OFFNews Свят | 09.12.2019 07:36:28 | 106

Украйна: Между мира и безкрайната война


Брадат мъжага в камуфлажна униформа бута розова бебешка количка на перона в източния украински град Красноград, докато модерният интерсити влак минава през малкия град.

До преди 5 години влакът от Киев е стигал до Донецк, който сега е откъснат в територията, контролирана от руските сепаратисти. Тази сцена е метафора за Украйна - животът, модерното и промяната трябва да продължат напред, но има граница през която не могат да преминат - войната. Редовната армия и паравоенните групи вече се изтеглят от границата в опит да се върнат към ежедневието и децата си, но не всички искат да го направят, защото според тях е равносилно на капитулация и отказ от украинските територии. В същото време Украинското правителство и местните власти трябва да инвестират във инфраструктурата, особено в пострадалата от войната източна част, да помогнат на бежанците, които са над 1 млн. и да реинтегрират в обществото ветераните от войната, която още не е свършила.

Днес новоизбраният президент на Украйна Володимир Зеленски и Владимир Путин трябва да се срещнат в Париж в така наречения “Нормандски формат” (Украйна, Русия, Франция и Германия), където да договорят “формулата на Щайнмайер”, наречена на името на президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер. Тя е предложена още през октомври 2015 г., като тогава Щайнмайер е външен министър на Германия и е утвърдена през октомври тази година. Формулата предвижда поетапно да бъде представен особен статут на Донецка и Луганска области и провеждането на местни избори там, заедно с прекратяването на военните действия, и размяната на пленници. На територията на двете области в момента се намират на т.нар. Донецка народна република и Луганска народна република, чиято независимост е призната само от Русия.

Украйна се бои, че ще бъде предадена от Запада

Политиците в Киев, а и хората се боят, че Путин ще имитира дейност на преговорите, а окупираните територии ще останат замразен конфликт по модела на Транснистрия и Абхазия, което ще попречи на европейската им интеграция.

Пропагандата на Путин е една от причините за ерозията на европейската либерална демокрация, убеден е Владимир (Волдемир укр.) Арьев, който има богат опит, като журналист, депутат от украинския парламент от 2007 г и бивш вицепрезидент на Парламентарната асамблея на съвета на Европа. В сегашния парламент той е избран от блока “Европейска солидарност” на бившия президент Петро Порошенко. Той смята, че медиите на Путин - “Спутник” и РТ, които имат огромен бюджет са повлияли на политиците в Европа и на резултатите на изборите за Европейски парламент, което определя и позициите на европейските политици за войната в Украйна и анексирането на Крим. Според него анексирането на Крим и войната е Донбас и последващата руска медийна пропаганда са една от причините за наблюдавана радикализация на националистите в Европа.

“Френският президент Емануел Макрон мисли, че може да намери компромис с Путин, което е много наивно. Той трябва отново да учи историята на 20 век и отношенията на Русия и Украйна”, каза Арьев за изказванията на Макрон, който в последните месеци се обяви за по-силни връзки на ЕС с Русия. Според Арьев, една от причините за поведението на Макрон е, че Франция, която има традиционно влияние в Африка е избутвана от Китай и Русия.

Ако правите бизнес с Русия ще имате проблем след това, предупреждава европейските политици Арьев. “Целта на Русия е да работи за разширяване. Това в империя. Русия загуби възможност за икономическо разширяване, може да предложи само нефт и ресурси. Сега отчаяно има нужда от вдигане на санкции, особено за нови технологии за добиване на нефт и газ”, смята украинският депутат.

Минските съглашения са в ущърб на Украйна. Това е шантаж, Русия използва ситуацията в Украйна за да всее паника, за да уплаши Европа, смята депутатът. Неговият прочит на ситуацията преди преговорите в Париж е такъв: “Руската гледна точка е: трябва да приемете народните републики и да им дадете повече независимост. Украинската е: да се изтеглят войските и да има избори и след това транзитен период за реинтеграция”. Арьев смята, че повечето хора в окупираните региони на Донецк и Луганск са тотално промити мозъци и за това е нужен период на реинтеграция преди да има избори. Стратегическият ни интерес не е да приемем руския сценарий, първо трябва да излекуваме региона, каза Арьев. Според него червената линия, която не трябва да бъде преминавана за Украйна е, че преди да има избори руските войски първо трябва да напуснат Украйна, след това да има избори. Арьев е убеден, че трябва да има мир, но не на всяка цена и дава пример с Брест-Литовския договор през Първата световна война, който е денонсиран от Русия. “Няма как да имаме доверие на Русия. Всеки договор с Русия е бил нарушен, хвърлен в боклука, унищожен. Планът на Путин е да възстанови СССР. Следващата жертва може да Беларус, Молдова, балтийските държави...”, предупреждава Арьев. “Единствения план на Путин е да подкопае Украйна и да инфилтрира хора от ФСБ и хора с промит мозък”, гледа в бъдещето депутатът и за това призова за силна подкрепа от Европа за санкциите.

