Адрес: АНТАРКТИДА, БЪЛГАРИЯ 1090

От декември 2019 в базата "Св. Климент Охридск" вече има интернет. Почти 30 години връзката с Голямата земя е била на принципа "Ало, колежке, чуваме ли се?". Първоначално с радиостанция – тире, тире, точка, тире..., а също и гласово. Как е ставало това? В България приятели и близки на полярниците се събирали в 9 часа, всеки четвъртък и събота в радиоклуба на Техническия университет и, ако имали късмет, си разменяли по няколко думи. Но нищо лично, защото всички радиолюбители по света можели да ги чуят. И така, докато от "Булгаргаз" им предоставят сателитен телефон през 98-ма, а после "Виваком" им осигурява спътникова връзка. Базата "Св. Климент Охридски" обаче има не само интернет, но и поща и пощенски служител. И то не от днес. Първата и най-стара сграда тук е "Куцото Куче" - контейнер стъпил върху четири варела, единият леко наклонен, поради което "Кучето" леко накуцва. Днес "Куцото Куче", служило вярно на полярниците ни, е музей и същевременно - първият пощенски клон в пределите на българската земя на АНТАРКТИДА. С клона се утвърждава, че това е наша територия, защото поща може да има само в населено място в България. В "Кучето" всичко е запазено в автентичен вид, писах за това по-преди. Днес там съм заедно с проф. Христо Пимпирев и Кирил Вълчев, седнали сме пред червената корабна маса, която преди 20 години е служила и за легло. Сняг за съжаление няма, но разказът на професора за огромните преспи затрупали "Кучето" през 2014-та ми дава илюзията, че и аз съм под тях. Като пощенски клон "Куцото Куче" започва да работи през далечната 95-та, когато председателят на пощите и далекосъобщенията дава печата: АНТАРКТИКА, БЪЛГАРИЯ 1090. Засега писма могат да се изпращат от тук до БЪЛГАРИЯ и по целия свят. Писмата са особено ценени и от всеки филателист. Защото марката е валидизирана тук, на полюса. Като всяка поща и "Куцото Куче" си има пощенски служител, но определен от командира на базата - сега е Николай Николов. За всяка експедиция той е различен. Колко пътуват писмата, не може да се каже точно, всичко зависи от кораби, самолети и, разбира се, от времето. Зависи и закъде е писмото. Писмата се съхраняват в специална пощенска торба, която се запечатва в антарктическата пощенска станция - пратката е ценна, нали идва от края на света... Засега писмата пътуват еднопосочно, но и това може да се промени някой ден. В нашия глобализиран и високо технологичен свят какво по-хубаво от това да си пишеш с някого от АНТАРКТИДА? Да помечтаем... И така до миналия декември, когато интернет завладява и това пространство. Дори указателната табела с посоки към различни части на света бе наречена от Румен Facebook point. Пред камерата всички са категорични, че от това страда общуването. Не знам дали на шега или наистина, но професорът казва, че ще го ограничи само за служебни цели и за лични обаждания, когато е необходимо. Иначе в малкото свободно време, забил глава всеки си цъка с телефона. Това ми напомня сцени от един семеен живот ... в цивилизацията. С Христо Пимпирев сме сред малкото му противници, но Живко Константинов от Нова телевизия, след като сме му разказали колко мразим нета, ни издебва как си ровим в машинките. Впрочем, той прави къси тематични репортажи, за антарктическите си филми има вече доста награди. Днес на закуска направих импровизирана анкета с един единствен въпрос: Ако трябва да избирате кое да бъде спряно - водата или интернет, кое ще предпочетете? Оставям отворен финал... Следва продължение.

Прочети цялата публикация