Седемдесет и пет години след създаването на ООН в света господства недоверието

Седемдесет и пет години след създаването на ООН на международната сцена господства недоверието. Съединените щати, триумфиращи и все още първа световна сила, се отдръпват и затварят в себе си, а Азия напредва на фона на разединената Европа и взривоопасния Близък изток. В централата на ООН в Ню Йорк Студената война никога не е приключвала, както става ясно от следната необичайна сцена: американски дипломат се крие зад една стена, за да подслушва какво говори китайски представител пред журналисти. Макар още да не се е стигнало до Трета световна война, конфликтите рядко се решават в Обединените нации и дори когато пламне нов, както стана миналия месец между САЩ и Иран, Съветът за сигурност, който има задачата да гарантира мира и да предотвратява разногласията, сякаш отсъства. "Доверието към държавите и между тях е в упадък", заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш и говори за "сериозен тест за многостранността". "Виждаме този дефицит на доверие по улиците в цял свят, когато хората изразяват недоволството си и усещането си, че политическата класа е прекъснала връзката си с тях, не е способна или отказва да изпълни обещанията си". "Виждаме го в Съвета за сигурност, когато неговите членове се борят един срещу друг и не успяват да намерят разумна основа за разбирателство". Асиметрични конфликти Според едни разединението датира от 2011 г. с войната в Сирия (по отношение на която Москва използва правото си на вето рекордните 14 пъти) и свалянето от власт на либийския лидер Муамар Кадафи. Според други точката, от която няма връщане назад, е била достигната с американско-английската инвазия в Ирак през 2003 г. Светът е белязан от асиметричните конфликти, превърналите се във всекидневие атентати в Африка, Азия, Европа и Близкия изток, разпространението на ядрените оръжия и глобалното затопляне. Отдръпването на САЩ от световните дела от близо 15 години и разединението на Европа предоставиха поле за действие на експанзионистка Русия, която стана незаобиколим фактор по голям брой въпроси, сред които Сирия, Либия, Венецуела и Северна Корея. "В ООН подходът на Русия често е тактически по-интелигентен от дипломацията на Запада", казва пред Франс прес Ричард Гоуан от мозъчния тръст Международна кризисна група. "Американците и европейците често възприемат Съвета за сигурност по-скоро като трибуна за декларации за нравствеността, отколкото като платформа за дипломатически споразумения". Пекин, който стана вторият по важност финансов донор на ООН след Вашингтон, остава сдържан. "Китай води все по-видима външна политика, но такава, при която не иска да се прави връзка между победоносния икономически империализъм и намесата в много сектори, от която бяга", казва Бертран Бади от Института за политически науки в Париж. На фона на 75-ата годишнина на ООН загубата на ориентир е безспорна. И обещанието за световен форум, който да направи възможно предотвратяването на конфликти, идея, родила се през февруари 1945 г. на конференцията в Ялта, върху пепелищата на Втората световна война, всъщност така и не се конкретизира. "Свят на егото" ООН "застина" - с петте си постоянни държави членки на Съвета за сигурност, правото им на вето и следващата от това визия за света. Югът "така и не бе реално интегриран в световната игра" и "съществува нов ред, който старите сили не виждат", казва със съжаление пред Франс прес Бертран Бади. "По време на Студената война ООН приемаше относително малко резолюции", докато сега те са гигантски, "толкова дълги и сложни", че "самите служители на ООН не смятат, че могат да бъдат прилагани", казва Ричард Гоуан. Да не говорим за тези, които станаха обект на подигравки, за отказа от международни споразумения (за климата, иранското ядрено споразумение, за разоръжаването) на фона на все по-малкото спазване на правата на човека. "Съветът за сигурност загуби доверието в себе си, което и преди беше само формално, но той някога служеше като единствената платформа за изразяване на сблъсъка (а понякога и на взаимодействието) между САЩ и СССР. Днес той загуби и този смисъл заради анархичния характер на играта между великите сили", обобщава експертът пред Франс прес. Планетата "се превърна в свят на егото, в който кризите се ползват като повод за демонстрация на сила", докато "по време на Студената война се занимавахме най-вече с главното - защитата на населението и на човешките права", казва един посланик. "Беше много по-лесно да преговаряш с опонентите си", добавя служител на ООН. Според Антониу Гутериш в бъдеще има голям риск от разделяне на света на два лагера, зависими от съперничеството между Китай и САЩ. Два свята, "всеки със своите принципи, търговски и финансови правила, със свой интернет, изкуствен интелект, геополитически и военни стратегии в една игра с нулев резултат". По БТА

Прочети цялата публикация