Плащаме осигуровки, а ни режат болничните. Какви са фактите?

Предложението на управляващите първият ден от болничните да не се плаща, предизвика сериозно недоволство и отпор от страна на работещи, синдикати и дори част от бизнеса. Синдикатите заплашват със стачки и протести, работещите недоволстват защо вместо да се ограничат злоупотребите, се наказват коректните платци. Един от най-често изтъкваните аргументи против идеята за орязване на болничните е, че след като служителят внася коректно осигуровки, болничните му се полагат, защото е осигурен за този риск. Всъщност обаче осигуровките за болест не покриват разходите за болнични. Какво още показват разчетите на НОИ? Осигуровки за болест – какво внасяме и получаваме Работещите задължително се осигуряват за рисковете "общо заболяване" и "майчинство" във фонд "Общо заболяване и майчинство". Размерът на осигурителната вноска за този фонд е 3.5 на сто от осигурителния доход, разпределена между работодател и осигурен в съотношение 60:40. Самоосигуряващите се могат да се осигуряват за тези рискове по свое желание и осигурителната им вноска е изцяло за тяхна сметка върху избрания от тях месечен осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от минималния (560 лева) и по-висок от максималния осигурителен доход (3000 лева). Срещу вноската от 3.5% от осигурителния доход работещият получава от работодателя покритие от 70% от осигурителния доход през първите три дни на болничния и 80% от осигурителния доход от четвъртия ден нататък - от НОИ. Как се споделя рискът? Делът от осигурителния доход, който човек получава при болничен, е залегнал в Кодекса за социалното осигуряване и е въпрос на законодателно решение. Изплащаният процент от осигурителния доход може да е по-голям или по-малък, както и да е разпределен по различен начин между осигурен, работодател и държава. Споделянето на риска е част от превенцията на евентуални злоупотреби – например, когато само държавата плаща болничните, работодателите са по-склонни да накарат служителите си да излязат в болничен при липса на достатъчно работа, тъй като не те плащат. Когато човек е ощетен финансово, също е по-малко склонен да злоупотребява с болнични. Държавата от своя страна има интерес да противодейства на злоупотреби с болнични, за да осигури ефективното изразходване на обществения ресурс, но практиката от последните години показва, че й липсват и желание, и капацитет да го прави. Абсолютна утопия е, че държавата може да проконтролира всеки един болничен лист и всяка петъчна самоотлъчка от работа и да докаже дали болничният е издаден правомерно или не, за да бъдат наказани само нарушителите и да не страдат коректните платци. Причината е, че редица оплаквания, за които се полага болничен, нямат външна проява или не се удостоверяват с изследвания. Мигрена, болки в корема, разстройство, са само част от многобройните ситуации, за които няма как впоследствие да се проверява страдал ли е човек от тях. Държавата обаче би могла заедно с бизнеса да противодейства на някои по-мащабни прояви на внезапно и сезонно разболяване на големи групи хора в предприятията. Или да прави кампанийни проверки около празничните дни, когато е установено, че се взимат повече болнични с цял тяхното удължаване. По изчисления на работодатели, болничните преди и след празници скачат с 30%. Предложението на управляващите да орежат първия ден от болничния обаче не дойде подкрепено с подробни разчети и аргументи заедно с проектобюджета, а беше предложено между другото и следизборно, при това без държавата да обясни как самата тя противодейства на фалшивите болнични. Осигуровките за болест не покриват разходите за болнични Във фонд "Общо заболяване и майчинство", където работещите се осигуряват за риска болест, постъпват по-малко средства, отколкото той изплаща под формата на болнични всяка година. Т.е. фондът е на дефицит, както е и фонд "Пенсии". И двата фонда се субсидират от държавата, за да могат да изплащат обезщетения и пенсии. През 2018 година е планирано от вноски във фонда да влязат 979.9 млн. лева, а да бъдат похарчени 1.085 млрд. лева, т.