“През 2014 г нямахме армия, беше тотално ограбена. Нямахме амуниции оръжието ни беше старо. От другата страна имаше обучена и оборудвана армия под прикритие на опълчение. Путин твърдеше че няма нищо общо с миньорите и селскостопанските работници. Подписахме минските споразумение за да спечелим”, връща се назад към началото на конфликта Арьев. Той обясни, че минските споразумения са подписани от Порошенко за да се спечели време. Арьев и украинските власти, че са категорични, че така наречените опълченци са руски военни “Кого разменя Путин? Руски военни. Имаме изложба с военни книжки на руската федерация. Имаме сбирка и от руски модерни оръжия, които не се изнасят извън Русия”, каза Арьев в отговор на пропагандата, че в Донбас, Луганск и Крим се бият доброволци.

Властта се опитва да работи в окупураните териториии

Украйна има специално министерство за ветераните, окупираните територии и временно разселените. Една от целите на това министерство е да се даде възможност за реинтеграция на хората от окупираните територии, които са избягали в Украйна и на ветераните от продължителната война. Друга цел е да се даде информация на хората, които още са там.”Продължаваме да се опитваме да осигуряваме психологическа, финансова и правна грижа. Знаем, че човешките права са нарушени и в Крим и във временно окупираните територии”, разясни Олексий Иляшенко, заместник министър с ресор европейска интеграция. Според него политическите затворници, или поне тези, които са идентифицирани са 130. Иляшенко каза, че в окупираните територии не може да се говори украински има дискриминация, като особено потърпевши са кримските татари, нация, която е била депортирана по време на СССР, а после се връщат. “Понякога нямаме никаква връзка с хората, не можем да а им осигурим адвокат. Помагаме им само чрез червения кръст, ООН и някои посолства”, разказа Иляшенко.

Мигрантите от окупираните територии са 1,4 млн. Част от тях идват в Украйна и се регистрират за да си оформят документите за да могат да вземат пенсии. Смята се, че около 400 хиляди от тези 1,4 млн. са се върнали и не живеят на територията контролирана от Украйна. Те основно са пенсионери. Специалното министерство се опитва да ги трудоустрои, да опрости процеса за започване на училище в Украйна и т.н. В момента се обмисля механизъм, при който пенсиите да се карат и раздават на място в украински гривни. Проблем е, че не се признават документи издадени на териториите контролирани от сепаратистите или анексирания Крим. “Решихме да признаваме само документи за смърт и раждане, като хуманитарна стъпка. Господ решава, кой да се роди или почине, не властите”, каза Иляшенко.

Най-проблемно е осигуряването на жилища, тъй като хората трябва да бъдат заселвани там където има работа. Според Иляшенко правителството на Зеленски има механизмъ, с който се плаща наема на разселените и ветераните, осигурява се възможност да вземат с преференция пари от банка и се помага за ремонта на жилищата.

Руснаците са ни приятели, ние живеем с тях, но ръководството и правителство са ни врагове, заключи Иляшенко.

Продължава на стр. 2

Продъжение от стр 1.

Славянск се връща към живота

Славянск е град в Източна Украйна, в Донецка област, който е бил арена на ожесточени боеве от април до юли 2014 г., когато украинската армия успява да изтласка руските “сепаратисти”. В наши дни градът изглежда почти изоставен заради калните улици и разпадащите се панелки белязани от снаряди, въпреки, че в него хората живеят, работят, въртят дребен бизнес и се опитват да се забавляват. Табелата в началото му, боядисана в украинския флаг, е надупчена от куршуми от войната и е оставена в това състояния като паметник. Недалеч от нея са руини на детска градина и болница поразени от артилерийски огън. Зад руините се издига нова модерна сграда за болница, която е почти готова. Училището в село Семьоновка, което е част от града, е възстановено и в него се помещава и детската градина. В коридорите са поставени ламинирани упътвания за децата какво да правят при артилерийски обстрел или ако намерят мини или други боеприпаси.

Заместник-директорката на училището Мирослава Хоружа е преселена от Луганска област. Напуснала е къщата си по шорти, заедно с болната си майка, ден след като погребва баща си. Според информация от съседите и в къщата им се е самонастанил руски офицер със семейството им. Хоружа емоционално разказва, макар, че не е била очевидец за това как окупантите, които са се настанили в училището в Славянск са унищожили всички учебници, библиотеката, дори не дали на директора да изнесе документацията. “Това са варвари, които които горят мебели, детски книги и творби и дори са разстреляли портрета на Шевченко”, каза учителката. Тя разказа още, че хората се страхуват до ден днешен, а децата, като чуят силен шум се хвърляли под чиновете. Трябвали 3 години работа с психолог за да може децата да позабравят травмите си.


Хоружа определя себе си, като част от проукраинското население. Разказва обаче, че руската инвазия не е приета еднозначно от всички жители на източните областти. “Имаше хора, които се радваха на руснаците. Имаше такива, които се криеха в мазетата, други напуснаха града и се върнаха”, каза заместник-директорката. Хората бавно се връщат в Славянск. На 1 септември 2014 г. в училището е имало 63 деца, а сега са 118.
Хоружа е купила къща в Славянск, но не знаеше нищо за правителствената програмата за купуване на къщи на разселените.

