апарат за кръвно, нямат право да ти го измерят“, посочи той.  

Прочети цялата публикация