Cross.bg | 17.11.2019 08:35:00 | 154

„Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще (го) кажа и с това ще да свърша"


В селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков. Друга версия за произхода на псевдонима, с който ще бъде запомнен в българската литература, е родът на неговата майка - Буюклиеви, в превод от турски - Славейкови. В семейството на Рачо Казанджията и жена му Донка на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново се ражда син, кръстен Петко. Това е по време на Руско-турската война, обявена през април същата година. Майката на Петко умира, когато той е само на три месеца, бъдещият поет ще търси насън и наяве чертите на нейния образ.Тъжен съм сега... напразновий за туй гълчите мен,аз бях весел с сърце ясно,като слънце в младий ден.(откъс от стихотворението "Промяна", П. Р. Славейков) Младият мъж израства във виден общественик, поет, просветен деец, публицист, издател на едни от най-важните и четени вестници за възрожденския български народ, след възстановяването на българската държава към тези си дейности той прибавя и политическа кариера. Цариграският му период, който се определя като най-значим, започва през 1864 година със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език - дело, изключително важно и отговорно, както от религиозна, така и от езикова гледна точка. Това е неговият втори престой в космополитния град след 1861 година, когато е пратен в качеството си на народен представител по църковния въпрос

Прочети цялата публикация