Бори или подхранва сивата икономика приравнявато на лекари с бакалии?

Общопрактикуващи лекари излязоха с декларация, в която изразиха недоволство от правилата, по които НАП предвижда медицинският им софтуер да бъде приравнен със софтуер за управление на продажбите в обикновен магазин по Наредба Н-18. Те призоваха властите да премахнат безсмислените ограничения, които им пречат да си вършат работата, тъй като те усложняват излишно работата на лекарите, носят негативи за пациентите и няма да допринесат в борбата със сивата икономика, а допълнително ще я стимулират. “Нашият протест не е затова, че не искаме да даваме информация на НАП за нашите продажби, а че не е редно това нещо да става през нашия софтуер, защото той е чисто медицински“, коментира пред Mediapool д-р Виктория Чобанова, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари от София област. Тя обяснява как ще се усложни нейната и работата на нейните колеги, ако забележките им не бъдат отразени, защо неосигурените и частните пациенти както и частни лекарски практики остават извън системата и НАП получава достъп до чувствителна медицинска информация. Как в момента се отчитат продажбите в лекарския кабинет? И в момента има малко на брой поликлиники и големи групови практики, чиито медицински софтуери се използват като такива за управление на продажбите. Но масово кабинетите на общопрактикуващите лекари, специалисти, диагностично-консултативни центрове работят с касови апарати, които не са свързани с медицинския им софтуер. “Аз в кабинета си разполагам с медицински софтуер, в който се съдържа медицинската информация на пациентите и един касов апарат, който не е свързан с компютъра и с който се пускат касовите бележки в зависимост от това какво има да плаща пациента“, обяснява Чобанова. Наравно с търговските обекти или при облекчен режим На лекарите и медицинските центрове е дадена възможност да избират дали да работят наравно с търговските обекти или да работят при облекчен режим. При първия вариант медицинският им софтуер се приравнява към софтуер за управление на продажбите във всеки магазин и търговски център. Тогава обаче блокирането на софтуера означава спиране на цялата дейност – т.е. пациентите не могат да бъдат обслужвани. При облекчения режим връзката на софтуера с касовия апарат не е задължителна, възможно е да има разминаване между часовете на касовата бележка и часовете в софтуера, възможно е да се продължи работа и ако касовият апарат не може да се свърже с НАП. Този облекчен вариант е разработен съвместно с лекари именно с цел да отчете спецификите на медицинската работа.  Неосигурените и частните пациенти остават извън системата Остава обаче един проблем – неосигурените и преглеждащи се на частно пациенти, които не са по линия на НЗОК. Лекарите нямат право да държат информация за тези пациенти в медицинския си софтуер. Най-често в кабинета на личния лекар пациентите плащат потребителска такса, както и за издаването на различни бележки – за отсъствие, медицински свидетелства, документи за застрахователни компании и др. Когато пациентите са здравноосигурени, те не плащат за прегледа при лекаря, тъй като това се финансира от НЗОК. “Но има и пациенти без здравни осигуровки, които не отчитаме към НЗОК и които плащат сами своя преглед. Това също са наши пациенти и това, че те са неосигурени не означава, че ние нямаме ангажименти към тях“, обяснява Чобанова. “Така е регламентирано, че със софтуера могат да се регистрират само медицински дейности, които са изцяло или частично платени от НЗОК. НАП издаде едно указание, изработено съвместно с наши колеги, които много се постараха да направят регламента такъв, че да може да бъде изпълнен в нашите практики, но въпреки всички усилия НАП продължава да настоява, че не иска тези хора фигурират в софтуера и че ние нямаме право да държим информация за неосигурените в медицинския си софтуер. И това е всъщност проблемът , за който ние протестираме. Защото днес пациентът може да е неосигурен, но утре вече може да е и аз няма да имам в софтуера си информация за неговия здравен статус“, коментира Чобанова. Насила в сивата икономика По думите й е неясно защо НАП упорства, при положение, че и за данъчните ще е много по-лесно да проверяват информацията за тези неосигурени и частни пацинети, отколкото ако тази информация е на някакви хвърчащи хартийки и папки. А това са