е. е планиран дефицит от 105 млн. лева. Все пак обаче постъпват с 36.6 млн. лева повече от очакваните и в крайна сметка са събрани 1.016 млрд. лева. 90 млн. дефицит за миналата година Въпреки преизпълнението на приходите обаче, фондът реализира дефицит. Реалните му разходи са 1.175 млрд. лева или преразход от 90.4 млн. лева над планираните 1.085 млрд. За 2020 г. проектобюджетът планира дефицит от близо 50 млн. лева, при заложени приходи от 1.240 млн. лева и разходи 1.290 млн. лева. Голям принос за дефицита във фонд "Общо заболяване и майчинство" имат именно болничните. Почти половината от миналогодишния дефицит на фонда от общо 90.4 млн. лева или 42 млн. лева идва именно от обезщетенията за временна неработоспособност. Паричните обезщетения за временна неработоспособност включват: 1.Обезщетенията за общо заболяване (когато човек е болен), 2. За гледане на болен член от семейството и карантина (обикновено за гледане на болно дете или връщане на здраво дете от детската градина заради карантина), 3. Обезщетенията поради нетрудови злополуки и за парични обезщетения за трудоустрояване при временно намалена работоспособност. Разходът за тях през миналата година възлиза на 557 млн. лв. при планирани 514.9 млн. лева. Преразходът за тези обезщетения е 42 млн. лева или с 8.2% повече спрямо заложеното в плана. Основният разход в тази група е за парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване. За тях през 2018 г. са изплатени 462.9 млн. лева, като е налице преразход спрямо плана в размер на 39 млн. лева. Той се дължи основно на по-високия брой общо изплатени работни дни (със 17.6 на сто) спрямо планираните. Преразход се отчита и при обезщетенията поради нетрудови злополуки. Изплатени са 77 100.6 хил. лв., или с 6.1% повече, вследствие на по-големия брой изплатени работни дни спрямо планираните. Майките не са фактор за преразохд Една от най-острите реакции на идеята да не се плаща първият ден от болничните дойде от страна на майки с малки деца, на които често им се налага да ползват болничен за гледането им. Те веднага бяха "изключени" от плана на управляващите за неплащането на първия ден болнични. ГЕРБ обещаха неплащането на първия ден да не важи за тях. Данните на НОИ показват, че майките нито са най-големият ползвател на болнични, нито формират преразход в бюджета. Напротив – перото за гледане на болен член от семейството, в което те попадат, дори формира икономия (91.7 на сто от планираните). През 2018 г. 783 598 души са били обезщетени за общо заболяване, а броят на обезщетенията е тройно по-голям – близо 2.3 млн., което означава, че един човек е ползвал болничен по повече от веднъж. За това са платени 456.2 млн. лева за общо 14.6 млн. работни дни. В същото време за гледане на болен член от семейството обезщетение са получили 104 612 души и броят на обезщетенията е двойно по-голям – 201 123. Разходът за тях обаче е едва 16.8 млн. лева за ползвани 553 378 болнични дни. За временна нетрудоспособност поради нетрудови злополуки са обезщетени 96 900 души и това е струвало 75.9 млн. лева, като са ползвани 2.3 млн. дни. За шестте месеца на тази година болнични са ползвали 518 233 души, а броят на обезщетенията е 1.1 млн. Платени са общо 7.3 млн. дни, а разходът е 244.3 млн. лева. За гледане на болен член на семейството са обезщетени общо 70 517 души, като броят на обезщетенията е 120 579. По това перо са платени общо 321 685 дни за 10.5 млн. лева. С колко ще сме ощетени в първия ден? Средното дневно обезщетение, което НОИ изплаща за общо заболяване, варира между 20 и 39 лева на ден за първото полугодие на тази година. Приблизително с толкова ще бъде ощетен средно човек от неизплащането на първия ден на болничните. Естествено, хората, които се осигуряват върху по-високи доходи, ще бъдат порязани по-сериозно. Човек, който се осигурява на максималния доход от 3000 лева при 20-дневен работен месец, има среднодневен осигурителен доход от 150 лева. При сега изплащаните 70% от дохода от работодателя в първия ден, той би получил 105 лева обезщетение за първия ден, което няма да вземе. Средният осигурителен доход в страната към септември е 989 лева. При 20 -дневен работен месец за човек с такъв доход се пада средно дневен осигурителен доход от 49 лева и той би получавал дневно обезщетение от 34 лева. Със същата сума би бил ощетен, ако първият ден не се плаща. По-малко ще бъдат ощетени хората, които са осигурявани на минималния за съответната икономическа дейност праг, но в същото време получават по-висока заплата.

Прочети цялата публикация