Mediapool.bg | 11.02.2020 14:25:49 | 80

И след 75 години бомбардировката на Дрезден тегне на града


"Дрезден сега бе като повърхността на Луната - само минерали", пише Кърт Вонегът в романа "Кланица 5", след като градът е бомбардиран със запалителни бомби в края на Втората световна война. През февруари 1945 г. Вонегът е военнопленник в Дрезден, когато източногерманският град е унищожен. "Дрезден бе един голям пламък", пише той. Впоследствие хората използват израза "като Дрезден", за да опишат някой ужасяващ пожар и всеобхватно унищожение. Немският романист Герхард Хауптман казва: "Ако някой е забравил как да плаче, се е научил наново при унищожаването на Дрезден". Въздушното нападение започва на 13 февруари преди 75 години. Сега Дрезден се готви да почете тази дата. Но самият процес на възпоменание се превърна в бойно поле, тъй като историци отляво и отдясно спорят за събитията и тяхното значение. След две нощни бомбардировки срещу града на британските Кралски ВВС силите на САЩ продължават с дневни атаки на 14 и 15 февруари. Близо 25 хиляди души са убити, запалителните бомби опожаряват 25 хиляди жилища и създават огнена буря, унищожила 90 на сто от центъра на града. Преди тазгодишния ден на възпоменание кметът Дирк Хилберт посети паралелка десетокласници, за да им говори за бомбардировките над града. След неговия разказ учениците останаха безмълвни и шокирани - не толкова от размера на унищожението, а по-скоро защото знаеха малко за тези събития. Едно момче каза, че неговите дядо и баба никога не са говорили за онова време. Хилберт каза, че поколението, преживяло касапницата, постепенно си отива. "Когато такива ужасни събития са станали толкова отдавна, как може да се запази споменът за тях?", попита той учениците, а явно и себе си. От известно време градът търси отговор на този въпрос, особено след като крайнодесни екстремисти искат да използват датата за свои цели. Нацистките пропагандисти набързо създават мит около унищожаването на Дрезден. След като погребват убитите, местните власти казват, че та приблизително са между 18 и 25 хиляди - бройка, който е потвърдена през 2010 г. от комисия историци. Но нацисткият режим просто добавя една нула към числата, за да подсили аргумента, че бомбардировката е военно престъпление. "През март 1945 г. германското външно министерство инструктира посолствата в неутралните страни в чужбина да казват, че жертвите наброяват до 200 000", пишат историците в доклада на комисията. За мнозина от днешната крайна десница в Германия по-голямото число остава факт, все едно 25 хиляди жертви не са достатъчно много. По въпроса дали нападението със запалителни бомби е военно престъпление историкът Йенс Венер казва, че някои правни експерти са на мнение, че това е така. "Трябва обаче да се добави едно голямо "но"," казва той. Събитията в Дрезден трябва да се разглеждат в контекста на хода на войната, подчертава той. Ако Дрезден е бил военно престъпление, това ще се отнася и за много други въздушни нападения през Втората световна война, независимо дали са извършени от германските, или от съюзническите сили. Сега неонацистите се събират в Дрезден, за да почетат своята версия на историята. "За нас е катастрофа да се превърнем в място на такъв вид поклонничество", казва кметът Хилберт. Нацистите започват да експлоатират бомбардировката и това продължава при източногерманския комунистически режим. Неговото ръководство използва датата като доказателство за "английско-американския терор", казва дрезденският историк Йоханес Шуц. Това започва да се променя постепенно чак през 80-те години. На 13 февруари 1985 г. по случай откриването на възстановената опера "Земпер" източногерманският лидер Ерих Хонекер говори за войната, започнала в Берлин и върнала се в Дрезден. Експертите винаги са поставяли под въпрос мита за невинността на Дрезден и са настоявали, че е имало основания градът да бъде бомбардиран. Дрезден е бил не само нацистки бастион, но и ключов транспортен възел и град, в който се намирали важни производства на въоръжения. Хелма Орос, която е била кмет преди Хилберт, посочва: "В Дрезден са се произвеждали оръжия, имало е лагери за хора, полагали принудителен труд". "Това не е било тайна за никого, правело се е открито, всички са виждали", казва тя. Една организация в Дрезден, която работи срещу нацистките митове, редовно прави и бдения, посещавайки онези места в града, където активно са действали нацистите. Тази години те започнаха с вилата на Мартин Мучман, регионален нацистки лидер, изиграл решаваща роля в преследването на евреите в Саксония. Хилберт обясни пред учениците и тази глава от историята. Той добави, че е важно да отстояваш истината, особено ако има хора, които искат да използват възпоменанията за свои цели. Ученичка го попита защо градът изобщо позволява на неонацистите да организират шествия? Кметът обясни, че хората имат право на свобода на събиранията, че единственият начин да се опълчиш на призраците от миналото е много хора да участват в мирни възпоменателни чествания, за да се покаже, че нацистите не са добре дошли в Дрезден. По БТА.

Прочети цялата публикация