Войната разрушава и бъдещето

След окупирането на Донецк местната областна администрация е преместена в Краматорск, където са се водили тежки боеве, между украинската армия и сепаратистите. Областният управител Павло Кириленко разказа, че войната влияе негативно по много начини - инфраструктурата се разрушава от 2014 г., влияе на социално икономическото развитие на региона и благосъстоянието на народа. влияе на вижданията им за бъдещето.

Водоснабдяването и сградите са повредени по време на артилерийския обстрел през пролетта на 2014 г. Само повредените жилищни сгради са 13200.

Пред Кириленко най-голямото предизвикателство е да бъде опростена процедурата по преминаването през КПП между окупираните и контролираните територии. Това е важно, защото цените в ДНР са по-високи и хората ходят да пазаруват в Украйна. Една четвърт от живеещите в окупираната част на Донецк са напуснали домовете си. Според Кириленко всички искат да се върнат. Войната плаши и хората на контролираните територии и там също много хора са напуснали домовете си. Това се вижда дори от преминаване с кола - празни къщи и тъмни прозорци в панелните блокове. Кириленко твърди, че проблемът с водоснабдяването може да се реши, дори и на териториите в ДНР. Управата е намерила начин да пусне вода там, без да навлиза.

Моята позиция е няма никаква капитулация и няма как да има, заяви Кириленко.
“Изборите са възможни след като руските войски напуснат окупираните територии.
след като може да контролираме границите, след като напуснат, тогава може да подготвяме избори.

Според него, това което искат хората е мир.

Близо до фронта

Мариопул е пристанищен и индустриален град намиращ се на Азовско море. Намира се на около 50 км. от времената граница. Населението му е около 500 000 души. Първото, посреща в него е гъстия смог от стоманодобивните комбитани “Азовстал” и “Мариупольския металургичен комбинат Ильич”. И двата комбината са собственост на “Метинвест” на Ринат Ахмедов, който притежава и Promet Steel AD в Дебелт в България. Работниците в двата завода получават заплати съизмерими с българските. но не и останалите хора в града. Инфраструктурата е в лошо състояние и на места е трудно да се каже, че има улици.

Местните власти и правителството видимо полагат усилия да подобрят живота на жителите, които са основно руснаци и да им покажат, че не са изоставени. На журналистите в престура, организиран от “Академия на украинската преса” ни бе показана току що отворената нова детска поликлиника, която е изградена и оборудвана от местната власт. Стойността на инвестицията е 26 млн. украински гривни (почти 2 млн. лв). Тя е оборудвана с модерна западна техника и прегледите в нея са безплатни.

Стресът от войната и замърсеният въздух дават отражение на здравето на децата. Психоложката Лариса Чагавец разказва, че работи за сваляне на нивото на стрес и за овладяването им. Има много панически атаки, които са причинени от травми по време на войната, които “по учебник” се проявяват 4-5 години по-късно. Алергологът Елена Бояренко смята, че мръсният въздух и екологичните проблеми имат голямо отражение и се наблюдават бронхиална астма, ринити, кожни заболявания. “Отбелязва се ръст когато има смог. Даже здрави деца и възрастни имат симптоми - драскане в гърлото, кашлица, проблеми с носа”, каза Бояренко.

Местната власт се опитва да задържи младите и с Цифров център, който има програма за развитие на IT стартъп компании, споделени работни места и цифрова библиотека.
Белезите на войната още се виждат в града. Все още не е възстановена сградата на полицията, която запалена при опит за завладяване на 9 май 2014 г.

За да се стигне до плажа на Азовско море трябва да се мине през железопътните линии, които ограждат брега. Заради кораборемонтните заводи заливът е бил миниран. След това буря е разнесла мините.

”После уж е почистено, но…”, разказва местен жител.

До прелеза на брега е паркиран черен голф, а около него се суетят трима мъже във камуфлажи и знаци на ръкавите на “Организацията на украинските националисти”. Според руските медии тази организация е крайно дясна, дори фашистка. Тя е създадена още през Украинската революция (1917—1921 г) и ликвидацията на младата украинска държава, чрез разделянето и между СССР, Полша, Чехословакия и Румъния. Бойците отричат обвиненията във фашизъм и твърдят, че са патриоти биещи се за родината си. Те не са доволни от обявеното оттегляне от “границата”. Според тях това е капитулация. Паравоенните групи не са 100% контролирани от правителството и сред тях има настроения срещу властта, които биха могли да създадат голям проблем. Преди дни украинския парламент прие закон с които приравнява паравоенните и доброволни групировки към ветераните от въоръжените сили на Украйна и им дава същите права и облаги.

Няколкото младежи в Мариопул с които разговарях искат мир и работа. Както и шофьорите на Юбер в Киев. Един от тях беше ходил на гурбет в Москва, както много други украинци, и се върнал през 2014 г., когато да си “хохол” в столицата на Русия е било опасно за здравето. Знаеш ли, войната ни направи нация, каза той.

Прочети цялата публикация