Mediapool.bg | 27.01.2020 09:05:43 | 77

Земя, наречена АНТАРКТИДА


25 януари, 15.03 часа местно време - най сетне кацаме на АНТАРКТИДА. След 2 дни чакане и отменени полети, все пак сме щастливци - някои са чакали със седмици. Полетът с уругвайския военен самолет Херкулес С 130 минава много по-леко от очакваното. И макар да летим точно 2 часа и 20 минути на около 5-6 хиляди метра височина над пролива Дрейк и нос Хорн, дори няма турбуленции, а вътре е по топло отколкото в самолета на Alitalia, от който имаме ледени спомени. Петчленният уругвайски екипаж се снима с нас с удоволствие, не сме първите, които нахълтват, с позволение разбира се, в пилотската кабина. Само приземяването върху чакълената писта малко напомня земетресение. Казват, че от птичи поглед АНТАРКТИДА приличала на круша. Първото впечатление обаче, когато стъпваш на Кинг Джордж, повече напомня на Маркс. Не съм толкова впечатлена, колкото разочарова от гледката. Имало е години в които газиш дълбок сняг, а сега около нас - сив камънак и широк  песъчлив селски път, сняг само в далечината и тук-там зеленина. Единствено вятърът напомня, че сме на най-студеното място в света, а и той сега не е толкова бурен. Тук значение има не толкова температурата, колкото вятърът. На летището ни чакат три китайски джипа – до 30 януари ще бъдем гости на китайската антарктическа база Great Wall. Тогава се очаква  да дойде  малкото чилийски корабче "Карпух“, с което да стигнем до остров Ливингстън. Българските антарктици сега нямат научни проекти на Кинг Джордж, очаква се догодина да работят по съвместен проект с руснаците. Но островът е като гара разпределителна за всички бази на Южно Шетландския архипелаг. И тъй като България няма свой научно изследователски  кораб, за какъвто вече почти 10 години се бори професор Пимпирев, винаги се разчита на добрата воля и на добрите контакти със съседите. Така е и сега. И само на място човек може да разбере колко е важно да бъдат дадени около 50 милиона лева за специално оборудван кораб, който през сезона тук ще обслужва антарктиците, а през останала част от годината може да работи в Черно и в Средиземно море. Като не само ще се самоиздържа, но и ще печели пари по програми на ЕС, твърдят всички запознати. С просто око се вижда - не е клише фразата, че АНТАРКТИДА е най голямата природо-научна лаборатория на планетата. Но по-подробно на тази тема – по-късно. Китайците ни посрещат любезно и много, много подробно ни запознават с правилата тук. Например: - Във всяка сграда на базата, а те са 8, се влиза само с пантофи; - Боклукът се събира само разделно; - Банята е обща, мъжете могат да я ползват през целия ден с изключение на часове от 18.30 до 20. Когато е времето за жените; - Закуската  и вечерята са по 30 минути и един звънец известява да станеш от масата, да си измиеш купите и да почистиш след себе си. Според мен е симпатично; - Фитнесът, билярдната маса и малко волейболно игрище се ползват свободно, но до определен час. И т.н, и т.н... Извън очертанията на базата човек не може да излиза сам заради мерките за сигурност, а при всяко излизане в група трябва да се носи радиостанция, пак заради сигурността. Колкото и странно да звучат някои от тези изисквания, това явно е единственият начин да се подържа редът. За да останем няколко дни тук обаче, българският посланик в Китай е провел срещи на високо равнище в Пекин и е получил разрешението на китайската антарктическа администрация. Спим и се храним безплатно, пак на добра воля... Доктор Уи ни провежда  подробен инструктаж и ни настанява в един от изследователските центрове (които са 3), защото базата е препълнена. Мъжете са малко при полеви условия, но ние сме в отделна стая, близо до нещо като дневна, от където чуваме китайската реч - гледат хората и коментират някакъв сериал. Мисля, че за три дни ще науча китайски. Няма опастност от коронавируса, ме уверява доктор Уи. Правителството е забранило достъп до базата на всички, които идват от Китай. Сега е туристически сезон и два китайски кораба чакат в Хобарт на Тасманите. Скринингът за всеки, който се качва на корабите за АНТАРКТИДА  е задължителен. В базата е спокойно, тук-таме се вижда някой китаец с маска. След лекото ни обгазяване в Пунта Аренас - полицията разпръскваше демонстрантите и ние се озовахме там - отново сме във "филма". Но нали АНТАРКТИДА  винаги е изненада. Следва продължение...

Прочети цялата публикация