България иска СО2 данък върху самолетните билети

България се е присъединила към декларация, която призовава Европейската комисия (ЕК) да  предложи законови мерки за данъчно облагане на авиобизнеса заради въглеродните емисии. Освен България, искането е подкрепено още от Швеция, Германия, Франция, Италия, Дания, Люксембург, Белгия и Холандия, съобщи евродепутатът Радан Кънев. Френското правителство вече обяви през юли, че от 2020 г. въвежда екотакса от 1.50 до 18 евро върху самолетните билети за всички полети, които излитат от френски летища, освен за полетите за връзка към Корсика или отвъдморските територии. Планира се приходите от 180 млн. евро от този налог догодина да отиват за инфреструктурни проекти на страната.г. Въвеждането на СО2 данък за самолетните билети в целия Евросъюз тепърва ще се дискутира и ще се изяснява с колко ще се повишат цените им. Това е първата стъпка на един дълъг законодателен процес и все още е рано да се каже дали ще се увеличат цените на авиобилетите и с колко, коментира в сряда в парламента финансовият министър Владислав Горанов, който е подписал документа от името на България. Радан Кънев: Ограничава се движението на българите Според Радан Кънев мярката ще ограничи възможността за свободно движение на българите, поради липса на развита железопътна и пътна свързаност със Западна Европа. "Изненадващо и потайно, г-н Горанов, като министър на финансите, е подписал, от името на България, "Общо политическо изявление", заедно с МФ на Швеция, Германия, Франция, Италия, Дания, Люксембург, Белгия и Нидерландия, в което е призовал ЕК да предприеме действия за данъчно облагане на самолетните полети", написа късно във вторник евродепутатът на "Да, България" Радан Кънев във Фейсбук. "Без да оспорвам необходимостта от намаляване на СО2 емисиите от авиационен транспорт, съм убеден, че мястото на България не е в тази "коалиция" и интересът на българските граждани е обратен на предлаганите политики по множество сериозни съображения", смята Кънев. Аргументите му против това решение на финансовия министър са, че страната ни няма развита жп мрежа и жп свързаност с другите страни членки на ЕС. Българите нямат друга алтернатива освен авиотранспорта, за да стигнат до икономически активните региони на ЕС. Същото се отнася и за достъпа на чуждите туристи до България. "За българите (за разлика от холандците и белгийците например) авиационният превоз не е неоправдан лукс, а необходимост и единствена гаранция за свободата на движение, гарантирана от Договорите на ЕС", посочва Радан Кънев. Според него въвеждането на "данък мобилност" директно ще засегне правото на свободно придвижване, и в немалка степен - правото на труд на българите в други страни от ЕС. "Най-засегнати от мярката ще бъдат икономически активните млади хора, студентите и хората, които полагат сезонен труд, т.е. - и най-бедните българи", посочва Кънев. Като евродепутат той категорично ще се бори за намаляването на СО2 емисиите от авиотранспорта, но смята, че това не трябва да става за сметка на правата и интересите на българските граждани. Горанов: Да видим какво ще реши ЕК В кулоарите на парламента финансовият министър Владислав Горанов обясни, че решението България да подкрепи искането на богатите западни страни е взето "след дебат от правителството". Той поясни, че инициативата за декларацията и искането за въвеждането на данък вредни емисии върху авиобизнеса е на Холандия. Мотивът е, че авиацията като бизнес в Европа и в световен мащаб генерира огромен обем от въглеродните емисии. Документът отправя апел към ЕК да направи анализ и да предложи на Европейския парламент и на Европейския съвет възможно решение в посока ограничаване или облагане на дейността на авиационните оператори, заради емисиите, които бизнесът генерира, каза Горанов. По думите му, първо трябва да се види дали ЕК ще предложи нещо по проблема и какво. Ако ЕК излезе с предложение, то вероятно ще засегне целия авиационен бизнес на територията на континента. Така Горанов отговори на въпрос дали решение за облагане на самолетните билети ще засегне и вътрешните полети или само международните. Оттам нататък този проект, ако се подготви, ще мине естествения си законодателен път между Европейския съвет и парламент и би могло да стане законодателно решение само, ако държавите-членки се обединят около него, подчерта министърът.

Прочети цялата публикация