Кабинетът под двоен натиск заради болничните

Работодателите обявиха бойкот на правителството и декларираха, че няма да се върнат в националния съвет за тристранно сътрудничество, докато не бъдат предложени адекватни мерки за справяне със злоупотребите с фалшивите болнични листове. Двата национални синдиката пък заявиха, че от понеделник започват да анализират проблеми, за да изготвят свое предложение за решаването ми, но междувременно остават в стачна готовност. Представители на КТ "Подкрепа" обаче декларираха, че обявеният за 27 ноември протест остава. След недоволството на бизнеса за поредна година от това, че правителството не отменя временната кризисна мярка работодателите да плащат първите три дни болничен, правителството реши да остави първия от тях за сметка на работещите. Това предизвика обществено недоволство и премиерът Бойко Борисов оттегли идеята, която бе предложена след съвет на управляващата коалиция, но никой от партньорите  в нея – ГЕРБ и "Обединените патриоти" не се призна за неин инициатор. Заваляха различни предложения, които обаче не се харесват и от профсъюзите, и от работодателите.   Според председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев и при кратките, и при дългите болнични има проблем, за които трябва да се намери решение. По думите му обаче то все се отлага, въпреки че работодателите го повдигат периодично. "Казва се, че ще се засили контрола, контролът не се засилва, измамите растат", коментира той пред БНР в неделя. "С четири дни средно са се увеличили отсъствията от предприятията поради болнични, за нас това е нереалистично на база на сравнително еднаквия брой на наетите. Това е най-масовата кражба и потърпевши са изрядните и коректни работници, защото се краде от тях, а не от работодателя", обясни той. Междувременно от КНСБ и КТ "Подкрепа" обявиха, че обща работна група на двата синдиката ще направи собствено изследване и анализ на информацията и данните по темата в НОИ, НАП и НЗОК и да излезе със собствени заключения и препоръки по достъпа до обезщетения, документацията и контрола за установяване истинността на настъпването на риска временна неработоспособност. В изпратеното до медиите съобщение те посочват, че "няма да допуснат с цената на всички допустими от закона средства да се орязват правата на работниците и служителите, когато техните работодатели не са изпълнили задължението си по закон да внесат дължимите осигурителни вноски и данъци". Според становището на профсъюзите ползването от правителството на аргументи, произтичащи от задълженията на т.нар. самоосигуряващи се лица, са не само непрофесионални, но и крайно алогични, тъй като при тях става дума за личен ангажимент, ясно описан в  Кодекса за социалното осигуряване, тъй като те нямат работодател.  "И в този случай практиката по света е еднозначна – самонаетите/самоосигуряващи се лица изпълняват всички задължения по собственото си осигуряване и сами внасят за себе си съответните осигурителни вноски, дължими по закон. Поради това неизпълнението на задълженията за внасяне на осигурителните вноски при самоосигуряващите се влече санкция за самите тях. А нарушенията по отношение задълженията, свързани с осигуряването на работниците и служителите пораждат санкции за работодателите им", отбелязват двата синдиката. Президентът на КНСБ Пламен Димитров обясни пред БНР, ме едно от предложенията, които ще направят е да се фиксира срок за начисляване и плащане на осигуровките, какъвто в момента няма. "Той е неограничен – тоест, аз мога да начисля съответните вноски и да не ги плащам 10 години, а междувременно давностният срок за вноски е 5 години. Изтича давностният срок, никой не идва на проверка, тъй като НАП се занимава с големите фирми, а аз съм малка фирма, например, и това става едно перпетум мобиле да се правят пари", коментира синдикалният лидер. Според него трябва да бъде намален срокът, в който да се начисляват вноски, без задължение те да бъдат внасяни. "Електронното здравно досие е другото нещо, което ще помогне в случая", смята Димитров.

Прочети цялата публикация