2020: Как от изчезващ вид медицинската сестра да се върне на почит

Световната здравна организация определи 2020 г. като “Година на медицинската сестра“, отбелязвайки 200 години от рождението на основоположничката на съвременната сестринска грижа – британската медицинска сестра Флорънс Найтингейл. “Медицинските сестри и акушерките са гръбнакът на всяка здравна система. През 2020 г. призоваваме всички държави да инвестират в медицински сестри и акушерки като част от ангажимента за осигуряване на здраве за всички “, казва генералният директор на СЗО Тедрос Адханом Гебрейесус. СЗО поставя на фокус важността на сестринската професия през 2020 година, тъй като медицинските сестри и акушерките играят жизненоважна роля за предоставянето на ежедневни базови здравни услуги и често са най-близо до пациентите. По данни на СЗО светът се нуждае от още 9 милиона медицински сестри и акушерки, ако иска да постигне целта си за универсално здравно покритие до 2030 г. За да бъде възвърната привлекателонстта на сестринската професия държавите трябва да инвестират повече в подготовката и задържането на кадри както чрез по-добро заплащане, така и чрез създаването на по-привлекателни условия и възможности за развитие в професията. Съвременни тенденции в сестринството В наши дни медицинските сестри са специализирани в различни клинични дисциплини като кардиология, неонатология, анестезиология, подобно на лекарите, и изпълняват все по-сложни задачи самостоятелно. Прогнозите на експертите са, че и след 2020 година ще нараства ролята на сестрите в дейности, които досега са смятани за запазени за лекарите, както при остри, така и при хронични състояния. Днес почти две трети от анестетиците, дадени на пациенти в Америка, се прилагат от сертифицирани анестезиологични сестри. Във Великобритания специализирани медицински сестри извършват някои видове коремни, ортопедични и сърдечни хирургични манипулации. В някои части от Субсахарска Африка медсестри се обучават да правят спешни цезарови сечения, като резултатите са сравними с резултатите, постигнати от лекари. В Полша някои сестри могат да предписват лекарства на пациенти в определени случаи. В следващите години ще продължи и тенденцията сестрите да бъдат все по-активно включвани в грижите, наблюдението и обучението на хронично болни пациенти с диабет, сърдечно-съдови проблеми и др, измествайки и разтоварвайки общопрактикуващите лекари. За да противодействат на глобалния недостиг на медицински сестри се очаква страните повече да инвестират в подготовката и задържането на местни кадри, а не в привличането на работна ръка от по-бедни държави, където вече здравните системи са оголени откъм кадри до санитарния минимум. Въпреки че медицинските сестри са почти половината от работната сила в здравеопазването в световен мащаб и поемат голяма част от работата с пациентите, те често не са на масата на преговорите когато се вземат важни управленски решения за здравната политика, което трябва да се промени, за да се отговори на нарастващата потребност от такива кадри. Каква е ситуацията у нас? 2019 година беше година на бунт на медицинските сестри, които за първи път излязоха на организирани масови протести с искане за по-добро заплащане и условия на труд и реформи срещу порочното финансиране на системата. Професията е ниско платена, застаряваща и поради малкото останали кадри натоварването е голямо. Средно в ЕС на 1000 души население има 8.5 практикуващи медицински сестри и 3.6 практикуващи лекари. Така на един лекар се падат средно 2.4 медицински сестри средно за ЕС. Това съотношение обаче варира много от 1 сестра на 1 лекар в България до 4.4 медицински сестри на лекар във Финландия, сочат данните от представения в края на миналата година от Европейската комисия (ЕК) доклад за състоянието на здравеопазването в ЕС за 2019 г. Средната възраст на медицинските сестри и акушерките у нас е 55 години, а миграцията на предимно млади медицински сестри е довела до прекомерна работна натовареност на онези, които са останали. Много медицински сестри работят на две места поради ниското заплащане и големия брой болници. В резултат на всички тези фактори броят на медицински сестри в България е спаднал с повече от 30% - от 45 252 през 1999г. на 31 479 през 2000г..  