Готви се "щадящо" освобождаване на цените на тока

Какъвто и да е план-графикът за освобождаване на цените на електроенергията от 1 юли 2020 г., той ще е "щадящ, за да не получим сътресения за средния българин", обяви във вторник пред журналисти председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, който се включи в организирана от Българския енергиен и минен форум дискусия за актуалните енергийни политики в света. Иванов увери, че не е наясно с подготвяните от управляващите поправки в Закона за енергетиката, които трябва да регламентират как и за какъв период от време ще се спре определянето на цената на тока от държавата и тя ще стане пазарна. Той обаче припомни, че в последните пет години КЕВР "отстоява да не допуска шокови поскъпвания". "Имаме изменения два пъти под инфлацията за тези години", каза Иванов, под чието ръководство комисията допускаше поскъпвания на тока за бита под 3 процента. За частичното освобождаване на пазара още от 1 юли 2020 г. енергийният министър Теменужка Петкова заговори през миналата есен. Тя каза, че ако това не стане, Еврокомисията няма да одобри предоставянето на субсидии за електроцентралите под формата на механизъм за капацитет, на което се разчита да стабилизира държавната ТЕЦ "Марица Изток 2". По-късно стана ясно, че се обсъждат петгодишен и тригодишен срок за добавяне на процент от борсовите цени на тока към регулираната до пълното премахване на държавно определяната стойност на електроенергията. Преди две седмици от ЕВН алармираха, че наближава срокът, в който трябва да обявят бъдещата си цена на електроенергията, а все още няма яснота как ще се либерализира пазарът. Тогава доставчикът на ток предложи като по-лесен вариант да се изготви график за задължително излизане на свободния пазар на клиентите над определено годишно количество потребление. Според тях може да се тръгне с извеждането на тези с консумация над 100 МВ годишно консумация и тази граница да се сваля, до пращането на всички потребители на свободния пазар. ЕВН счита, че така ще има достатъчно време за изработване на адекватна политика за подпомагане на най-уязвимите бедни потребители. Концепция за свободни цени по инсталирана мощност Управляващите обаче са решили да предложат законодателни промени за тригодишно извеждане на всички потребители на свободния пазар като още от юли клиенти с определена инсталирана мощност на съответния обект ще са длъжни вече да сключват договор с търговец на ток, научи Mediapool. Това ще продължи с намаляването на тази инсталирана мощност през 2021 е 2022 г. и така от 2023 г. всички вече ще трябва да сключват договори с търговци. На КЕВР пък ще бъде възложено да разработи онлайн платформа, на която потребителите да могат да сравняват цените на доставчиците на електроенергия, за да преценят кои условия са им най-изгодни. Очаква се тази концепция за либерализацията на електроенергияния пазар да бъде одобрена на политическо ниво от ГЕРБ тази седмица и веднага да бъде внесена в парламента за приемане като поправки в Закона за енергетиката. Целта е те да бъдат гласувани възможно най-бързо, за да може електроснабдителните дружества да си направят разчетите за ценовите предложения за одобрение от КЕВР. В края на февруари те трябва да излязат с прогнозни цени, а в края на март да внесат заявленията си в регулатора. Пазарът обаче още куца Пред форума на Българския енергиен и минен форум Иван Иванов отбеляза, че сред предизвикателствата пред българската енергетика е създаването на ликвиден, прозрачен и интегриран със съседните региони пазар на електроенергия. Според него при свързаност на пазарите в региона, българските потребители ще получат по-ниски цени, заради конкурентността. А и ще влезе в сила изискване на Европейската комисия, според което цената на две съседни борси не може да се различава с повече от 2 евро за мегаватчас. От изнесените от него данни стана ясно, че въпреки всички мерки на правителството за освобождаване на енергийния пазар с извеждането на него и на електроцентралите с мощност над 1МВ, промяна в съотношението свободен и регулиран пазар няма за последните две години на реформи. Свободният остава 62% срещу 38 процента регулиран. Причината е, че заради поскъпването на цената на борсата множество бизнес клиенти са се върнали към регулирания пазар при защитените тарифи. Българският ток вече не е така конкурентен Износът на ток от страната през 2019 г. е спаднал спрямо 2018 г. от 19 на сто на 14 процента като дял от свободния пазар, каза още Иванов. Причините за това са, че съседните ни държави решават проблемите с доставките на електроенергия чрез възобновяеми енергийни източници. Друга причина е, че цената на българския ток вече не е била толкова атрактивна заради натоварването й с разходите за закупуване на парникови емисии, тъй като между 43 и 45 на сто от производството на електроенергия у нас е от въглищни централи. По думите му "България има крещяща нужда от нова енергийна стратегия, тъй като сегашната изтича през тази година и вече не е актуална и съдържа мерки, които няма да се осъществят".    Председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски посочи, че трансформацията на българската енергетика неминуемо минава през затварянето на въглищните електроцентрали най-късно след 2030 г., когато по негово мнение ще се наложи да се спре работата и на двата реактора на АЕЦ "Козлодуй". Това според него налага вземането още от сега на мерки и политики за превръщането на сегашните въглищни централи в парогазови по почина на ТЕЦ "Варна", където по негова информация се извършвала трансформация в "бинарна централа", тоест такава за комбиниран цикъл на производство на електроенергия. По думите му управляващите не трябва да се плашат и от възможността за комбиниране на задоволяването на нуждите на страната и от внос на електроенергия. Западни реалности и български блянове Хиновски посочи още, че в Западан Европа вече е реалност превръщането на консуматорите на ток и в производители на такъв чрез слънчеви покриви. Той припомни проучване на Центъра за изследване на демокрацията, според което България има потенциал за изграждане на слънчеви покриви с инсталирана мощност над 4 хил. МВ, които спокойно може да заменят въглищните електроцентрали и ядрената и така ще се спестяват сериозни количества енергия, които в момента се губят при преноса й. Според него може да се работи и за замяна на въглищния комплекс "Марица Изток" с иновативни технологии като завод за водород, който може да захранва обществения транспорт, каквито са тенденциите в западните градове, и инсталиране на фотоволтаици върху табаните на сегашните централи и мини. Енергийният експерт смята, че ако това се предложи на инвеститорите в двата американски ТЕЦ-а, те ще разгледат сериозно възможността. Подобни проекти могат дори да получат безвъзмездно финансиране по европейската програма "Въглищни региони в преход", посочи Хиновски и допълни, че България пропуска тази възможност, тъй като още не се е присъединила към тази инициатива. Преди дни в парламента обаче енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че включването в тази програма не означава финансиране, а експерта помощ в разработването на политики.   

Прочети цялата публикация