Газовата борса може да стартира с дефект

Пропуск в подготвяната нормативна уредба за старта на газовата борса у нас може да създаде сериозно разминаване между предлагането и търсенето на суровината, което неминуемо ще се отрази върху цените. Това може да компрометира опитите на правителството да освободи напълно газовия пазар, да създаде конкуренция и по този начин да понижи газовите цени. Предупреждението бе отправено в четвъртък на конференция, посветена на природния газ като източник на чиста енергия, организирана от Българска асоциация "Природен газ". Според влезли в сила от началото на октомври 2019 г. поправки в Закона за енергетиката, съвсем скоро у нас трябва да заработи платформа за газова търговия. Неин оператор ще е дружеството "Газов хъб Балкан" и в момента върви регистрация на желаещите да купуват и продават на борсата, изглаждат се правилата за търговията там, преди да бъдат официално приети. Първият търг е планиран за 9 декември, още три ще се проведат във всеки от следващите декемврийски понеделници. В тези процедури държавният газов доставчик "Булгаргаз" ще трябва да предложи на борсата 7 процента от общото потребление на синьо гориво в страната. При консумация от около 3 млрд. куб. м годишно, това прави около 210 млн. куб. м. Всяка следващата година процентът предлагани обеми от "Булгаргаз" ще нараства - до 13.5 на сто през 2021 г., 20% през 2022 г., 27.5% през 2023 г. и 35 процента през 2024 г. Несъвършени предложения за търговията Представителят на Българска асоциация "Природен газ" Кирил Темелков, който е бивш директор на държавния газов оператор "Булгартрансгаз", коментира пред форума, че е възможна "дупка" в търсенето и предлагането на борсата. Причината е, че в подготвяните правила не е ясно разписано как ще се определят количествата за предлагането и те може да не надхвърлят 10 на сто от нуждите на българския пазар. В същото време законът за енергетиката праща на борсата близо 50 на сто от потреблението, поради изискването от свободния пазар да купуват всички клиенти с изтичащи едногодишни договори с "Булгаргаз". Според Темелков така ще се оформи "дупка" между предлагането и търсенето. Друг проблем на борсовата търговия е, че все още не е ясно как ще се включат в нея онези потребители, които не са се регистрирали като ползватели на мрежата. По думите му така те няма да могат да участват в търгове за доставка на суровината на виртуална мрежова точка, а само на физическа. При този тип търговия не е необходимо поръчаният от някъде газ да се доставя, образно казано, до кранчето на потребителя, а може да се заменя с налични количества от мрежата, което прави доставките по-гъвкави и по-евтини. Държавата не вижда проблеми Според представители на държавата обаче няма опасност борсата да доведе до поскъпване на газа, тъй като се очаква "Булгаргаз" да предложи повече от законово вменените й 7 процента от потреблението. При това пусканите от газовия доставчик количества щели да бъдат на по-ниски цени от сегашните пряко сключвани с промишлените потребители и топлофикациите договори, тъй като енергийният регулатор бил изпилил сегашната надбавка (до 3%), която в момента "Булгаргаз" има право да иска от КЕВР. Освен това остава възможността за извънборсово пряко договаряне на доставки от "Булгаргаз" или от други търговци и е изключено да се стигне до недостиг на количества и вследствие на това – до повишаване на цените, твърдят от "Булгартрансгаз" (БТГ). Хем пазарни цени, хем тримесечно преизчисляване Според внесения за одобрение в Комисията за енергийно и водно регулиране проект на споразумение за освобождаване на количества природен газ за борсата се предвижда, ако количествата в първия търг на 9 декември не се изкупят, във всеки от трите следващи да се предлагат на по-висока цена. Макар и закупени от борсата, обемите ще подлежат на ценови актуализации всяко тримесечие, според разходите, които "Булгаргаз" има към доставчика си "Газпром". Това донякъде обезсмисля логиката на свободната търговия с газ, защото реално тя пак ще е обвързана с решенията на "Газпром" по доставките. Като положителна тенденция във връзка със зависимостта от руски газ бе отчетено това, че от близо 100 процента през 2018 г., тя е намаляла до 80 на сто през настоящата година. Това се дължи на внесените алтернативни количества от "Булгаргаз", част от които са втечнен американски газ. Тези доставки покриват 15 на сто от потреблението, малко под 2 процента идват от Румъния, и също толкова са от местен добив. Малко повече независимост от руския газ Ръстът на внесения от Румъния природен газ се дължи на увеличението на капацитета на интерконектора Русе-Гюргево Допреди по-малко от месец той можеше да осигури в посока България едва 500 млн. куб. м годишно, а с пускане в експлоатация на компресорна станция в Румъния капацитетът му вече е 1.5 млрд. куб. м. Според Темелков от северната ни съседка може да се внася още повече газ, предвид планираните да влязат в търговска експлоатация две нови находища там. Има надежда и за увеличаване на местния добив, добави Темелков. По думите му обаче не се използва пълноценно потенциалът на газохранилището в Чирен, от което могат да се добиват 550 млн. куб. м, За ползване обаче "Булгартрансгаз" е обявил само 200 млн. куб. м. В същото време останалите налични обеми в хранилището биха могли да се ползват под условие да не се изнасят от България през свободния капацитет на мрежата, смята експертът. Като положителна тенденция за България той открои напредъка при търговията с компресиран природен газ у нас и намеренията за доставки на втечнен природен газ директно до потребителя. Вече има технологични решения, при които втечненият природен газ може да се транспортира и със сухопътни превозни средства и да се регазифицира на точката на доставка. Това икономисва значителни разходи при преноса на горивото, тъй като обемът му се свива 600 пъти в процеса на втечняване. Темелков отбеляза и активизацията при регистрането на търговците на природен газ в България: "Оформят се групи на търговците на едро и на тези, които търгуват в рамките на страната". "Около 20 са и регистрираните ползватели на мрежата, което означава, че имат намерения да търгуват на виртуална мрежова точка. Активни са обаче около половината от регистрираните търговци", обясни газовият експерт. Потенциалът на втечнения газ и междусъседската свързаност Темелков заяви, че потенциалът за търговия със съседните държави е много добър, защото капацитетът на сегашните ни връзки с тях не е напълно оползотворен. Като положителен знак той посочи освобождаването на свързаност с румънската газова мрежа при пункта Негру вода, където възможността за търговия става двупосочна. Това също е възможност за ръст на вноса от Румъния. Възможностите за внос от Гърция са много добри и през сегашната връзка при Кулата-Сидирокастро, а при въвеждането в експлоатация на интерконектора от Стара Загора до Комотини потенциалът нараства. Според Темелков пазарът ще се отпуши допълнително и ако се постигне връзка със съседна Турция, за което се водят преговори с турската държавна компания БОТАШ. Той смята, че трябва да се преосмисли необходимостта от газова връзка със Сърбия (за която ЕС отпусна финансиране от 6 млн. евро), тъй като нейната функция може да поеме строящият се в момента "Балкански поток" (българското трасе на "Турски поток"-б.р.). "Този проект от следващата година ще осигури свързаност със Сърбия, а интерконекторът не се знае кога ще стане", уточни Темелков. Той припомни, че 20 процента от изхода на "Балкански поток" към Сърбия е свободен и за него ще се провеждат търгове, така че тръбата ще е достъпна за краткосрочни услуги на конкурентни цени. По думите на представителя на асоциацията "Природен газ" потенциалът за внос на втечнен газ у нас е значим и този вид гориво може да заеме половината от потреблението в страната. Всичко обаче зависи доколко пазарните сегменти е нас ще сработят, каза Темелков.

Прочети цялата публикация