Mediapool.bg | 30.01.2020 17:36:33 | 190

Демографският проблем раздалечава още регионите


Демографският проблем е най-голямото предизвикателство пред страната ни. Регионалните различия продължават да се задълбочават. Най-развитите икономически региони остават София, Пловдив, Варна и Бургас. Те привличат чуждите инвестиции и усвояват европейски средства, развивайки високотехнологични производства. Трансформацията на индустрията от продукти с ниска добавена стойност и съответно нископлатени служители към производства с по-висока добавена стойност, изискващи съответно квалифицирани и високоплатени работници, ще бъде ключов за бъдещото развитие на регионите. Това са основните изводи от ежегодния доклад "Регионални профили: показатели за развитие", който се изготвя за осма поредна година от Института за пазарна икономика (ИПИ) и беше представен в четвъртък. Икономическите центрове дърпат перифериите напред Големите икономически центрове, като София, Пловдив и Варна, все повече се ориентират към по-високотехнологични производства и максимално използване на потенциала на своите периферии. Силно изразен в това отношение е примерът на София. Периферните общини около нея и област Перник отбелязват сериозни положителни тенденции в производството, отчита ИПИ. Столицата остава най-богатата област с БВП на човек от населението в размер на 30 295 лв. (2017 г.). Това е далеч пред втората област Стара Загора - със 17 550 лв. Информационните технологии, макар и концентрирани в столицата, също постепенно намират път към другите големи центрове – основно към Варна и Пловдив, но с потенциал и за някои вторични центрове. Трудоемките производства, чийто модел се основава на ниската цена на труда, се ориентират към региони със съответното предлагане на работна сила, например около Хасково - Кърджали или Плевен - Враца. Високата заетост и растящата цена на труда ще стават все по-определящи фактори за инвестиционните решения на компаниите в промишлеността. На фона на пъстрата карта и различния икономически профил на областите в страната, отговорността на местните власти да оценят своята ниша и потенциал за развитие е в основата на регионалното развитие, посочват от ИПИ. Пазар на труда Различията в регионите са силно изразени в данните за пазара на труда, като коефициентът на заетост за лицата между 15 и 64 години през 2018 г. варира от над 75% в столицата София до около 52% в Монтана, което е близо 25 процентни пункта разлика. Именно по отношение на заетостта се вижда по-ясно и изоставането на Северозападния регион, като Видин и Враца също регистрират коефициент на заетост под 60%. В региона се наблюдава и най-голямото струпване на малки обезлюдяващи се общини с твърде високи нива на безработица от над 25%. Областите с повече проблеми на пазара на труда имат и влошена структура на работната сила. В Разград, Кърджали, Търговище, Сливен и Силистра около една трета от населението е с основно и по-ниско образование през 2018 г. В тези области на един човек с висше образование се падат по двама с основно или по-ниско. В останалите области висшистите са повече от тези с основно или по-ниско образование, а в столицата съотношението е 12 висшисти на един с основно или по-ниско образование. Социално развитие Демографските процеси в страната продължават да бъдат силно негативни. През 2018 г. населението над 65 години вече е една трета от това в трудоспособна възраст (между 15 и 64 години). Отрицателният естествен прираст и механичният отлив водят до това, че почти всички области устойчиво губят хора. Запазва се тенденцията по един областен град да изчезва всяка година от България. През 2018 г. населението е намаляло с 51 хил. души общо за страната. Единствено София традиционно увеличава своето население, макар и с едва около 3000 души общо за 2017 и 2018 г., посочват от ИПИ. Освен в София механичният прираст е положителен и в областите Пловдив, Бургас и Варна. Областите Стара Загора и Шумен вече успяват да държат сравнително балансиран броя на изселванията спрямо заселванията, а Кърджали в някои години, например 2018 г., изпреварва всички с положителния си механичен прираст. Най-влошен по традиция е механичният прираст на населението в Смолян, макар през последните три години да се подобрява, отчитат от ИПИ. Образование В сферата на образованието регионалната карта изглежда различно. Столицата отново е напред, но следващите я области Габрово, Смолян, Варна и Велико Търново показват добри резултати в отделни категории. В област Габрово се регистрира най-високият коефициент на записване на населението в V–VIII клас – над 95% за 2018 г., при едва около 76% в Добрич и Търговище. Област Смолян има най-нисък процент на отпадналите от основно и средно образование (под 1%). Учениците се представят силно и на матурите по български език и литература (4.19 средна оценка за 2019 г.). Лидерите са столицата (4,53), Варна (4,26) и Пловдив (4,25). Среден успех под "добър" 4 на матурата по БЕЛ се наблюдава в областите Силистра, Кърджали, Разград, Ямбол, Хасково, Шумен, Търговище и Софийска. Макар Велико Търново да няма високи резултати в училищното образование, областта, заедно със София, продължава да има най-много студенти на хиляда души от населението - съответно 69 и 73 студенти на хиляда души. Престъпност Смолян и Кърджали са областите с най-малко регистрирани престъпления срещу личността и собствеността – по 5 случая на хиляда души. В Бургас, Варна и София тези престъпления са три пъти повече - около 15 случая на хиляда души. Варна и София отчитат и най-ниската разкриваемост с едва една трета установени извършители на престъпленията. Смолян е на първо място и по качество на околната среда, с най-малко образувани битови отпадъци на човек и най-ниски въглеродни емисии. Столицата от своя страна отчетливо води по отношение на интензивността на културния живот. Посещенията в кината и театрите на човек от населението са съответно тройно и двойно повече спрямо средното за страната. В по-общ план картината на социалното развитие е сравнително по-шарена спрямо тази на икономиката, но доходите и възможностите за реализация на пазара на труда традиционно доминират миграционните нагласи у хората, отбелязват от ИПИ.

Прочети цялата публикация