Разделение в КС "спаси" пренареждането на здравната система през бюджетен закон

Поради липса на необходимото конституционно мнозинство от 7 гласа за формирането на общи мотиви Конституционният съд отхвърли в една част искането на 66 депутати за установяване на противоконституционност на ключови поправки в 17 здравни и други закони, които бяха приети с преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 година. Пренареждането на цялата здравна система през бюджетния закон беше оспорено пред КС от депутати от БСП и макар, че искането им беше прието като допустимо, сега то беше отклонено в едната му част, а в друга – отхвърлено. Причината за отхвърлянето е, че съдиите са се разделили поравно в мнението си дали прокарването на поправките по този начин е противоконституционно. Съдиите Борис Велчев, Анастас Анастасов, Мариана Карагьозова, Константин Пенчев, Филип Димитров и Таня Райковска са гласували за отхвърляне на искането в тази част като неоснователно.   Съдиите Георги Ангелов, Гроздан Илиев, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов и Красимир Влахов са гласувари за уважаване на искането в тази част.   Мотивите на решението ще бъдат обявени допълнително. В края на 2018 година със Закона за бюджета на НЗОК за 2019 година бяха приети редица спорни промени в ключови здравни закони, които до последно бяха пренаписвани на коляно заради мощен отпор от страна на депутати и съсловието поради опасения, че в системата ще настъпи хаос. Сред приетите промени бяха създаването на нова мегаагенция, която получи цялата власт по регистрация на лечебните заведения, разрешителните за лечебна дейност, контрола върху медицинската и финансовата дейност на болниците, включително да следи за наличие и предотвратяване на корупционни практики в болниците. Мегаагенцията погълна и дейността на Агенцията по трансплантациите. Със същите промени беше закрит Фондът за лечение на деца, чиято дейност беше поета от НЗОК. Със същите промени бяха въведени редица нови регулации в лекарствената политика, беше регламентирано създаването на нови медицински стандарти и правила за добра медицинска практика, на които болниците трябва отговорят в определен срок, след което да преминат през прелицензиране и ако не ги изпълнят, може да бъдат затваряни или част от дейността им да бъде спирана. Ако всички тези поправки бяха отменени от КС като противоконституционни, това би създало огромен хаос в системата. Тезата на здравните власти за приемането на промените в 17-те закона по бързата писта без обществено обсъждане през преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК беше, че те “водят до повишаване на ефективността в разходването на средствата и повишаване на контрола в системата“. “Ако ние не създадем тази основа, какъвто и модел да въведем от 2020 год., той няма да успее“, каза тогава здравният министър Кирил Ананиев. Промените бяха оправдани като задължително условие за промяна в здравния модел, която така и не се случи след проведените 2 обществени обсъждания по въпроса.  

Прочети цялата публикация