Нормална през деня, хаотична през нощта: Сантяго, биполярната столица на чилийския бунт

Ако я нямаше постоянната миризма на сълзотворен газ и ги нямаше графитите, в Сантяго нямаше да има никакви признаци за това, което се случва нощем: чилийската столица, превърнала се от три седмици в център на общественото недоволство, има две лица. Сутрин като всяка друга в Сантяго. Преминавайки през едно кръгово кръстовище, някои детайли привличат вниманието ни: изгорена трева, чували със строителни отпадъци, нахвърляни един върху друг върху тротоара, изсъхнали клони, подаващи се от кофа за боклук, опожарена автобусна спирка и политически надписи по стените. От 18 октомври, когато започна социалната криза, провокирана от увеличаването на цената на билетите за метрото и отнела живота на 20 души, в Сантяго всеки ден има демонстрации, които почти винаги прерастват в стълкновения със силите на реда. В края на всеки следобед десетки хиляди демонстранти спокойно вървят по "Аламеда", основната пътна артерия на Сантяго, спират пред президентския дворец и продължават към сборния си пункт на площад "Италия". Там на 26 октомври имаше гигантска демонстрация, в която взеха участие над един милион души от общо 18-милионното население на Чили. В края на всеки следобед след 18 октомври светлокафявите бронетранспортьори на карабинерите, покрити с петна от боя, напредват към множеството, отправят обичайните предупреждения, а след това използват водните си оръдия и сълзотворен газ срещу демонстрантите. Хиляди демонстранти бягат във всички посоки, някои от тях са маскирани и въоръжени с камъни, които са откъртили от улицата. Запалителни бомби снаряди летят срещу полицаите. В града отекват взривове, сирени на полицейски коли и линейки, лозунги, шум от удряне по тенджери и други метални предмети, по които френетично удрят демонстрантите. Тълпата се носи из града и изненадващо прекъсва движението на автомобилите. "Не съм виждал подобно нещо от държавния преврат (през 1973 г.)", казва 67-годишният таксиметров шофьор Давид Кесада. "Трябваше да се стигне дотук, за да ни чуят. Ако действаш с мирни средства, не се получава". Протестната проява трае няколко часа, от 17:00 ч. почти до полунощ, след това екипи на чистотата се опитват да заличат следите от демонстрациите и така до следващата вечер. Полицията, службите за почистване на града, активисти и жители, живеещи край улиците, по които минават демонстрациите, почистват, събират, подреждат и връщат на мястото им камъните, превърнали се в символ на общественото недоволство. Автомобилите потеглят отново по улиците, преминавайки през хилядите камъни, които се въргалят на пътя, лавират между горящите барикади и не обръщат внимание на тежковъоръжените полицаи. Жителите на града изглежда свикнаха с този шизофренен начин на живот, който диктува ритъма им последните три седмици. "Всичко се промени, всичко", казва 49-годишната Ортенсия Ферада, която е собственик на павильон на "Аламеда". "При мен винаги е отворено 24 часа в денонощието, а сега трябва да затварям към 16:00 или 17:00 ч.". Въпреки че демонстрациите пречат на търговията й, тя подкрепя протестиращите, но не и "вандалите, тези, които грабят и палят". Сутринта магазините отварят. Собствениците им ги почистват със сапунена вода или изтъркват боята от надписите на витрините. Някои на практика са останали без работа, като Хоел Силва, 56-годишен служител в ресторант на площад "Италия": "Вече три седмици не работим. В понеделник отворихме. Сервирахме на шест маси и след 13:00 ч. започнаха демонстрациите. Отново затворихме". Хоел подкрепя демонстрантите, защото, според него, "има голямо неравенство между силните и работниците". Демонстрантите искат да разширят зоната на изразяване на недоволството си и тя да обхване и нови квартали, които засега оставаха сравнително незасегнати от протестното движение. В неделя хиляди колоездачи и мотористи преминаха през квартала "Лас Кондес", където живее президентът Себастиан Пинера, а в понеделник, по време на един доста разгорещен ден на демонстрации, бе отправен призив за влизане в бизнес квартала на кулата Костанера, най-високия небостъргач и най-големия търговски център в Южна Америка, символ на икономическото развитите на Чили. По БТА

Прочети цялата публикация