реално и “големите пари“, които постъпват при лекарите - прегледите на неосигурените частните пациенти, които плащат по-високи суми отколкото НЗОК и отколокото постъпват от всякакви видове такси на осигурените. Така на практика НАП насила тласка тези хора да останат неотчетени и в сивата икономика. Отделно онлайн отчитането на оборотите изобщо не обхваща изцяло частните лекарски практики, които не се отчитат към НЗОК и функционират без никакъв софтуер. “Някои колеги преглеждат и нямат никакъв софтуер и не подлежат на регулация по тази наредба. И не виждам как могат да попаднат, освен ако не застане данъчният пред вратата им и не започне да пита излизащите пациенти какво са платили и дали ли са им касови бележки“, коментира тя. Чобанова е категорична, че личните лекари не искат да укриват информация от НАП, но не са съгласни, с начина по който е организирано събирането й. “Нашите касови апарати и в момента подават към НАП на всеки 5 минути информация за това, което се намира на тях“, заяви тя. За разликата между лекарски кабинет и бакалия “Не знам защо ни третират първично като хора, които задължително са решили да нарушават законите, да крият, крадат и т.н. Това е крайно неприятно отношение, но целта е съвсем различна. Нашият софтуер е адаптиран към нашата медицинска дейност. Той съдържа информация за здравното състояние на хората в продължение на 20 години. НАП искат тази база данни едно към едно да се превърне в база данни на един универсален магазин с цени, часове на продажби и касови бележки, което е трудно осъществимо при по-голямата част от хората“, обяснява Чобанова и дава пример защо работата в лекарския кабинет е различна от тази в един обикновен търговски обект. “При нас прегледът не е едномоментен. Пациентът влиза, отива да си прави изследвания, връща се, влиза пак, сеща се още нещо допълнително . В този вариант на системата за управление на продажби в търговски обекти (СУПТО), която използват универсалните магазини, големите хранителни вериги и т.н. изобщо не се допуска след като пациентът е приключил с прегледа и е приключила т.нар. продажба, да се правят корекции по базата данни. Което означава, че ако на излизане дядото се сети, че трябва да отиде на ушен лекар, аз не мога да му дам на този амбулаторен лист направлението, и трябва да генерирам нова продажба, нов амбулаторен лист с нова касова бележка, с нова платена сума за нещо. В момента с цел да помогнем на пациента ние допълваме амбулаторния лист, допълваме го с резултати от изследвания в последствие, включително и с техническа информация като например до края на месеца трябва да дойде за имунизация и т.н“. НАП с достъп до медицинската ни информация Друг проблем е, че при контролната си дейност НАП ще имат достъп до чисто медицинската информация на пациентите, която представлява особено чувствителни лични данни. “Това нещо го потвърдиха миналия петък на среща с нас. При контролни действия НАП ще трябва да имат достъп до цялата база данни, включително да разглеждат отделни амбулаторни листове. Ние сме сезирали Комисията за защита на личните данни по този въпрос“, посочи Чобанова. Решенията По думите й решенията са две. Единият вариант е медицинският софтуер да си остане медицински и самите продажби, т.е. какво е платено в кабинета и какво е отчетено на касовия апарат, да се отчитат през някаква допълнителна програма, която да прави тези справки. “Но аз не виждам защо това е необходимо. Защото и в момента дори да дойдат и прегледат базата данни, НАП не могат да засекат кои от моите пациенти какво имат да плащат, защото има хора, които са освободени от плащане, има една част, която е освободена частично от плащане и една част, която ще платят услугата утре или като са им готови резултатите от изследванията. Не мога да им дам справка колко касови бележки трябва да пусна днес“, обясни Чобанова. По думите й по-лесният вариант е да се позволи поддържането на данни в медицинския софтуер и за неосигурените пациенти, когато се ползва облекчения режим на отчитане. “Идеята е контролът на НАП да не ми пречи да си поддържам нужната информация за пациентите. Защото неосигуреният пациент днес, който е с лоши лабораторни резултати, утре вече може да е осигурен и да дойде при мен, за да продължи лечението. И аз като нямам тази информация в софтуера, мога да пропусна нещо важно“, коментира Чобанова.

Прочети цялата публикация