За оптималното функциониране на здравната система е необходимо съотношението медицински сестри/лекари да е поне 2:1, а сега то е 1.03:1 - у нас работят 30 589 медицински сестри и 29 667 лекари. Това ни подрежда сред държавите с голям брой лекари и малък брой медицински сестри. По данни на МЗ за да бъде обърната тази тенденция, в следващите години трябва да завършват и бъдат задържани по 1000 нови медицински сестри годишно. Институциите обаче не са на едно мнение по въпроса, тъй като Министерският съвет системно утвърждава по-малък от предлагания от МЗ брой места за специалисти по здравни грижи в университетите. За да бъде върната привлекателността на професията е необходимо и чувствително повишение на заплатите на медицинските сестри, както това беше направено с учителите и там вече се наблюдава прилив на кадри от други по-зле платени сфери като социалната. В началото на протестите на медицинските сестри през март 2019 година навсякъде средните основни възнаграждения бяха под заложения в колективния трудов договор минимум от 900-950 лева. В края на годината беше отчетено, че в повечето държавни болници този минимум е достигнат, а там където не е заплатите ще бъдат повишени в началото на тази. Проблемът с ниското заплащане остава да стои особено остро в малките общински и закъсали финансово болници, което отново повдига въпросът за необходимостта от реформи и преосмисляне на ролята на медицинските сестри в здравния модел. Как Полша възвръща привлекателността на професията? Полша е пример как с целенасочени усилия негативната тенденция може да бъде обърната и интересът към професията на медицинската сестра повишен. И там незаразните болести като сърдечносъдови, рак, хронични респираторни заболявания и диабет са основният бич и причина за смъртност. Работещите в първичната помощ, включително медицинските сестри, са в най-добра позиция да идентифицират рисковите фактори за тези заболявания като тютюнопушене, наднормено тегло, генетична обремененост и др, както и да управляват процеса по превенция, скрининг, обучение на пациентите за контрол над болестта им и др. С оглед на това през последните 13 години Полша е засилила ангажимента си към първичното здравеопазване, включително сестринската помощ в него, чрез повишаване на основното обучение и следдипломната квалификация. Създадени са нови профили на медицинските сестри като семейни медицински сестри и сестри за палиативни грижи чрез установяване на самостоятелни практики, ръководени от медицински сестри. В България също в момента на дневен ред е създаването на самостоятелни практики на акушерките и медицинските сестри, които сега нямат право да работят самостоятелно без лекар. Ключово обаче ще бъде дали те ще могат да се финансират от НЗОК или дейността им ще бъде изцяло платена от пациента услуга, което би я направило недостъпна.  Разширените правомощия на медицинските сестри, включително възможността сестрите с магистърска степен да предписват лекарства в определени случаи, са помогнали да се осигури на пациентите постоянен достъп до здравни услуги и да се намалят прекъсванията в лечението им. В крайна сметка пациентите съобщават за по-високи нива на удовлетвореност от грижите, които получават. Освен че им е било разрешено да предписват лекарства, медицинските сестри в първична помощ са били обучени да изпълняват сами някои клинични процедури, да мониторират и обучават пациентите за контрол над хроничните им заболявания. Освен това в екип с общопрактикуващ лекар те изпълняват важни функции в селски и обезлюдени райони с преобладаващ възрастно самотно население. Взимат проби за изследвания, правят мамографии и скринниг за сърдечно-съдови заболявания. Благодарение на периодичните обучения медицински сестри споделят, че са в крак с актуалните медицински препоръки, има ясно разпределение на отговорностите между тях и лекарите и работата в екип е станала по-лесна. В сътрудничество с Върховния съвет на медицинските сестри и акушерките и Националния профсъюз на медицинските сестри и акушерките, Министерството на здравеопазването на Полша си е поставило за цел да подобри условията на труд, организацията на персонала и заплатите и образованието на медицинските сестри и това е залегнало в Стратегия за развитие на сестринството и акушерството. Последните данни показват, че броят на медицинските сестри в системата на здравеопазването се увеличава всяка година. Университетите също отчитат нарастващ интерес към професията. По данни на Върховния съвет на медицинските сестри и акушерките броят на медицинските сестри е нараснал от 218 000 през 2014 г. на 235 000 през 2018 г. За това са помогнали включително гъвкавите възможности за обучение, включващи вечерни форми. Сестра Ханя работи в селска първична практика в Пустелник. Първоначално нейната диплома от Украйна не е била призната в Полша и тя е работила като рецепционистка в клиника. В последствие е успяла да нагласи работните си графици така, че да се обучава и да се сдобие със сестринска диплома в Полша. 

Прочети цялата публикация